Тодор Токин 

Първи ноември е Ден на народните будители. Подходящ повод за някои изживяващи се като родолюбци да се разщъкат из България и да приказват за нейното славно минало.   Може и някоя сълза да пуснат. Но за настоящето не намират думи. А бъдещето е ясно - там пред нас са блеснали житата.
Впрочем струва си да си припомним кога и защо 1 ноември става Ден на народните будители.
Годината е 1922.  Душевната разруха след трите войни - Балканска, Междусъюзническа и Първата световна война е пълна. Рухнал е  възрожденският идеал за обединяването на всички българи в една държава. Нещо повече - от снагата на България са откъснати живи късове.  Националната ценностна система е пред разпадане. Рухнали са кумирите-будители Фердинанд, Радославов и прочие продажни политици. И дедите ни започват да се вглеждат към най-светлите имена на  духовното ни минало, към онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са 

връщали равновесието и духовната стабилност на българите

Какво по-естествено Денят на народните будители да бъде 1 ноември - Денят на светеца Иван Рилски, покровителят и закрилникът на България.  
На 13 декември 1922 година 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците, където пише "Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи..... Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване..."  
Предложението за тази промяна е направено от правителството на БЗНС начело с Александър Стамболийски, а инициатор - министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски*.  Нормално - всички останали партии са се дискредитирали по време на войните.
Ето и част от мотивите за новия празник, които си заслужава да бъдат цитирани:  
"Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното - бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам - и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвувателност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."

Редом до св. Иван Рилски и Паисий Хилендарски като народни будители сетне са поставени  Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов. 
И списъкът им май свършва дотук.

Де сте днес, народни будители?

През 1981 г. Политбюро на ЦК на БКП обяви 1 ноември за Ден на вестник "Работническо дело" и българската журналистика. Как иначе, кой друг можеше да бъде будител освен партията и нейния официоз? Още се помни, че на 1 ноември 1989 г., 9 дни преди да бъде свален, баш народният будител Тодор Живков бе събрал главни редактори и надълго им обясни как да будят народа. Е, той се пробуди и без  мъдрите указания.
После обаче дойде разрухата - икономическа, морална и всякаква. Тя има своите подбудители – явни, но повечето тайни. 
Но кои са  "онези заслужили българи", които могат с чиста съвест да кажат днес, че 1 ноември е и техен празник?
Политиците ли? Че те са не будители, а приспиватели - дундуркат народа с обещания и го  гъбаркат с миналото му. Политиците не са будители, а преброители - на гилзите по улиците, поръчковите убийства, на далаверите си, на парите в личните си сметки. Учителите ли са будители? Та те също са преброители - на мизерните си заплати и на все по-намаляващия брой ученици.      
Дейците на научния и културния фронт ли да бъдат  будители? Та и те са преброители - на често сменящите се министри и на все недостигащия им бюджет.
Впрочем защо пък трябва да чакаме да дойде 1 ноември, та да ни буди някой? 

* Стоян Омарчевски е роден на 23 декември 1885 г. в Нова Загора. Завършва Мъжката гимназия в Стара Загора през 1908 г. Следва и завършва в Софийския университет философия през 1912 г. и право през 1917 г. Член на БЗНС от 1905 г. 
През 1920 г. заменя Цанко Церковски (БЗНС) на поста министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски. 
В краткото си време на министър (три години и 18 дни) освен Деня на народните будители той има и други съществени приноси. Въвежда задължителното безплатно основно образование със седем учебни години; провежда правописна реформа; открива четири нови факултета в Софийския университет; основава Художествената и Музикалната академии; инициира развитието на киноиндустрията в България и изграждането на кинотеатри в големите градове и киносалони в читалища и училища; активира се строителството и на над 1500 нови училищни сгради. Забранява политическата дейност на ученици, студенти и преподаватели. По негово настояване се приемат Закон за учредяване на достъпни народни библиотеки; Закон за депозиране на печатни и литографски произведения в народните библиотеки; Закон за детската литература; Закон за поощрение на родната литература и изкуство; Закон за авторско право. И още - редица навременни и ценни предложения, промени, нововъведения в трудните следвоенни години в сферата на професионалното образование, трудовото възпитание и обучение, професионалната подготовка на учителските кадри. 
Със законите за детската литература и за поощрение на родната литература и изкуство детската литература се освобождава от данъци, а Министерството на народното просвещение е натоварено да „издава в изящна външност отбрани произведения на по-добрите български автори, които раздава като подаръци всяка година на отличили се ученици от всички училища”. И тези издания са уникални, библиофилски, тъй като не се продават в широката разпространителска мрежа.
Стоян Омарчевски рано си отива от този свят – на 56 години.