Теодор Василев, политолог

Повод за поредните драми в оределите червени редици стана страховития скандал, който се завихри около предлагания подкуп на настоящия шеф на БСП - Михаил Миков, за да се откаже той от надпреварата за поста след оставката на Станишев. Аферата разкри не кой да е, а бившият шеф на разузнаването ген. Бриго Аспарухов. Подкупът се оказа и поредно дъно на политическото падение на левицата, и отново изправи едни червени лобита срещу други, като в последствие по стар партиен обичай всички вкупом млъкнаха сякаш от това им действие се очаква някакъв невероятен „димков“ ефект по замъгляване и някакси забравяне на пошлата ситуация от техните малобройни гласоподаватели.

Именно това им бездействие по въпроса с подкупа обаче, доказва за пореден път какво е останало от „остатъците“ на някогашната партия-майка БСП, която въпреки втората си обществена катастрофа, която почти предизвикаха по време на краткия, но за сметка на това изключително неуспешен скорошен мандат. Въпреки голите си обещания за реформи, партията все още не може да намери изход от задънената улица, в която е заседнала след злощастната „коалиция-капан“ на Сидеров, Пламен Орешарски и Лютви Местан, в който жертва падна дългогодишният соцлидер Сергей Станишев.

Скоростното теглене на голям заем без почти никаква аргументация и съгласуване както и купчината неизпълнени обещания за 250 хиляди нови работни места, неуспешните преговори с „Уестингхаус“ за нови ядрени мощности, странният опит за фалшив рестарт на фалирали предприятия, които отдавна са останали в миналото, както и „екзотичните“ обещания на негласния коалиционен партньор Сидеров за 1000 лева минимална работна заплата доведоха бавно до скоротечния край на столетницата. Протестите пък срещу назначаването на Делян Пеевски под опеката на ДПС, доведоха до мощен обществен отпор и стопиране на застоя на ГЕРБ, който след това засили неимоверно позициите си.

Потапянето на КТБ, даде началото и на потапянето на държавата,

като за малко да се стигне до нови големи сблъсъци с протестиращи и финансов колапс на цялата и без това крехка българска икономика. ДПС хитро предусетиха на къде вървят работите и веднага след евровота през май миналата година, който бе и партийно употребен, се отърваха набързо от БСП, излязоха сухи от калта, която пък допотопи овехтялата „червена лодка“.

И именно сега, преди изборите на 25-ти октомври за кметове и общински съветници, избухват и тези словесни престрелки и взаимни обвинения в корупция, и предложения за подкуп между самите кандидати за лидер на партията. Това допълнително нажежи и без това тежката обстановка около партията, която и преди това не успяваше да се похвали с кой знае какви успехи в местната власт. Реално се вижда, че след разпада на много от партийните ядра на местно и национално ниво, не е постигнат никакъв реален напредък по политическа консолидация.

За промяна на конфигурацията от стари кадри на „Позитано“ не може и дума да става. Дори няма и наченки на подобно нещо, а напротив. БСП и след катастрофата с „псевдоекспертния“ кабинет „Орешарски“, пак си продължава по старо му със същите „стари муцунки“ обсебили изпълкома от десетилития, които пак се мъчат да се покрият и да не им бъде търсена никаква отговорност. Всички вкупом започнаха да тиражират опорната си точка „Не коментирам“, която може би е точка номер едно в списъка на БСП по опити за изхлузване от грозна ситуация.

„На мен никой не ми е предлагал подкуп”, подскочи червената депутатка Мая Манолова по повод скандала стайнствения емисар на кандидат за лидерския пост,който е предлагал подкуп на Михаил Миков да се откаже от съревнованието. На същия 48 - ми конгрес на партията и тя бе един от претендентите за лидерския пост, но не събра почти никаква подкрепа.Близкият до Манолова - Ангел Найденов, призова да се даде бързо отговор на въпроса - кой е предлагал подкуп на Михаил Миков. За поста тогава се състезаваха 9 кандидати: Георги Кадиев, Георги Гергов, Драгомир Стойнев, Корнелия Нинова, Красимир Премянов, Красимир Янков, Мая Манолова, Михаил Миков и Янаки Стоилов. При толкова много преки кандидати за председател е трудно да се достигне до истината около подкупа, като е напълно възможно тази практика да е употребена не само от един, а и от други претенденти, каквато информация излезе допълнително в медиите.

