Едуард Лукас, cepa.org

Човешка слабост е, че по-лесно се изненадваме от  проблемите, отколкото да ги решаваме, да се фокусираме върху опасностите, които можем да видим, отколкото да се притесняваме за онези, които не можем, и да се възползваме от инструментите, които имаме, вместо да се опитаме да намерим тези, от които действително се нуждаем.
Всичко това е особено вярно за подхода на Запада към руската политическа война. Ние прекалено се съсредоточаваме върху Кремълска пропаганда, която може лесно да бъде видяна, особено когато е на английски и други западни езици. А всъщност, информационната война, която означава 

умишлено прокарване на подвеждащи"фалшиви новини"

 плюс манипулативните послания на тролове и ботове, е един от много очебийните елементи в добре заредения арсенал на Русия. На конференция на НАТО през септември описах още 19 токсични тактики на Кремъл:

1. Целевото използване на корупцията;

2. Кибератаки срещу конфиденциалността, целостта и годността на данни, съхранявани в компютърните системи на целевата държава;

3. Дипломатически игри, предназначени да отслабят международни организации, базирани на правила, с цел да бъде създадена представа за изолация и незащитеност на целевата страна;

4. Експлоатация на икономически, етнически, езикови, регионални, религиозни, социални и други разделения;

5. Икономически санкции, като ограничения върху вноса и рестрикции по отношение на износа и транзита;

6. Смущения в доставките на електроенергия, особено на природен газ;

7. Поддържането на паника във финансовата сфера;

8. Милитаризиране на историята,  с цел  омаловажаване на репутацията на целевата страна и в същото време да бъдат прикрити престъпленията на Кремъл;

9. Прикриване на информационни операции, като например хакерските атаки и изтичането на ифнромация, каквито бяха наблюдавани в американските и френските президентски избори;

10. Злоупотреба с международната правна система, като издаване от Интерпол на "Red nfotices“ на критици, масирани клеветнически кампании и злонамерени действия;

11. Военни блъфове и постоянно дрънкане на оръжие, инспириране на подмолни и видими военни конфликти;

12. Използване на мрежи на организираната престъпност, за да деморализират лицата, които взимат решения, и общественото мнение;

13. Явни и скрити плащания за купуването на влияние в политически партии, мозъчни тръстове, медии и академични институции;

14. Физическо сплашване на опоненти и критици;

15. Психологическа война на индивидуално и колективно равнище;

16. Използване на религиозните настроения, особено сред православните вярващи;

17. Физически саботаж на критични инфраструктурни обекти;

18. Подкопаване на социалните норми, обществено доверие и държавни институции; 

19. Даване на подкрепа на насилственото антисоциално поведение.

За да усложнят ситуацията, тези тактики не се прилагат в статична или  линейна последователност. Руските шпиони не са глупави. Те разработват нови подходи, нови комбинации и различна последователност от тактики, като ги променят въз основа на това, коя от различните тактики работи и коя не. Ние мислим, че гледаме снимка, а нашите противници всъщност пишат сценарий.
Анализатори и журналисти може да се окажат хората, които говорят на най-висок глас, но не е наша работа да се занимаваме с тях. 

Руската заплаха 

трябва да се третира като проблем на националната сигурност, включващ тясна координация на системата на наказателното правораздаване, разузнавателните служби, финансовите регулатори, военните структури и други. Организаторите на кампани, медиите и мозъчните тръстове могат да помогнат, както и лидерите от частния сектор, които са свързани с публичния сектор. Но нашата роля винаги ще бъде второстепенна. Можем да съдействаме и да помагаме на правителството, но не и да го заменим.
Особено утежняваща грешка е предположението в по-голямата част от Запада, че този проблем е съвсем скорошен. Не е. Всичките 20 тактика, описани по-горе, са били изпробвани във фронтовите държави през предходните години, в много случаи от началото на 90-те години на миналия век. Хората в тези страни - Естония, Латвия, Литва, Централна Европа, Грузия, Украйна и други - ни предупредиха за това, но напразно.
Страните, които ние наричаме държави от стария Запад, се правят на глухи, обяснявайки че разбират Русия много по-добре от бившите народи, които са били окупирани. Това арогантно самодоволство ни струва изключително скъпо. Най-малкото, което можем да направим сега, е да се поучим от горчивия опит на онези, които познават най-добре нашия противник.

Превод: Faktor.bg