Роберт Чулда

Датският физик и нобелевов лауреат Нилс Бор казал веднъж, че да предсказваш е много трудно, особено, когато предсказваш бъдещето. От себе си мога да добавя, че това изказване е особено подходящо в контекста на международните отношения, в които всеки ден се сблъскват хиляди интереси и желания, чиито успех и поражение в крайна сметка, нерядко зависят само от волята на случая/на съдбата. Кой предсказа появата на „Ислямска държава“, кой предсказава войната в Украйна?

Европа

От гледна точка на Полша най-сериозната международна заплаха, без съмнение, остава неразрешената криза в Украйна. Трябва да се вземат пред вид двете плоскости на протичането й. Първата е продължаващият с различна степен на интензивност въоръжен конфликт в източната част на страната, който изглежда далеч от приключване. Втората се крие в Киев: в протестите на Майдана през 2014 година нямаше нищо изненадващо, тъй като всяка революция по своята природа преминава през няколко фази. Първоначалната еуфория вече спадна, а издигнатите на пиедестал герои показват своето безсилие в сблъсъка с прозата на ежедневието. Както става ясно от публикуваните в края 2015 година резултати от проучване на общественото мнение, президентът Петро Порошенко има в момента по-нисък рейтинг на одобрение, отколкото неговия предшественик Виктор Янукович-само 17% от респондентите подкрепят Порошенко. В началото на президентския му мандат тази цифра беше 47%. И това не е неочаквано: „революционерите“ не се справиха нито с икономиката, нито с администрацията. Възможно е през 2016 година „прозападният“ лагер да се прости с властта. Открит остава въпросът - в резултат на предсрочни избори или по „метода на Янукович“.

През 2016 година Русия ще продължи да приковава вниманието към себе си. Въпреки икономическите санкции, Владимир Путин запази властта си, а нивото на подкрепа за него остава на предишните нива.

В международен план Путин отдавна се опитва да разклати позицията на САЩ и да нанесе удар по имиджа им, и тази тенденция ще стане още по-отчетлива през настъпващата година. Защото 2016 е последната от президентския мандат на Барак Обама - кралят на социалните мрежи, който напълно се изгуби във външната политика, който ще бъде запомнен с напускането на Ирак и Афганистан, където се завърнаха или се завръщат джихадистите, и с трите провалени геостратегически концепции: опитът за „презареждане“ на отношенията с Русия, да създаде свят без ядрено оръжие и да изтегли голямата част от омериканските сили от Европа.

Пред Путин се появи това, което експертите наричат opportunity gap — 

последен шанс за руско настъпление (дори и само политическо), което да помогне САЩ да бъдат натикани в ъгъла, преди в Белия дом да се появи (може би) компетентен или поне решителен политик. Опитът да бъде използван „затварящия се прозорец“ от възможности трябва да бъде разглеждан като потенциална заплаха за трансатлантическата стабилност през тази година.

За Европа, особено Западна, неизмененно, проблем, ще остане масовият наплив на мигранти от Африка, не само Северна, но и Тропическа, както и от Близкия Изток. Европейската политика базирана на опита да разпредели милионите, пристигнали през 2015 година и надеждата, че най-лошото вече е преминало, не е и не може да бъде успешна. Ако само преди няколко месеца звучаха наивните твърдения, че мигрантският напли в е самопроизволно явление, което бързо ще се изчерпа, то сега вече е ясно, че това не е така.

Появилите се в последно време разследвания ясно показват, че напливът на бежанци и мигранти е планирана акция, от която печелят хиляди хора, започвайки от Африка и Турция и завършвайки с България. Нещо повече, от Афганистан до Еритрея милиони мечтаят да дойдат в гостоприемната Европа, тъй като нито една държава от ЕС (с изключение на Унгария), нито Евросъюзът като цяло не съумя да създаде дори най-общ план, позволяващ да бъде спрян този процес, който през 2016 година на фона на европейската безпомощност може само да се обостри.

Масовият наплив на културно чуждо население, а също така и натрапеният мултикултурализъм, ще предизвикват все по-силното недоволство на европейците. Неслучайно през 2015 година непрекъснато нарастваше броят на нападенията над центрове за бежанци и мигранти, а също така и на оргатизациите, свързани с исляма. Мащтабът на явлението засега е неясен, тъй като властите се опитват да премълчават неудобните факти, а основната маса от журналистите не иска да нарушава принципите на политическата коректност.

В края на 2015 година се появи информация за създаването на „Християнска държава“, която си поставя за цел борбата с „мюсюлманското нашествие“. Може това да е просто шега, но може да е и предвестник на нови проблеми. Защото почти всички терористични групировки започват скромно, с дискусии в тесен кръг, и с времето се превръщат в сериозна заплаха, като става все по-жестоки и решителни в своите действия.

Това означава, че 

ние се движим към болезнен сблъсък на две набиращи сили тенденции:

нарастващият наплив в Европа на жители от Третия свят и все по-отчетливата нетърпимост и даже агресивност от страна на европейските десни.

Това може да се превърне в насилие срещу мигрантите, част от които ще се радикализират, което още повече ще разгърне спиралата на агресията. Мрачният сценарий (не през тази, но в близките десетина години) е „балканизация“ на Западна Европа, тоест появата на широкомащабно насилие на национална почва, произлизащо не от държавата, а по „инициатива отдолу“.

