Иван Сотиров

 Когато говорим за дясно обединение, очевидно имаме предвид обединяването на десните избиратели. Същевременно очакваме това да се случи чрез обединението на тежко компрометираните партийни номенклатури на отделните субекти, възникнали при разпада на СДС. Непрекъснатите опити, които се правят повече от 10 години за обединение чрез събирането на дискредитираните лидери на т.н. „традиционна десница“ са водили винаги до провал. Едни и същи лица,  които очевидно не желаят да поемат вината за предадените надежди на десните избиратели,  се прегрупират  в  най-различни  безпринципни конфигурации водени единствено и само от стремежа за личното си 

оцеляване на държавната хранилка

 Едно време Светослав Лучников казваше, че няма по-голяма омраза от омразата към тези,  които са предали твоите надежди. Именно затова, когато се съберат на едно място хора, които са предали вярата на своите избиратели, те обединяват тяхната омраза, а не тяхната подкрепа!  Едни и същи лица преливат, вече близо 15 години, от пусто в празно, като ту се обединяват, ту се разединяват за да се обединят пак, а дясното става все по-пусто и все по-празно. Айнщайн беше казал: - "Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати..." Разбира се, лудите не са тези, които разиграват фарса обединение-разединение, а тези, които подкрепят тази измама с надеждата, че този път ще има друг резултат. След един от поредните такива опити, един от лидерите на СДС отчаяно извика: - „И заедно, и поотделно не можем повече!“  Не можем, но опитите след този отчаян вик продължават вече десет години.  Жалки и несъстоятелни типове превърнаха дясното в бакалия, в която на разни тефтери сумират и вадят гласовете на своите избиратели, както кашкавал – на кило. Тези политически бакали мислят само за проценти, рейтинги, партийни квоти в листите и кой къде и как да се подреди. 
Големият проблем е, че т.н. „традиционна десница“ отгледа своята партийна номенклатура, която е усвоила всички 

перфидни похвати на старата комунистическата номенклатура

 за оцеляване. Тя е също така безидейна, безнравствена, олигархично обвързана  и е развила до съвършенство здравия животински инстинкт да идентифицира и унищожава всеки, който представлява заплаха за нейната власт. Няма по-глупава и вредна илюзия от тази, че след оставката на поредните лидери, на тяхно място ще бъде допуснат нови лидери с визия, характер  и почтеност необходими за излизане от блатото. Идеята, че партийната номенклатура ще допусне такива лица е абсурдна. Първо, защото партиите от т.н. „традиционна десница“ отдавна са декапитализирани  - по места са останали и свестни хора, но личностите с потенциал за национално лидерство или са напуснали, или са отстранени.  Второ,  защото първата работа на един истински лидер, ако иска да успее, е да отстрани от ръководните позиции тази провалена и вредна  номенклатура.  
Триковете на партийната номенклатура за оцеляване са изтъркани, но минават, тя или се прегрупира като вади напред един от шайката или пробутва за ново лице някой незнаен и безопасен за нея човек. Тези нови лица всъщност се явяват подставени лица на старите играчи. Всички големи измамници на прехода, почти без изключение, бяха пробутани като нови лица или „надпартийни" експерти. Задкулисието винаги е изпитвало ужас от възможността независими от него политици с опит, характер, авторитет и визия да излязат на предни позиции. За кукловодите на прехода беше от първостепенно значение да не допуснат изграждането на 

устойчив политически елит

 и затова непрекъснато  подменяха новите си лица с още по-нови. Големият успех на комунистическата номенклатура през прехода беше, че успя да създаде зависима и подобна на себе си партийна номенклатура на „традиционната десница“. Така лустрацията беше извършена от тези,  които тя трябваше да   засегне. Именно затова се получи обратна лустрация – бяха отстранени тези, които влезнаха в политиката без да са обвързани с номенклатурата и които отказаха да се обвържат с нея и да я обслужват. При развитите демокрации, новите лица  в политиката не са хора, хванати за ушите от нечий фирмен офис или  направо от улицата, за да бъдат въдворени като министри или партийни лидери, а хора с политически и обществен авторитет, който сами са изграждали дълги години пред очите на всички. Новото лице в нормалните държави е ново за позицията, но не за работата, с която се занимава. Аматьорството в политиката е по-опасно от аматьорството в хирургията, защото аматьорството в политиката застрашава цялото общество, застрашава живота на милиони хора!
Проблемът на дясното не е в това, което непрекъснато се повтаря, че имало много лидери, а в това, че 

