Крум Благов, специално за Faktor.bg

Чували ли сте за Чезаре Бекария? Сигурно не. Не ви упреквам. А дали главният секретар на МВР знае това име? Страхувам се, че също не. Това вече е лошо, защото Бекария е един от първите, разработили теорията на наказанието – още през ХVІІІ век. Той формулира основните му принципи. За да е ефикасно, наказанието трябва да е неизбежно. У нас обаче има много престъпления, за които възмездието е по-скоро за назидание и се налага извънредно рядко. Едно от тях е купуването и продаването на гласове. Вече има професионални избиратели, които даже пред телевизионни камери не се боят да признаят, че ще продадат вота си – и нищо не се случва.

Да не би да вземате сериозно съобщенията, че служебното правителство прави нещо по въпроса? Аз – не.

МВР следяло 1000 души

които в миналото се занимавали с такава търговия. Интересна информация. Или полицията официално признава, че нарушава законите, защото кандидатите за народни представители имат имунитет, или тя не следи когото трябва. Защото в криминалистиката има и друг, още по-стар основен принцип, изказан още от римския оратор Цицерон – „qui bono?” (кой има полза?). Заподозрени са тези, които печелят от престъплението. В случая това са партиите и техните лидери. Даже се говори, че този път ще се плаща двойно – хем за гласа за формацията, хем за преференциалния вот. Който пък обслужва директно хората в листите.

Регистрираните кандидати за депутати на 5 октомври са над 5000, от което заключавам, че МВР не следи тях, а част от техните подчинени, куриери и касиери. Дребната риба. Вижте осъдените за търговия с гласове през последните няколко години. Бившият мюфтия на Смолян Х. Х. на парламентарните избори през 2009 г. Н. Н. от град Левски на вота миналата година и новозагорски бизнесмен, който даже беше приготвил пликовете с парите, от 30 до 240 лева. Те бяха отнети в полза на държавата. Всички осъдени получиха условни присъди и глоби, но някои още имат право да ги обжалват, така че вероятно ще се отърват с лека уплаха.

Как мислите, от своя джоб ли са извадили парите тези хора? Ако са толкова щедри, защо не са направили законно дарение от 5000 лева в партийната каса? Ясно е, че това са само винтчета в големия и добре смазан механизъм за купуване на гласове, който действа от поне 7-8 години в цялата страна. Но прокуратурата и полицията не могат или по-скоро се боят да стигнат до по-горните етажи на този бизнес.

Най-високопоставените в партийната йерархия, осъдени досега, са лидерите на ДПС в Монтана Емил Тодоров и бившия заместник областен управител д-р Крум Крумов, които получиха по една година условно от Районния съд в Лом за парламентарните избори миналата година. Тогава полицията

щурмува областната централа на ДПС

иззе документация и започна разследване. Над 70 свидетели разказаха пред съдиите за организацията на изборната търговия и че са им обещали по 30 лева за глас.

Само да не помислите, че това е резултат от някакво следене или други целенасочени действия на полицията и прокуратурата. Просто координаторът на ДПС в община Якимово се обадил на тел. 112 и признал, че в офиса в Монтана са му дали пари за купуване на гласове. Смолянският мюфтия беше натопен от хората, на които не бе платил. Продавачите са толкова неграмотни, че се оплакват в полицията дори когато са съучастници в престъплението.

А сега да посмятаме. За община Якимово били предназначени 4850 лв., т. е. пари за 160 гласа, в Якимово 3000 лв., или за 100 гласа. В България има 264 общини, или може да се очаква, че само една партия е имала намерение да купи между 25 000 и 40 000 избиратели. За вота на 5 октомври са регистрирани 25 партии и коалиции. Съвсем реалистична, дори скромна ми се струва оценката на Михаил Константинов, че ще бъдат закупени около 200 000 гласа. При средна цена от 30 лева това значи 6 милиона. 200 хил. гласа обаче са достатъчни да се мине 4% бариера и да се осигури пристътвието ва парламента на една малка партия.

Имат ли партиите такъв финансов ресурс? Да. Въпреки че държавната субсидия беше намалена на 11 лева на глас, тя възлиза на около 50 млн. лв. годишно или на 200 млн. при пълен мандат. Но това са само част от законните пари, които партиите получават – те имат право и на дарения от физически лица в размер до 5000 лв. годишно. Георги Гергов например внася на БСП почти всяка година максималната сума.

Не ми се вярва обаче гласове да се купуват с тези пари, защото за тях се дават отчети в Сметната палата. Очевидно

партиите имат черни каси, безотчетни пари, 

които се дават на ръка. Най-много дела има срещу ДПС, РЗС и партията ЛИДЕР. Там си имат традиции в изборната търговия, при това не само в своя полза, а и в подкрепа на други формации: ДПС през 2007 г. и БСП на евроизборите на 25 май.

Коалиционния партньор на ЛИДЕР Николай Бареков пък всеки ден плаща за излъчване на телевизионни репортажи, които показват как дарява до 10 000 лв. дневно от заплатата си на евродепутат на пострадали, инвалиди и други потенциални избиратели. А бившата му телевизия Тв 7, чието обявяване във фалит той иска, е качила на сайта си негова реклама. Никой не намира нередност в това, прокуратурата и полицията не се самосезират, пък и нямат право – той има имунитет.

Да се разплете цялата организация за купуване на гласове нито е толкова трудно, нито толкова скъпо, както да се следят 1000 души. Сенчестата икономика финансира партийните централи, после с тези пари се купуват гласове, после властта опъва чадър над спонсорите и разследването срещу тях се спира или буксува с години, докато изтекат давностните срокове.

Изборната търговия ще секне, когато се осъди поне един партиен лидер от национален мащаб.