Европейските политици биха омгли да променят този гибелен курс, но те вече пресякоха Рубикон: канцлерът Ангела Меркел не може да отстъпи и ще предпочете да настоява на своето, вместо да си признае грешката. Отсутствието на реална алтернатива на съвременния елит може да стимулира нарастването на подкрепата за антисистемни партии с крайни убеждения, които (по мнението на част от обществото) ще бъдат в състояние да защитят народа от заплахите, пък дори само от салафитите-ултраконсервативните мюсюлмани, които отхвърлят европейските ценности, и, които по данни на Германия, са най-бързо развиващото се в Европа движение на религиозни фанатици.

Евросъюзът определено го очаква тежка година. 

Само преди няколко години европейските бюрократи бяха изпълнени с оптимизъм и охотно говореха за плановете си за развитие. Няколко събития-започвайки с икономическата криза и завършвайки с войната в Украйна, и напливът на мигрантите показаха, че единната политика за сигурност на ЕС не съществува. Все по-често се чуват гласове за постепенна дезинтеграция на ЕС, която, съдейки по всичко, ще продължи и през 2016 година, тъй като на хоризонта не се виждат политици, които са способни да се справят с негативните тенденции.

А те пък в определена степен са благоприятни за Русия: изпокарала се, разбита Европа е изгодна за Москва.

Към существуващите до момента, включително икономически, които бяха „затворени“, но не и окончателно решени, може да се добавят нови.

Например, ситуацията в Босна и Херцеговина, където през 2015 година се появиха съобщения, че там се активизира ИД. Именно от там са най-многобройните (като процент от населението) воюващи в Близкия Изток мюсюлмански терористи. Проблемът през 2016 година ще бъде радикализацията на мюсюлманите в БиХ, които са 45% от населението, а също така отслабване на държавните структури.

Близък Изток

Тази територия никога в съвременната история никога не е била символ на стабилност и мир, но днес ситуацията изглежда много по-зле, от когато и да било. Практически всички са съгласни, че Споразумението Сайкс- Пико, което през 1916 година очертава структурата за сигурност ва Близкия Изток, в последните години е престанало да действа. Ние още не знаем каква форма ще приеме регионът, когато се слегне прахът, но 2016 година няма да даде отговор на този въпрос, тъй като борбата с проблемите ще се проточи още дълги години. Да асоциираме всички проблеми с ИД е грешка, която Западът често прави. Някога тероризмът се асоциираше с името на Осама бин Ладен, но смъртта му не реши проблемите, както и смъртта на Абу Мусаб ал-Заркауи не донесе мир на Ирак.

Върху позициите на джихадистите падат и през 2016 година ще продължат да падат бомбите на западните и някои арабски държави, но да оценим последиците на тези действия е сложно.

Според наличната информация, територията на ИД, както в Ирак, така и в Сирия, значително е намаляла през тази година, но линията на фронта продължава да остава променлива. За да се очаква победа трябва да се задейсткват сухопътни войски, защото само те биха могли точно да идентифицират целите и да ги предадат на авиацията. Само на терен може да бъдат оценени загубите на неприятеля и да бъде изтласкан от подземията. Но никой не иска да изпраща войници, които да се бият за всяка улица и всеки дом. Арабските държави са твърде слаби, а западните, помнейки катастрофата в Ирак и Афганистан, не проявяват към това никакъв интерес. Но даже физическото унищожение на „Ислямска държава“ 

няма да унищожи идеологията на джихадизма, 

защото тя няма нужда от лидер или от единна ръководна организация.

През 2016 година можем да очакваме нови терористични атаки, включително в Европа, които ще засегнат основно случайни хора. Макар че, Барак Обама нарече „слабост“ атаките в Париж, техните идеи привличат все по-мащабни маси хора.

В последните години в Близкия Изток се появиха десетки различни групировки, които понякога сменят името си, обявяват, че се присъединяват към съюзи, откриват нови фронтове. Това явление существува и на Запад, което отчетливо се показва от миналогодишните събития в Западна Европа.

В редиците на ИД вече се бият над 30 000 души, половината са от Близкия Изток, около 5 000 от Западна Европа, и приблизително още толкова от Кавказ, както и от Югоизточна Азия (като цяло– от 81 държави). На този фон няма достатъчно основания да предполагаме, че през 2016 година тенденциите ще се променят, а идеите на халифата ще изгубят популярност сред привържениците си.

Шансовете намаляват още повече и заради това, че

война в Сирия няма да свърши 2016 година. 

Намесата на Русия през септември 2015 година спаси президента Башар Асад, а руските бомбардировки отслабиха антиправителствените сили.

Дори дипломатическите преговори, по някакво чудо, да дадат положителни резултати, джихадистите ще се преместят в Либия, Алжир, Йемен или Афганистан. Сирийските беженци също няма да се върнат по домовете си, те са разрушени, на за възстановяването на страната ще са нужни стотици милиарди долари.

Затова не трябва да храним илюзии, че това е най-лестният път за приключване на миграционната криза в Еворпа. Още повече, че огромната част от пришълците не са сирийци (по данни на Amnesty International от месец декември 2015 г., 95% от сирийските бежанци остават в Близкия Изток- Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет).

Към сирийската главоблъсканица се добавят и други, които поставят под въпрос перспективата за стабилизация в Близкия Изток през 2016 година. Обстановката в Билия непрекъснато се влошава, което активизира терористите в съседните държави- в Египет, в Алжир.

През 2016 година част от вниманието, без съмнение, отново ще бъде съсредоточено в Афганистан: след продължилата над десет години война, международните сили се изтеглиха, а тяхното място все по-често се заема от талибаните и връщането им на власт изглежда напълно вероятно.

Превод: Faktor.bg