от многото партийни началници нито един не става за лидер

 Ако десните хора искат да има дясно обединение, първо трябва много от тях да се преборят със себе си, с левите навици,  на които ни научи комунизмът - все да чакаме някой отгоре да ни свърши работата. Тръпки ме побиват, когато чуя лайтмотива на безсилието – „тези горе трябва да се разберат, отгоре трябва да се обединят“. Още колко петилетки трябва да минат за да проумеем, че събирането на „тези отгоре“ е събиране на минуси, а когато събираш минуси получаваш още по-голям минус. Да, това дори не е събиране на нули, а на минуси! Нима сме слепи да видим, че обединенията на тези хора са с постоянно низходяща подкрепа! Едно време имаше един анекдот: „Борба за мир до пълното унищожение на света!“.  С него се осмиваше лицемерната борба за световен мир която водеше Съветският съюз. Днес може да кажем: „Борба за обединение на дясното до пълното му разпадане!“. Непрекъснатото прегрупиране на несъстоятелната партийна номенклатура на несъстоялата се десница, е като преопаковането и преетикирането на негодна и отхвърлена от пазара стока, за да бъде пробутана отново на същите разочаровани клиенти. С нашата  подкрепа и  участие в тези преопакования и преетикирания, ставаме не само жертва на собствените си заблуда, но и съучастници в измамата на други хора, а това вече е престъпление! 
Винаги съм се чудил на какво се дължат високите претенции на избирателите, които подкрепят една шайка партийни шмекери самопровъзгласили се за десни лидери, чиято историческа мисия е да изпълзят над заветната 4% бариера, за да се подлагат на по-големите шмекери срещу хапки от държавната софра. Нима не видяхме, че героичните пози на тези измислени герои са единствено и само опит да си вдигнат цената за лично пласиране, а не за отстояване на политически принципи и ценности.  С какво основаниe тези, които гласуват за „слугите“ на ГЕРБ, се мислят за по-велики от тези, които гласуват за ГЕРБ? Може би, защото са по-изискани и по-гнусливи, за да подкрепят директно ГЕРБ и затова го правят като използват салфетките от т.н. „традиционна десница“. Нормално ли е да твърдиш, че ГЕРБ не е дясна политическа партия, а същевременно да наричаш десни тези, които я обслужват и искат да са в коалиции с нея? Нима РБ не се разпадна на по-обидчиви и необидчиви слуги или просто на такива, които си мислеха, че с остри критики срещу Борисов ще получат от избирателите, а след това и от самият Борисов,  повече отколкото получават безропотните слуги? Преди повече от две години писах един материал за реформаторите „Трик след трик и накрая хеттрик“, на тези избори те направиха 

големият си хеттрик - три в едно или направо голям шлем

 Избирателите справедливо дръпнаха шалтера на трикаджиите и това е сериозен  шанс да се случи нещо истинско в дясно.   Десните избиратели са отвратени от несъстоятелните и непочтени лидери, които имат нахалната претенция да ги представляват,  и жадуват за истински десен политически проект. Дясното е преди всичко почтеност. Да си десен значи да имаш силно развито чувство за отговорност и да зачиташ чуждото достойнство. На тези избори българинът гласува за пореден път с омраза - омразата към БСП, победи недолюбването към ГЕРБ. Това, което може да върне вярата на хората и да ги въодушеви да гласуват с любов, а не с омраза, е ако видят искрата почтеност, която  разкъсва мрака. Една искра е достатъчна, но тя може да бъде запалена само от хора, които искрено вярват в почтеността. Който вярва в победата на злото, който смята, че доброто няма шанс, той е обречен да служи на злото и да избира по-малкото зло.

 Десните и демократично мислещите хора в България са милиони, а не тристатина хиляди изнудени гласа.  Кой дава правото на нагли политически джуджета да поставят личните си дребни цели като мярка за дясното? Голямата част от милионите хора, които подкрепяха демократични партии в началото на прехода, са живи и здрави и не са напуснали все още страната ни. Израсна и ново младо поколение.  Тези хора вярваха,  че новите партии и техните лидери  ще превърнат България в модерна европейска държава като изметат старата комунистическа номенклатура, за да управляват с необременени и несвързани с режима  почтени и компетентни хора.  Лидерите на „десните“ партии се клеха  пред  милионите  свои избиратели: - няма да ви излъжем, няма да ви предадем! Излъгаха ни, предадоха ни, но не поеха отговорността, а арогантно я прехвърлиха върху избирателите – не ги били разбрали, не ги били оценили, не били стигнали тяхното високо ниво, техния висок „наратив“! Това нагло и отвратително високомерие продължава и до днес.  Именно затова , стотици хиляди десни избиратели са изнасилени да гласуват с отвращение за  различни клонинги на БКП, за да получат символична победа над партията майка, а други стотици хиляди десни хора  изобщо не гласуват за никой, защото - не желаят да участват в този фарс. Кой има правото да дава оценки на тези хора и да ги съди? Какъв избор имат те, освен да се надигнат и да изхвърлят  наглеците от партийните централи като, разбира се, първо трябва тръгнат от сградата на „Раковси 134“, която е превърната в червен кукувичарник?
 За десните хора има сам един верен път, а той е да поемат инициативата в свои ръце и да създадат не нов, а истински десен политически проект. Трябва да се тръгне на чисто с чисти хора! Необходими са кураж, вяра,  усилия и лидери, с доказана във времето почтеност и характер. Що се отнася до десните идеи те са априорни, те съществуват сами по себе си и ако някой е тръгнал да открива някакви нови десни идеи, той просто не е десен. Дясното не е идеология, а ценностна система, то не е на лидера, а на лидерите, защото всеки десен човек е лидер!