Христо Марков

Град Воркута се намира зад полярния кръг на територията на федеративна република Коми. Населението е около 60 000 души. Зимата продължава 8 месеца, а през декември и януари температурите често достигат до минус 60 градуса. Селището се основава през 1936 год. от геолози и става град през 1943 год. По това време там са открити огромни залежи от каменни въглища. И досега основният поминък е добивcj на въглища – типично миньорско селище. Забележителното е, че преди 10 год. до Воркута няма автомобилен път и всякакъв транспорт се изчерпва с железопътните връзки. Основната забележителност в града е огромният концетрационен лагер за враговете на съветската власт, който през 50-те год. на 20 век достига до над 70 000 лагеристи, докато градът не надхвърля 60 000 души. След смъртта на Сталин, в средата на 50-те год. във Воркутския лагер избухва бунт. Хиляди затворници обявяват неподчинение. В историята на Русия бунтът е известен като „Воркутинско въстание”, въпреки че лагеристите не са имали оръжие. В крайна сметка съветската власт освобождава само криминалните лагеристи. И досега множество от жителите на града са 

наследници на тези лагеристи

Миналия четвъртък в мината „Северная” избухна газ гризу на дълбочина около 800 метра. Под земята са се намирали 110 миньори. Четирима загиват веднага, а 26 са затрупани под земята. За трагедията руските медии съобщават едва 24 часа по-късно – нещо типично за руската пропагандна машина. Изгубих доста време докато открия по-изчерпателна информация за трагедията. Дали са предприети веднага спасителни операции не е ясно, но в неделя ръководството на мината съобщава, че шансовете на 26-имата са минимални. В същото време тогава се разбира, че са избухнали още няколко взрива под земята, за което също се мълчи в официалните руски медии. В понеделник, в специално съобщение е оповестено, че спасителните действия са преустановени. Просто затрупаните хора са отписани.

Министърът на здравеопазването на Коми Дмитрий Березин заяви, че в болницата в гр. Воркута се намират девет пострадали в резултат на взрива в мината. Двама в тежко състояние, четирима със средни по тежест травми и петима на амбулаторно лечение. Това съобщава Газета.ру. В сайта на градската администрация ни известяват, че ще се проведе панихида за загиналите миньори и се приканват гражданите да посетят помена. Нито дума за броя на загиналите, за това колко души са затрупани на около един километър под земята. В едни съобщения става дума за 36 миньори, в други за 26, в трети за значително повече, но така или иначе мълчанието и неяснотата остават някъде там, зад полярния кръг. РИА Новости съобщи, че загиналите са 41 човека и поради изключително лошите условия са преустановени спасителните операции. В крайна сметка става дума за цената на човешкия живот в Русия. Там по традиция

всяка авария се крие поне 24 часа

докато се уеднаквят съобщенията и се нагодят към официалната версия и също традиционно спасителните операции се провеждат формално, за да не се разпиляват ресурси и техника. Спомнете си само трагедията с подводницата „Курск” и информационната мъгла, която продължи около седмица, докато накрая всички подводничари загинаха.

А сега да погледнем как е в белите страни. Само един пример. На 5 август 2010 год. в мината „Сан Хосе” в Чили също избухна газ гризу и под земята останаха 33 миньори. На същата дълбочина като тези във Воркута. Чилийците веднага започнаха спасителни операции не жалеха средства – осигуриха на миньорите достъп до свеж въздух, по специална тръба им спускаха вода и храна. Дори им осигуриха видео-връзка с роднините и близките на повърхността на земята. Методично изградиха съоръжение, с което на 13 октомври всичките 33 миньори бяха спасени. Цели 69 дни държавата Чили направи всичко възможно да спаси своите работници и успя, защото така се прави в белите държави, където се цени преди всичко всеки един човешки живот. Просто страната има технологична и институционална култура да реагира адекватно, да постави цената на човешкия живот над всичко.

А в Русия…

Неизвестен брой миньори, но при всички случаи поне 26, бяха отписани на втория ден от трагедията и дори близките им няма да могат да се простят с тях. Вероятно една част от тях са наследници на лагеристите, които през 1953 год. са имали мъжеството и смелостта да се опълчат срещу болшевишкия терор, който ги е захвърлил на края на земята. Но просто в Русия това няма значение. В сайтовете и информационните масиви може да намерите съобщения, че работата и производството в мината „Северная” може да бъдат възстановени след около 12 месеца. И толкова.

Е, при това отношение към човешкия живот няма как Русия да е цивилизована държава и това си е, колкото и путинофилите да я превъзнасят и се прехласват пред нейната сила и мощ, но има човешки стандарти, които не са познати по онези ширини, без значение дали отвъд или отсам полярния кръг.