Проф. Кръстьо Петков

От момента на назначаване на служебното правителство най-честно повтаряната фраза-заклинание е: ”Ще гарантираме честни избори!”. Същата мантра често чуваме и от устата на патрона на кабинета – президента Плевнелиев. В същото време малцина вярват, че демократичното чудо „Честни избори” може да се случи и в България. Гражданите добре помнят какви отблъскващи заместители на свободния избор им бяха предлагани през целия период на прехода – пари срещу вот под строй; уволнение при отказ от колаборация; подмяна на чували с бюлетини; мутренски шпиц-команди срещу непокорните и още много стародавни/байганьовски, както и съвременни хватки за печелене на гласове. Стигна се до там, че партийни лидери нагло размахаха пръст и предупреждение към Европа:” И при вас е същото!”

Същото е, само че там нарушенията на изборните правила са изключение. И се наказват строго ! А у нас са правило. Именно това убеждение е в основата на

 масовото неверие на българските избиратели

в уверенията на висшите управници, че предстоящите предсрочни избори на 12 май 2013 г. щели бъдат абсолютно честни, т.е. прозрачни, свободни и с надеждни механизми за контрол.

В подкрепа на този публичен негативизъм са и фактите от предизборните приготовления на държавните институции през последните два месеца:

Факт №1. Въпреки обещанията на президент и служебен премиер, че ще бъде създаден автентичен Граждански Изборен Борд, на практика бе сформиран казионен орган, в който доминират НПО-та и други формации, показали многократно своята зависимост от партиите на статуквото. Което означава, че безпристрастен и върховен граждански контрол няма да има!

Факт №2. Искането на протестиращите граждани МВР да бъде изцяло отстранено от оперативни функции по „обслужване” на изборите /извън охраната/, не беше изпълнено. Като компенсация силовото ведомство ще приложи само една палиативна мярка: географска ротация на полицаите. Като че ли подкупността и йерархичното послушание имат териториална принадлежност. Механичното преместване на служителите на реда едва ли ще възпре рецидиви като подмяна на чували при превозване на бюлетините в полицейските коли, натиск върху избиратели, сплашване на опоненти и др.

Факт №3. Отново същата скандално известна и правителствено зависима фирма „Информационно обслужване” ще изчислява резултатите! Това решение беше взето, въпреки публичното признание на нейния бос проф. Михаил Константинов, че щял да направи всичко, за да не допусне победа на т.нар. Тройна коалиция /което е чиста проба намеса на един, рекламиран като независим експерт, в най-деликатния механизъм на политиката – изборната конкуренция/. Г-н Константинов беше отстранен от длъжност след мека критика от страна на премиера Райков; но опциите за нерегламентирана намеса останаха в сила и математикът ги използва многократно чрез пристрастни прогнози в полза на ГЕРБ. 

Факт №4. ЦИК демонстративно отказа да сподели кода за паралелна софтоуерна проверка на броенето. С което породи съмнение, че този процес е своеобразна „черна кутия”, до която достъп имат само посветените квотни представители на партиите от статуквото. Само че този път се очаква грандовете съвкупно да вземат само пловината от гласовете, които събраха на миналите парламентарни избори. Кой ще контролира тогава какво се случва с останалата половина от действителните гласове?

Факт № 5. Повечето областни управители останаха по местата си. Всички те са назначени от свалената от власт партия ГЕРБ – заради доказана лоялност към висшето ръководство. Има ли дори малко основание същите тези хора до 12 май изведнъж да се превърнат в обективни и неутрални ръководители на организацията на изборите в регионите? Очевидно нито те, нито кметовете от същия партиен цвят ще пропуснат да окажат административна подкрепа на своите партийни листи /доказателства за използването на областните и кметски офиси в предизборни диспечерски служби на ГЕРБ има колкото щете/.

Факт №6. ОИК и РИК навсякъде се доминират от верни люде на бившата управляваща партия ГЕРБ. Служебният кабинет не си помръдна пръста, за да балансира присъствието в най-невралгичния пункт на изборния процес – секциите и районните комисии. От минали избори се знае, че именно тук стават началните далавери, като обявяване на бюлетини за невалидни, криене и кражба на бюлетини, купуване на цели комисии и пр.

Равносметката дотук е: шест крупни пробойни в обявения за демократичен и честен изборен процес! На тях ГЕРБ разчиташе да спечели шестица от тотализатора, чиито урни ще се завъртят на 12 май. 