„За нашата партия това са напълно недопустими подходи. Това е абсолютно невероятен скандал и ако не бъде даден отговор, дори и да не искаме, непрекъснато ще ни връщат към този въпрос - и нашите членове, и опонентите ни, и журналистите. Затова колкото по-бързо се получи отговор, толкова по-добре”, каза Найденов. Янаки Стоилов и Драгомир Стойнев също потвърдиха, че знаят за подкупа, но в последствие и те отказаха да дават повече информация, въпреки, че Стойнев е бил пряко потърпевш, тъй като бе сочен за основен претендент за поста на Станишев.

Според друг от тогавашните кандидати за шеф - Георги Гергов, БСП трябвало да се освободи от хората, които на неин гръб градят кариера, визирайки напускането на Страхил Ангелов, заедно с 30-тина другари от местната софийска организация. Само не е много ясно за коя точно кариера на Ангелов в БСП говори Гергов, тъй като на последните извънредни парламентарни избори колегите му го бяха натикали на едно от последните неизбираеми места в депутатските листи, с ехидното обяснение, че вече имало преференциално-мажоритарен вот.

„Те подтикнаха Страхил Ангелов да постъпи по този начин. В този момент всеки човек е важен за нас и не може така с лека ръка да се отказваме от хората. Той е прав за много неща и трябваше да бъде изслушан, а не да бъде подтикнат да предприеме това”, каза Мая Манолова, по повод напускането на Страхил Ангелов, като отново отказа да обяви кои са точно „Те“.

Според самият Страхил Ангелов ръководството на БСП е превърнало една стабилна партия в секта,

което пък може би донякъде дава и отговори на някои въпроси.„Не може БСП да изчезне. Това е статукво. БСП е самоизграждаща се и самоподдържаща се партия – на приливи и отливи“ каза още Гергов, чиято теза скоро ще се провери на изборите, ако се съди по предимно честите отливи на гласоподавтели от социалистите.

Важно е обаче да се знае, кой всъщност управлява в момента БСП. Дали това е настоящият председател Миков или предшественика му Станишев. Неумелото управление на Михаил Миков, известен повече с чувството си за хумор и веселяшките си участия на маса по разни събори, така и не успя да обедини около себе си млади и способни хора, които да дадат свежест и рестарт на закъсалата партия. Навсякъде по партийните структури след избора му за председател се заговори за повсеместен разпад, и започнаха да се задават неудобни за ръководството въпроси от местните активисти. В отговор изпълкомът на партията реши да ги „награди“ с поправката „Станишев“ и отговорността, която бе стоварена да тежи върху ръководителите по места, ако се издънят на предстоящия вот, като в последното отдавна никой не се съмнява. Нищо, че преди това Станишев загуби 10 поредни избора, но подаде оставка след басейн от „крокодилски сълзи“ на „Конгреса на подкупа“ в НДК, и чак след като ДПС му показаха червен картон след евровота.

Преди това пък и актива показа червен картон на БСП заради съглашателството на социалистите с най-върлите им врагове - Атака и ДПС. Целувката на Станишев и Местан насред Орлов мост дълго ще горчи на най-верните поддръжници на социалистите и ще им припомня за резила, който бяха принудени да изживеят на стари години.

Появата на конкурентната АБВ и Георги Първанов като сериозна алтернатива на левите хора в България, допълнително съкрати живота на столетницата. АБВ–то на бившият президент, дръпна набързо около 100 хиляди гласа от БСП, и никой от соцактива преди изборите не вярваше, че Георги Първанов предвид първия му неуспешен опит да задвижи проекта си, ще съумее да се пласиратолкова добре на извънредните парламентарни избори, че и дори да е сред управляващите днес със собствен вицепремиер и министър.

БСП отдавна вече не се схваща като политическата сила, която се грижи за социалните проблеми на хората. При тях има крещящ дефицит на кадри и адекватни политики, които биха привлекли нови хора. Наблюдава се именно обратното – хората, които напускат партията, като бившия лидер Георги Първанов, вече имат собствени успешни партии, които са във властта. Все още не е ясно бъдещето на нарочения от съпартийците си за изгонване Георги Кадиев, напусналият Страхил Ангелов и други, но при всички положения, ако някой от БСП иска да гради нещо смислено, следва да се съобрази с мнението на Гергов и да хвърли партийната си книжка. Или дружно да посочат човека опитал да купи властта в БСП, въпреки че всички знаят кой е, но никой не иска последен да хвърли камък по него.

И така до края на ... БСП, когато и последните кадри на Столетницата ще напуснат партията заради „старите муцуни“ окопали се на ръководните постове, и ще си останат само те на самотното „Позитано“.