Христо Марков

Ако има град-легенда на дясното в страната това безспорно е Пловдив. Това е единственото поселище в България където от 1990 год. безапелационно е печелил десния, синия избор още от времената на Великото народно събрание. В Пловдив алтернатива не е имало, дори с грешките и заблудите – просто този антиконформистки град е някак си по-така и съвсем, ама съвсем не се примирява с традициите – в Пловдив досега комунизмът не вирее.

И в същото време се появиха едни комбинатори, които най-безсрамно компроментираха синята, антикомунистическата идея по нагъл и безнаказан начин. Водач на тази група е Иван Чомаков – бивш кмет, издигнат по личната директива на Иван Костов през 1999 год. и сътворил най-големите престъпления в града – достатъчно е да се припомни само подаръка на Гергов, който направи масонския му другар – Пловдивският международен панаир. А след възшествието на Симеон, къдет Рилски на мода станаха хамелеоните и ренегатите, за които не е проблем да преминават от партия в партия и да взимат позиции коренно противоположни на довчерашните им убеждения. Но градът пак удържа антикомунистическия си дух, въпреки

предателствата и пируетите на местните политици

След регистрацията на кандидатите, седнахме с група приятели и анализирахме какво се предлага на предизборната сергия в Пловдив. За съжаление още в началото ни обзе лека тъга, защото от предлаганите ни имена лъха в голяма степен вече нещо преживяно, видяно или чуто – просто хората отдавна са в местната власт и в болшинството са преминали през няколко партии. Другата тъжна констатация бе, че сякаш няма истински десен, антикомунистически кандидат, който да обедини най-значителното мнозинство в града – това на категорично десните хора. Сякаш те се умориха, отвратиха и не искат да се занимават с обществени дела.Е, има малки изключения, ще видим и програмите им тепърва.

Уж най-голямата антикомунистическа формация Реформаторски блок дори изостави наименованието си и кръсти местната коалиция на името на Кандидата си за кмет на общината Здравко Димитров, а листата им е един

механичен сбор от бивши комунисти, полицаи и съвсем непопулярни

в града хора. Самият Зико е поредният хамелеон в местната политика – след като Герб го създаде и му гласува доверие на няколко пъти – районен кмет, областен управител, депутат, областен координатор – той тръгна срещу партията си майка Герб и се засили да става независим, а после се присламчи към РБ и някакви сациалдемократи, на които лидерът им е известен като съвсем неуравновесен човек. За капак в листата си вписа и един мюсюлмански имам, обвит в скандална слава и напук на приятеля си владиката Николай, който го подкрепи от амвона с гореща предизборна реч. Проблемът е, че Зико никога не се е обвързвал с десни политики или други антикомунистически позиции, а е известен по-скоро с масонското си другарство с шефа на социалистите Георги Гергов-Гочиту – също кандидат за кмет на града. Засега, в началото на кампанията коалицията между Здравко Димитров и РБ се лута между местния конформизъм и щенията на членовете на партиите сред реформаторите, но те са твърде малко в листата и доволно неизвестни. Например се оказа, че от квотата на СДС в листата имало една жена Елена, която е напълно неизвестна на стари членове на синята партия и всички се чудят как е попаднала там. Да не говорим, че името и не говори нищо на обществеността. Просто традиционните, сини хора бяха игнорирани и отстранени в името на неясни и непопулярни тези. Светъл лъч в тази поредица е лидерката на ДСБ Пепа Деведжиева, но май е само тя.

Най-големият район в града, район Централен в Пловдив е с размерите на областен град и досега винаги е давал най-висок резултат за десните, защото в него живеят стари пловдивчани, убедени антикомунисти, с радикални позиции. Централният район е бил винаги лицето на града, а в годините на Европейска столица на културата ще дава и първоначалната визия на града пред Европа. След драмата с кмета Райна Петрова-Райнето и арестуването и от общината изпратиха за кмет на района един доста странен субект като Георги Тютюков-Кютуков, който винаги се е промъквал в местната власт по терлици от различни партии, т.е. – типичният местен хамелеон. Той започна кариерата си от СДС и с мощната подкрепа на Иван Чомаков, който го изтика на различни позиции в местното управление, след това напусна СДС и се завъртя около други играчи като не пропусна и коалицията на Славчо Атанасов, на изборите преди осем години се кандидатира от никому неизвестната партия „Кауза България” и тогава на него и другарите му излезе прякора в Пловдив Бидоните, защото се появяваха винаги

там дето има далаверка и пари

и приемаха в огромно количество всичко, което им предложат. На предишните избори вече бяха „Кауза Пловдив” и станаха печално известни с търговията си с гласове като го правеха съвсем открито и нагло в партийния си офис. Заведоха се няколко дела за търговия на гласове, включително и аз водих такова, защото тези мошеници се опитаха да вербуват с пари дори малолетния ми син, но пък съда като премина малко време предпочете да не се занимава с търговията с гласове на Тютюков и компания, а и той вече се бе заклел като общински съветник, после стана зам. кмет, за да акостира като кмет на най-големия пловдивски район Централен. Сега на тези избори вечния Тютюков се е кандидатирал пак за кмет на района и оглавява листата за общински съветници, заедно с другарите си по търговия „Бидоните” Георгиев и Сарафян. Останалата част от листата е пълнеж от напълно неизвестни за града лица, бивши спортисти, бизнесмени и дребни администратори, но пък обиграни в предизборните далаверки. „Кауза Пловдив” и самият Георги Тютюков са типични представители на политическите хамелеони без програма, без идеология, без амбиция за нещо градивно и визионерско, но идеологията им се свежда до простичкото – на всяка цена участие в местната власт и на всяка цена търговия с влияние, колкото се може повече, толкова по-добре.

В район „Централен” има и светъл лъч

и това е кандидата на Герб за кмет Георги Стаменов – млад предприемач, с визия и желание да се докаже в дебрите на доста замърсената атмосфера в района. Предстои му тежка битка с хамелеонщината, наглата търговия с гласове и междупартийните договорки, а дали ще успее зависи от него и възможността да активира в района старите, антикомунистически настроените пловдивчани, които са критични и силно мобилни в предпочитанията си, но трябва да бъдат активирани по подходящ начин. В противен случай сме изправени пред угрозата да отидат до урните само напазаруваните избиратели, включително и циганите от една немалка махала като Аджисан маала.

Горе-долу същото е в останалите райони на Пловдив – безлични кандидати, но умели в прехвърлянето от партия в партия, в комбинациите между местните играчи и с опит досега в мащабното купуване на гласове. За съжаление търговията с гласове ще цъфти с пълна сила и сега, защото не бяха направени нужните промени в законите – факт. Битката ще е тежка и с неясен край, защото станаха прекалено обиграни някои комбинатори и залагат на вече изпитаната си стратегия – търговия – нагла и без правила, умело въздействие с влияние и лобизъм на най-безогледен начин, но… все пак си мисля, че и този път здравия, антикомунистически дух на пловдивчани ще победи и отново ще имаме в името на справедливостта и традицията сериозно управление, което ще бъде далеч от многобройните леви играчи, които се появиха и всички с определени свръхамбиции да пробият здравата дясна крепост. Остават само тридесет дни до рекапитулацията и дано