Д-р Любомир Канов

Дали пък, в крайна сметка, нашите национални беди не се дължат до голяма степен и на това, че толкова лошо говорим един за друг? Без задръжки. Особено зад гърба си, не лице в лице. Злословие и незабавно сформиране на негативно мнение, без да се вниква в човека или в проблема, който предстои за разрешаване - това се е превърнало в нещо като национален спорт! Донякъде може би това се дължи и на факта, че нямаше естествена стратификация или да кажем естествен подбор на онези, които са по-добри и следваше да бъдат в позиция на лидери, вместо онези които се изкатериха като плъхове по върховете в обществото вместо тях и ги заемат вече толкова десетилетия. 

Да си спомним за Тодор Живков и останалите мутанти като Цола, Пенчо Кубадински, Пеко, Тано, Дража, Вовата Живков и безбройни други като тях и пр. Та и досега. Липсата на истински критерии за компетентност направи невъзможното възможно, т.е. всеки от нивото на тези горните или около това ниво да си дава мнението по всички въпроси по най-безсрамен и нахален начин, независимо от това че нямат знанията и способностите за това. 

Както го правеха комунистическите мутанти, 

закопавайки България все по-надолу. Дали вече нашият народ или онова, което е оцеляло от него след градобитнината на комунизма, не е абсорбирало до такава степен чертите на много поколения от лоши и некомпетентни хора, че е вече променено до неузнаваемост? Дали е възможно да се обърнем някакси отново към светлото и добро начало у всеки човек и да се вгледаме в него с разбиране и симпатия, вместо да започнем с осъдителните си и всъщност доста жалки български претенции към всекиго, независимо дали е български президент или експертен ум от Германия или от някъде другаде? 

Дали не е възможно да направим така, че знаещите да говорят, разумните да взимат решения, свестните да служат за пример, а глупавите да спрат да дават наставления? А ние вкупом да престанем да се държим сякаш сме съвършени, сякаш Господ е наистина българин? Сякаш сме го хванали за шлифера...