Крум Благов, специално за Faktor.bg

Преди няколко дни една студентка по журналистика ме попита дали свободата на словото при Тодор Живков е била повече, или по-малко от сега. Днешните второкурсници са родени предимно през 1994 г., така че нямат лични спомени от „реалния социализъм“, както го наричаше официалната пропаганда. Тъй като темата е щекотлива, в учебниците се говори за нея най-общо, така че единственият източник за информация на младежите са техните родители или по-възрастни роднини и познати. Явно за някои от тях въпросът кога в България е било по-добре е спорен.

Колко възрастен трябва да си, за да помниш онова време? 

Тогава нямаше много разрешени обществени организации, затова пък всички бяха задължителни. От люлката до гроба човек все трябваше да членува някъде. Е, не чак от люлката – признавам, че в детските ясли и градини българчетата бяха оставени на самотек, но след първите седем години всички влизаха в механизмите на системата. Още първокласниците се приемаха в детските чети „Чавдар“ и започваше промиване на мозъците им. Чавдарчетатата носеха сини връзки и трябваше да научат няколко правила, написани в стихотворна форма. Едно от тях гласеше:

Чавдарчето е примерно във къщи и във клас.

То помни: „Пионер ще стана аз!“

В трети клас ги приемаха за пионери – организация за деца от 10 години нагоре. Връзките ставаха червени. Като станеха на 14, конвейерът изсипваше пионерите в комсомола – там младежите оставаха до 28 годишна възраст. В тази организация вече имаше членски внос – за ученици и други без доходи – 10 стотинки месечно. На празници трябваше да носят сини ризи и червени вратовръзки с ластик.

Ако до 28 години комсомолците не бъдеха приети в БКП или в казионния БЗНС, т. е. ако не станеха „партийци“, след навършването им трябваше да започнат да плащат членски внос в Отечествения фронт (ОФ), където горна граница на възрастта нямаше – там всички българи оставаха до края на живота си.

Тези, които падането на Берлинската стена е заварило чавдарчетата, са били най-много на 9, т. е. сега са на 34. Тогавашните пионерите са не по-възрастни от 39, а комсомолците – от 53. Та хората, които имат истински, свои спомени от живота при Живков, би трябвало да са били или партийци, или отечественофронтовци, т. е. над 53 години. Това е и най-многобройната група от населението, защото по онова време раждаемостта беше висока – годишно се появяваха на бял свят над 100 хиляди бебета. А също и с най-много здравословни проблеми – годините си казват думата.

Очевидно някои от тях помнят с носталгия 

онова време

и смятат, че тогава сме живели хубаво. Но дали добре си спомнят? Следният тест ще им помогне да преценят как са с паметта. Тъй като потребителите на интернет сред тях не са толкова много, препоръчвам на бившите чавдарчета, пионери, комсомолци, както и на родените след 1983 г. да им прочетат въпросите и да запишат отговорите им. Те са прости – да или не.

Въпроси:

1.Имали ли сте вноска за кола?

А. Да

Б. Не

2. Искали ли сте от МВР изходна виза?

А. Да

Б. Не

3. Кандидатствали ли сте за софийско (или пловдивско, варненско, друго) жителство?

А. Да

Б. Не

4. Пазарували ли сте от „Кореком“?

А. Да

Б. Не

5. Редили ли сте се на опашка за банани (или козунаци, цветни телевизори, криминалета)?

А. Да

Б. Не

6. Били ли сте на първомайска (деветосептемврийска) манифестация?

А. Да

Б. Не

7. Знаете ли какво е валута от първо направление?

А. Да

Б. Не

8. Ходили ли сте на бригади?

А. Да

Б. Не

9. Познавахте ли деца на активни борци?

А. Да

Б. Не

10. В училището ви имаше ли портрет на Тодор Живков?

А. Да

Б. Не

11. Народните пенсии по-големи ли бяха от обикновените?

А. Да

Б. Не

12. Участвал ли сте в ленински съботник?

А. Да

Б. Не

Резултати

Пребройте отговорите „А“, т. е. „да“.