Петър Бояджиев*, Франция

Трудно намирам сили да коментирам и да се гневя за батака в България, който настъпи след изборите на 12 май, но този път бях провокиран от  трудни  обяснения с френски журналист. Той следи процесите в моята родина и не може да намери логични отговори на случващото се с бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Има нещо гнило и неясно в отношението към този политик. От една страна, прокуратурата в София му е повдигнала вече три обвинения, а се коментира, че му готвят още няколко. Значи сериозно е смачкал закона и сега, когато е паднал от власт трябва да отговаря. Това във Франция е необяснимо – заставаш пред закона още щом си го пристъпил, независимо на каква властова позиция си в държавата. Никой не те чака да загубиш изборите, за да ти образуват дела, а в България законите явно действат само за победените. Това е комунистически модел на демокрация, който е необясним в страните от ЕС.

От друга страна, се усеща някакво настървение да се води сякаш на инат битка и игра на нерви с този депутат от опозицията. Делата  му изглеждат някак кокошкарски, а тезите на обвинението се клатят заедно със свидетелите. Все повече се натрапва усещането, че са съшити с бели конци с едничката цел

да се сатанизира опозицията,

но това в никакъв случай не прави управляващите по-обичани и по-красиви. 

На фона на българските нрави ясно контрастира отношението на европейските партньори и институции към бившия вътрешен министър. В България той е някакъв емблематичен враг за новата власт, а в Европа се оказва добре приет гост, въпреки, че не е управляващ. Всички врати на Стария континент са му отворени и това отношение са набива на очи на фона на новото правителство, което явно е нежелано от гражданите. Последното впечатляващо потвърждение в тази посока е визитата на Цветанов в най-мощната германска провинция Бавария. Там не се стъпва просто ей така, за една разходка. Екс вътрешният министър бе приет видимо приятелски от премиера на провинцията, от главния прокурор и министъра на правосъдието на Бавария, от политици, с респектиращи биографии и авторитет. Българите да си отворят широко очите – на Запад от Калотина не са идиоти, за да провалят кариерата си с престъпник от вечно проблемните Балкани. Такива гости просто не ги приемат.

Спомнете си преди месец унизителното отношение към депутатите на Волен Сидеров и Атака, за които вратите на европейските партии останаха затворени. При Цветан Цветанов всички порти на Брюксел са отключени. Отношението към този политик от опозицията е знак към някои  увлекли се в реваншизъм български институции, да се обърнат с лице към реалните проблеми на престъпността в България, защото нейната територия е и европейска. Прокуратурата наистина трябва да се замисли по сериозно и да се откаже да изпълнява политически поръчки на това компрометирано и преходно правителство. Никой не е в състояние да върви срещу течението на историята. 

След 12 май е очевидно, че властта в България е обсебена от най-ретроградните сили, които без да се крият искат да отблъснат страната от европейските ценности и отново да я  поднесат на тепсия на господарите им от Москва. Затова в страната върви

явна рекомунизация

На важни постове се възстановяват компрометирани политици, агенти на ДС и кадри на червената номенклатура. Скандалното е, че това се прави с ясното съзнание на мандатоносителя Сергей Станишев, който е и лидер на европейските социалисти. Във Франция и други държави на ЕС вече открито се коментира в авторитетни политически издания, че издигането на Станишев е било грешка. Но като още по-голям провал се отчита приемането на нереформираната от комунизма БСП в редиците на европейските социалисти. Следствие на това е и атаката към опозицията.  

Бившият вътрешен министър Цветанов е обект на явен лов на вещици от българската прокуратура. За всеки непредубеден наблюдател е очевидно, че това е „наградата” му за неговите усилия в борбата с организираната престъпност по времето на мандата на ГЕРБ. Прокуратурата нанасят сериозен удар по личния си авторите и ако самите магистрати в България не се интересуват от това, то гражданите трябва да защитят държавата си от този авантюристичен курс на правителството и държавното обвинение. За Орешарски, Станишев и Местан такова поведение е разбираемо. За тях е игра на живот и смърт да запазят властта си, за да продължат да смучат и да се обогатяват от нея. Но когато се руши и компрометира законът, и се използва като тояга срещу опозицията и неудобните, си е чист фашизъм, който Европа никога няма да приеме като балкански принос към демокрацията.

*Петър Бояджиев е завършил математика в Софийския университет. След Чешките събития е арестуван и след шумен процес е осъден за престъпления срещу комунизма. Прекарва повече от 10 години в Старозагорския затвор, в отделението за политически затворници. По-късно имигрира във Франция където живее и до днес. При падането на режима на Тодор Живков работи активно с Независимото дружество за защита правата на човека и други дисидентски организации. Участва в подготовката и реализирането на бунтовете през 1989 г. в смесените райони срещу Възродителния процес. Случващото се в родината му и до днес продължава да го вълнува. Страницата му във Фейсбук е една от най-активните.