Б.Р: САЩ се надяват да решат конфликта между Гърция и Македония по повод името на бившата югославска република. Дипломатически източници от ЕС също твърдят, че въпросът за приемането на Македония в НАТО, блокирано досега от Гърция, ще бъде решен в рамките на три-четири месеца, както и въпросът за начало на преговорите за членство в ЕС. 

Означава ли това, че Алиансът ще погълне още една част от Балканите и какво трябва да направи Русия - тези въпроси се поставят в редакционна статия на руския вестник "Взгляд".

Публикуваме я, за да могат читателите ни за пореден път да видят "от първо лице" какви са същинските цели на Кремъл на Балканите и в България, какво е истинското им мнение и мислене за страните, които се опитват да защитят своя суверенитет от атаките на Кремъл.

Защо Вашингтон така активно въвлича Скопие в своята орбита, след като, на пръв поглед политическото значение на македония съвсем не е голямо? 

Ясно е, че Балканите се превръщат в място на сблъсък между Русия и Запада за геополитическо влияние. Задачата на Русия е да запази позициите си на Балканите. Задачата на Запада - да изтласка Русия от Балканите като приеме в НАТО остатъците от бивша Югославия, което е относително просто политически (отчитайки влиянието на ЕС в региона) и евтино от материална гледна точка.

Процесът не е от вчера. В рамките на шестото разширяване (2009 година) алиансът погълна Албания и Хърватия. През юни 2017 година – и Черна гора. 

Тогава стана видимо геополитическото противопоставяне Русия - Запад. Позициите на Русия в Албания и Хърватия бяха крайно слаби, на се надявахме на Черна гора, опитвахме се да възразяваме срещу интеграцията и в НАТО, започнахме информационна война (която Подгорица се опита да представи за хибридна  – с опит за преврат, шпиони и т.н.). В крайна сметка малката страна беше пречупена, възползвайки се от това, че Черна гора в голяма степен е "семейно предприятие"  – Мило Джуканович не изпуска от ръцете си лостовете за управление още от времето на Горбачов. Москва също се опита да се договори с него (и теоретично имаше шансове за това), но в пакета с предложения на Запада

 "сладкото" се оказа повече

Трябва да се отбележи, че в "геополитическата битка за Балканите" Русия се намеси сравнително отскоро - едва в последните години. Затова пък Вашингтон, Брюксел и Берлин подходиха сериозно към въпроса, а пубилицистичните описания на "битката с Русия" ги подтикваше към това: тоест, ако не успеете, руската мечка ще дойде и ще ви изяде, нищо, че сега още спи зимен сън.

"Руската мечка" се събуди,

 когато НАТО приближи "червената линия", която за Русия е Сърбия. На Запад разбират, че няма лесно да получат Сърбия, затова действат банно и внимателно, като на този етап се съсредоточават върху Скопие. Русия отговоря с каквото может, но дълбоко провинциалнното положение на Македония разпалва кипящите там страсти. А страстите действително кипят - става дума за крайна степен на информационна война.  

Какво може Русия да противопостави на Запада в Македония. Глобално погледнато - не много. При това там няма никакъв смисъл да се правят големи залози (толкова е и съвкупната стойност на тази страна) – с големи залози си струваше да се играе в Черна гора. За разлика от нея Македония дори няма излаз на море, от всички страни (с изключение на Сърбия и квазидържавата Косово) е обкръжена от държави от НАТО и претендира за "тиквения медал" за най-проблемната от социална, икономическа и политическа гледна точка.

Съществува дори такава версия: Западът нарочно иска да въвлече Москва в борба за Македония. Защото Москва в крайна сметка ще изгуби Македония, но загубата ще бъде видима и демонстративна.

Скопие отдавна щеше да бъде в НАТО, ако Македония наистина беше нужна на някого. Формално на пътя на македонците в Алианса лежи едно почти комично препятстви - името на държавата. Гърция за нищо на света не е съгласна да дели с Македония историческото наследство на Александър Македонски и неговата империя.  

Теоретично сегашното гръцкио правителство би могло да промени тази позиция. Страната има множество проблеми, болезнено зависи от западните пари и институции. Но за гърците е безсмислено да правят някакви отстъпки, без да получават нищо. 

Друг въпрос е самата Македония, която живее под перманентната заплаха от гражданска война, бедна, неблагополучна, ненужна (освен за българите – в качеството на провинция). Нейното име е фиксирано в Конституцията, но това не е някакъв коз, с който може да се търгува, може само да успокоява собствената им национална гордост, от която пък никой не се интересува.

Затова, според руския министър на външните работи Сергий Лавров, преговорите за името се активизираха, когато "САЩ решиха, че Македония трябва да е в НАТО".  

Съдейки по всичко, "проблемът с топонимията" ще завърши с това, че в НАТО Македония ще влезе с обидното за местните патриоти съкращение БЮРМ - бивша югославска република Македония. Това ще бъде обявено за временно положение, гърците и македонците ще създадат двустранни комисии за досадния за останалите спор, но основният въпрос - въпросът за поредното разширяване на НАТО – ще бъде решен.

"Ние се надяваме, че Македония ще стане 30 член на НАТО", обеща в новогодишната си реч премиерът на Македония Зоран Заев. Той очаква през тази година страната да получи "препоръка за начало на преговорите за членство в ЕС.

Но защо му е на НАТО тази маловажна от геополитическа гледна точка балканска страна?

"Сама по себе си Македония има 

стратегическо значение за САЩ и НАТО заради Вардарската долина

 Това е исторически транспортен коридор Север-Юг. Още преди 150 години Австро-Унгария се е интересувала от Вардарския коридор, а по впеме на двете световни войни за контрола на тази комуникационна ос са се водили активни боеве", коментира Георгий Енгелгард от руския Институт по славяноведение. 

Но, според него, основната цел на НАТО е "задраскването на сивите зони".

"НАТО се стреми напълно да отстрани всякакви сиви зони в Европа и особено на Балканите. Една от тези сиви зони засега остава Македония", смята експертът.

"Ако Македония бъде приета в НАТО, това силно ще усложни ситуацията за Сърбия - нашият ключов партньор в региона. На вълната на успеха си американците ще се заемат с "обработката" на сръбския елит. Тяхната цел е проста - те не настояват за незабавно влизане на Сърбия в НАТО. Тяхната цел е да отстранят от Сърбия руското икономическо, политическо и медийно присъствие. Да го сведат до нула, както в България, където елитът безусловно следва целите на Вашингтон, а русофилските настроения съществуват на нивото на полузабравен фолклор, който няма никакво политическо влияние", смята Енгелгардт.

И тук се връщаме към дилемата трябва ли Москва да се намесва?

На ниво дипломация и предупреждения, че за македонците тези игри няма да завършат добре, че ще има намеса - вече има.  

Но иначе географията не може да бъде променена и Македония трябва да бъде възприемана като 

бездънна бъчва,

 където ще потънат всякакви ресурси и усилия.  Много по-рационално е да се съсредоточат усилията върху Украйна и Сърбия, след като вече говорим за "геополитическата битка за Балканите".