​Вместо президенски избори, властта в Киев обича статуквото

Мирослав Дърмов, Лексингтън, САЩ

специално за Faktor.bg

Новините от Украйна в следващите дни, освен с информации за въоръжените сблъсъци между федаралисти и Националната гвардия, ще бъдат и на тема референдуми и избори - събития, които по своята важност ще въведат кризата в тази страна или в спиралата на продължаващо насилие, или ще отворят възможности за първи стъпки за успокояване на обстановката. Това, разбира се, ще бъде и тест за професионализма на медиите, особено българските, тест, който ще определи дали те би следвало да бъдат възприемани като средство за информация или като агитатори в услуга на определящите световната политика в момента. За съжаление, изглежда, че медиите в България ще се провалят на този изпит. Един малък пример от последните дни: Повечето вестници и телевизионни станции съобщиха, че Дмитрий Фучеджи, одесчанин от български произход, е оглавил одеската милиция след трагедията в дома на профсъюзите. За подсъзнателния елемент в тази новина - дали българите в областта са на страната на управляващите или че нашите сънародници могат да играят важна роля в успокояване на обстановката, може да се спори. Но човекът се оказа началник само за един ден, след което медиите повториха официалната версия на Киев, че е обвинен за престъпно бездействие и се издирва. Нито дума, че „вината“ на нашия сънародник се състои в това, че е освободил задържаните проруски демонстранти, които реално са жертва на престъплението на украинските радикали, и подобни действия са първата крачка за успокояване на обстановката. Но по киевски стандарти, става дума за престъпление, и Фучеджи, за да не търка наровете, е напуснал страната и доколкото е известно, в момента е в Приднестровието. Но понеже подобна новина не съвпада с наложените рамки за отразяване на случващото се в Украйна, не се намери репортер в 

България да продължи темата

В случая става дума за съдбата на един човек. По-важното е, че в момента в Украйна се осъществяват политически процеси от основополагащо значение за бъдещето на страната и клакьорският подход на медиите не е от полза за българина.

На първо място в списъка на тези основополагащи процеси е провеждащият се референдум за независимост в Източна Украйна. На всички е ясно, че САЩ и Западна Европа няма да признаят резултатите, а Путин призова за неговото отлагане. Въпреки това, той се проведе на 11 май 2014, независимо от опитите на Националната гвардия (въоръжено формирование създадено от властите в Киев) да попречи на преброяването. Би било полезно за българския телевизионен зрител и четящият вестници български гражданин да бъде информиран за същността на това, което се е случило, а не да му бъдат преповторени политически декларации. Подобно нещо може би ще се случи, въпреки че целите на референдума са по-различни от декларациите за независимост.

Първо, за въоръжените активисти от Източна Украйна е необходим обективен показател за тяхната подкрепа от населението на региона, която може да бъде измерена с активността на участие в референдума. Ако са верни данните, че избирателната активност е 77%, това говори за сериозна популярност.

Друга значимост е търсенето на легитимност посредством народния вот, която в случая е по-сериозна от самоназначението на управляващите в Киев, поради което те се стремят с танкове и бронетранспортьори да попречат на преброяването на бюлетините.

На следващо място е формулирането на програма максимум, с която активистите да се явят (най-вероятно чрез посредници) на едни евентуални преговори за бъдещето на Украйна. От програмата максимум, разбира се може да се отстъпва, до рамките на федерализация.

Но това, което е може би най-обезпокояващо за властите в Киев, е не толкова референдумът, който се очакваше и резултатите бяха предвидими, колкото декларацията на ръководството на „Метинвест Холдинг“ на олигарха Ринат Ахмедов, която призова за незабавно изтегляне на въоръжените сили от Източна Украйна и започна формиране на собствени формирования за поддържане на реда в Мариупол.

Второ значимо събитие за бъдещето на Украйна са предстоящите президентски избори на 25 май 2014. ОДСС определя ролята си в тях на наблюдател, а като най-голяма операция на организацията и Съединените щати, те

ще инвестират 11,4 милиона долара

за провеждането им. Обезпокоителното е, ако те не се състоят или бъдат компрометирани. Като причина се посочва политическата и икономическата ситуация в страната. А това, за което не се говори, е че на тези избори може да бъде избран кандидат, който да не се хареса на самоназначилите се управници. Западна Европа не е очарована от кандидатурата на Юлия Тимошенко, която дори си изпусна нервите и заплаши с нова революция, ако не бъде избрана, а Германия явно изразява своите предпочитанията към Петро Порошенко, който се ползва по предварителни данни с близо 40% подкрепа. Следователно, логично е да се зададе въпрос: какво става след едни успешно проведени и признати от кандидатите избори? Александър Турчинов вече няма да е временно изпълняващ длъжността президент, а и съдбата на временното правителство е неясна. То може да бъде отправено в оставка (язък за толкова шум и инвестиции в него!) и да има нов кабинет на съгласието. Нови избори за Върховна Рада и конституционна реформа са неизбежни. При подобна ситуация се оказва, че сега властимащите в Киев са най-незаинтересовани от провеждането на президенските избори на 25 май и статуквото ги удовлетворява напълно. Следователно, ако в оставащите две седмици се намери повод за отлагането им, то и виновникът е известен - Путин е още в Кремъл.

Ще ми са да не предвиждам най-черния вариант. Надеждата е, че на хората в Украйна вече им е дошло до гуша от кризата, а и за изборите се вдигна толкова шум, че ще е трудно да се даде заден ход. Но това не означава, че не могат да бъдат манипулирани.