Христо Марков

И новата 2016 год. ще е продължение на станалото през 2015 год. и вероятно процесите ще се задълбочат, други пък ще утихнат, а някои ще ги забравим. Отминаващата година беше бурна откъм политика – започна със заплахи за нови избори и я изпращаме с вероятност да избираме президент и парламент в края и.

През годината си отидоха двама ключови министри на вътрешните работи и на правосъдието, но въпреки клатушкането на кораба на управляващата коалиция той засега оцеля и май няма кандидати за управление и през 2016. Впиването във властта на Меглена Кунева-Пръмова и компания ще стане още по-силно и през новата година, което не е трудно да прогнозираме, защото Габонската принцеса цял живот е престоявала във властта, така ще бъде и сега. Пък и минаването в опозиция на Радан Кънев и компания и отвори широко вратите към 

нови властови висоти

Министри и депутати вкупом се впрегнаха да правят „цялостни” реформи в правосъдието, образованието, здравеопазването, пенсионната система, доходите, инфраструктурата, но никъде не се направи абсолютно нищо, а станахме свидетели вместо на „исторически компромис” на исторически провал. „Реформите” май ще продължат и през 2016 год. без никаква видима причина някъде те наистина да се случат, а трябваше да има такива поне в системата на вътрешните работи, защото видяхме и безпрецедентен полицейски протест за заплати и привилегии.

В депутатското воинство направи впечатление, че най-сетне видяхме Волен и Чуколов с белезници, свалиха им имунитетите и през идващата година ще се заточат процеси в съда за напълно налудните им изблици за борба с … актьорското съсловие. Мога да се обзаложа, че няма да го докара съдебната система доникъде с тези дела, а Волен и компания ще продължат да нахлуват с блеснал поглед където им се ще. В края на годината Волен , разбира се, ще се кандидатира и за президент, вероятно с вице Чуколов, за да е пълна картинката на менталните увреждания в политиката ни.

През 2015 год. имаше местни избори, които затвърдиха статуквото и очертаха нови тенденции. Герб категорично постигна десетата си победа като взе още на първи тур ключови общини – София, Бургас, Стара Загора, Ямбол, Варна, Русе, Благоевград. Единственото изключение бе Пловдив, където победата на Иван Тотев вися докрай и не е приключила още със съмнения за измами и фалшификации. Това петно в победната карта на Герб не помрачи наистина голямата им победа – взе 21 областни града, ДПС запази само Кърджали, а РБ се отчете с четири областни центъра. БСП се срина до дъното – не успя да извоюва нито един областен град, а са задоволи с победа едва в 60 общини от общо 265. А ДПС загуби знакови общини като Исперих и Гърмен, където управляваше четвърт век без прекъсване, циганският вот се оттегли и спаднаха и общия брой съветници на движението, което доведе в края на годината и до отсвирването на лидера Лютви Местан. Почетният председател Ахмед Доган сътвори по празниците такъв трус, който задмина този при реформаторите. През 2016 год. политическите новини ще идват основно от тези две формации.

При ДПС ще се очаква отражението на краха на Местан и колко от депутатите ще успее да отцепи при себе си, но това едва ли ще доведе до промяна в политическия парламентарен пъзел. По-важно е как ще се развия 

битката за структурите по места,

които носят електоралната тежест. Засега са разделени хората само в Кърджали и Джебел. За мен е почти сигурно, че ще бъде направен опит за създаване на радикална ислямска партия в България през идващата година и ни остава да наблюдаваме реакцията на българските мюсюлмани и доколко Турция, притисната от вътрешни проблеми ще е склонна да инвестира сериозно в такъв проект, а че ще има подобен вече е неизбежно. Внимателно наблюдавайте и действията на хора като Касим Дал в ситуацията, но пък за мен остава загадка как например той ще избира между двама агенти на службите – Доган и Местан. Така или иначе ДПС, която винаги е работила по вертикала през новия политически сезон ще продължи да пробва силно присъствие във властта и най-вече в олигархичните кръгове, където лобито на Пеевски става все по-силно.

При Реформаторския блок, както винаги всичко е предпоследно и неясно. Уж са опозиция, а имат министри и един куп възлови дейци на ключови постове в държавата. Радан уж е в опозиция, но не иска избори и останалите въобще не приемат идеята му с ясното съзнание, че при нов вот може съвсем да хартисат. През 2016 год. единствено целеустремена ще е вечната „дама на властта” Пръмова, която няма да пожали усилия и задкулистни ходове да увеличи лобито си из коридорите във властта. Засега тя печели и от сравнително по-доброто и представяне от хората на ДСБ на местните избори. СДС, БЗНС и партията на Корман Исмаилов ще играят роля и през идващата година на миманс и ще внимават към кого да се прилепят, за да останат трайно или поне по-дълго във властта. Лично очаквам през 2016 год. да се направи опит най-сетне за създаването на истинска дясна, народна партия, от каквато страната наистина има нужда.

Трусовете не подминаха и БСП след срива и на местните избори, но засега всичко се отлага за април 2016 год., когато ще се проведе поредният 49 конгрес на социалистите и вероятно отново ще се направят малко промени, защото те и нямат потенциал за нещо по-радикално по чисто биографични причини. Но въпреки резултатите на поста си остава злополучният Георги Гергов-Гочиту, който се готви да атакува пак. За БСП 2016 год. ще е годината на оцеляването и

очакваме развитието на падението

Сериозен бе трусът в управляващата коалиция през февруари, когато се опитаха без дебат да прокарат външен дълг от 16 милиарда до 2017 год. Това не стана, защото Патриотичният фронт и АБВ отказаха да го подкрепят и отново започнаха пазарлъци. В крайна сметка, с отстъпки и компромиси дългът бе приет със 159 гласа. Патриотите и левите на Първанов продължиха да плашат, но гласуваха в крайна сметка. Фискът на държавата обаче е в критично състояние и няма да е чудно, ако и през 2016 год. отново посегнем към емитирането на нов дълг, защото нито една от реформите не стана – нито при полицаите, нито в здравеопазването, нито в образованието. Тук е и голямата опасност пред управляващата коалиция – изборът е или реформи, или дълг, или в крайна сметка нови избори с надежда за стабилно мнозинство.

Абе на мен така и не ми стана ясно какво бе това с правителственият самолет, на който трябваше да лети премиера, а той все аварираше. Най-напред на 11 февруари „Фалкона” нещо запецна, колесникът не се прибра и возилото трябваше да кръжи един час над София, но Борисов все пак замина за Брюксел с резервното возило. Още по-странен бе следващия „инцидент”. На 30 август трите колесника не се отвориха и премиерът не успя да отлети от Варна, за да дойде до Пловдив да открие Колодрума. Веднага се заговори, че не е имало никаква авария, а просто Борисов не е успял по друг начин да прикрие ненавистта си към пловдивския кмет Иван Тотев и по този начин елегантно е избягал от срещата си с него. През 2016 год. може да се окаже, че ще купуваме нов „Фалкон”, за да сме спокойни за здравето на управляващите.

Няма да е пълен анализът ни, ако пренебрегнем проблема с бежанската вълна, която нахлува от Близкия изток. Европа колабира пред тях, загубихме устойчивостта си, но засега България общо-взето не стои съвсем зле, може би защото сме изключително бедни и не представляваме интерес за сирийци, афганци, египтяни и други такива. В сравнение с Словения, Унгария, Македония, Хърватия сме направо остров на стабилността, но не бива да забравяме, че този поток рано или късно ще ни изправи пред нерешими проблеми и дано през 2016 год. завършим поне оградата по границата ни с Турция. Иначе емигрантската върна няма да ни подминава, защото за голяма част тези хора са и въпрос на препитание за районите по границата ни. Беднотия – какво да се прави.

Две големи трагедии се случиха в политическото ни воинство. На 30 януари се отиде първият ни демократично избран държавен глава Жельо Желев. Оценките за него тепърва ще бъдат обект на анализи, но така или иначе той ще остане с две неща – създаде СДС и се опита да промени системата на комунизма, разбира се и прословутата му скромност и човечност. На 8 август пък страшна трагедия застигна настоящият ни държавен глава Росен Плевнелиев – първородният му син Филип си отиде само на 14 години от рядка сърдечна малформация. За 2016 год. ни остава само да се надяваме да не ни застигат такива трагедии с политическите ни люде, защото в крайна сметка и те са хора.

Умишлено оставих съдебната система за края на тази прогноза-анализ. През 2015 год. станахме свидетели отново на 

пълната арогантност сред съдии и прокурори

През 2016 год. засега няма никакви изгледи нещо да се промени, просто моделът е заложен в Конституцията и без свикване на Велико народно събрание нищо, ама абсолютно нищо няма да се промени. Архитектурата на съдебната ни власт е изначално сбъркана и вината не е само в прокуратурата, защото делата се решават от съдиите, а и там всичко е обвързано като свински черва. В крайна сметка не прокуратурата оневини Христо Бисеров – това го сториха съдиите и отново възпроизведоха поредния чист като сълза политик. Отвращението у хората е толкова силно, че няма да се учудя, ако някакъв сериозен трус през 2016 год. разклати из основи управлението и най-вече депутатското спокойствие и някой реши наистина да тръгне към радикални промени в системата на правораздаване. За съжаление, нашите политици като чуят за Велико народно събрание, референдуми или пряка демокрация им става лошо и всячески се стараят да пазят статуквото, това е причината да не решим навреме никакви фундаментални въпроси, свързани с декомунизацията, с досиетата, с олигархията и правосъдието. Поне аз се надявам някакъв сериозен трус в държавата да ни подтикне към закъсняла битка за справедливост и дано това се случи през идващата година.

Иначе голямата опасност пред управляващата коалиция през идващата година се нарича местна власт, защото там вече са сериозните пари от ЕС, финансовите ресурси все повече ще зависят от оперативността и най-вече честността на местните властници и няма да се учудя, ако загърмят кметове и съветници заради далавери. А това може да разклати сериозно и централната власт.

Иначе единственото сигурно в предстоящата година са президентските избори през октомври, а дали ще ги съчетаем и с парламентарни е открит въпрос, засега май ще има поредния референдум, но сякаш хората все по-силно предпочитат стабилността и спокойствието и дано 2016 год. е такава.

Последвайте Faktor.bg в