Има симптоми обаче, че този път гербаджиите може да се разминат с джакпота. 

Натискът на опозицията да присъства с паралелни контролни механизми пред урните и при преброяването на бюлетините доведе до известно пропукване на грижливо изградената полицейско-мутренска система за служебно спечелване на вота: 

- допускане на застъпници от всички състезаващи се партии до избирателните секции и правото им да получат копие от протоколите с първичните резултати / този път броят на застъпниците от опозицията ще е многократно по-голям/;

- неутрални наблюдатели от чужбина –представители на европейски институции /ПАСЕ/ и други международни организации;

- паралелно преброяване на резултатите от австрийската фирма „Сора” / инициатива, която извади от равновесие шефовете на „Машината за печелене на избори”, както сами именуваха ГЕРБ/;

- доброволните граждански контролни структури / вярно, с нерегламентиран статут, но единни в позицията: „нулева толерантност към изборните манипулатори”/.

Съзнателно пропускам в този списък инициативите на 

втръсналите на публиката „кучета пазачи”- 

международни правозащитни мрежи и техни национални креатури, претендиращи, че бдят за прозрачността и свободата на изборния процес. В няколко кампании те играеха странна роля: канеха любезно участниците в изборите да подпишат договори с ангажименти за честно състезание, отчитаха се с тях пред чуждестранните централи-спонсори на „демократичния” контрол; после забравяха своите собствени ангажименти. Най-важният от тях е да следят, установяват и съобщават за драстични нарушения на изборния закон и произтичащите от него процедури. 

Не е известен случай „кучетата пазачи на демокрацията” да са разисквали на международни форуми доказано криминални казуси, каквито са например записите за незаконен натиск върху избирателите / Пловдив, Етрополе/; заплахите срещу неудобни противници /масово в цялата страна/; скалъпените наказателни дела срещу непокорни кметове /Гълъбово, Попово, Куклен / и т.н. Което означава, че ритуалните церемонии с подписването на договори за честни избори вече имат само един смисъл: да помогнат на инициаторите да получат поредните субсидии от чуждестранните началници.

В този ред на мисли би трябвало да споменем и социологическите агенции. Само че персоналните разпри и институционалните скандали, в които затънаха агенциите през предизборния период, поражда основателни съмнения и в качеството на интензивно консумирания от медиите демоскопски продукт: предварителните резултати от екзит-пола. 

И така, 

България отива на поредни предсрочни избори разделена 

-не само в очакванията за намиране на работещ изход от политическата криза, но и в доверието към властовите институции, чието конституционно задължение е да осигурят свобода на вота и равнопоставеност на конкурентите. На единия полюс са шепа висши администратори, които се кълнат, че ще спазят всички демократични регламенти, за да не бъдат опорочени изборните резултати. На другия полюс е целокупното избирателно тяло-активните, но все още колебаещи се гласоподаватели, които търсят гаранции, че вотът им няма да бъде похабен.

При такава ситуация твърде рисковано е да се разчита на заклинанията на временните, служебно назначени управници /още повече, че те се оказаха подозрително лоялни към своите предшественици, отстранени позорно от изпълнителната власт/. Наивно е да се мисли, че старата парламентарна опозиция ще бъде гарант за честни избори. Новите партии и коалиции са дискриминирани - чрез механизмите за пряк контрол - още с прекрояването на изборния закон, направено в услуга на партийно-корпоративните „елити”. Протестиращите се пръснаха във всички посоки и малобройните им отряди нямат потенциала да осъществят автономен надзор върху изборния процес. 

При тази ситуация в самото навечерие на изборите активният, колебаещ се гласоподавател е изправен пред трудна, но все пак решима дилема:

- ако не упражни правото си на пасивен наказателен вот и не гласува, ще помогне на олигархичните кръгове отново да яхнат властта;

- ако отиде до урните, за кого да пусне бюлетината: партелитите, срещу които скочи цял един народ, се провалиха; новите формации, възникнали непосредствено преди и по време на протестите, още не са достатъчно популярни.

Именно новата, радикална опозиция, е носител на реална алтернатива.

Така че, на 12 май, демократичният избор , в съзвучие и с европейските тенденции, е в полза второто решение. Масово в държавите от ЕС симпатиите на гражданите се насочват към, нестандартни формации. Предимството им пред партиите на Статуквото е, че предлагат платформи, които са по-близо до очакванията на електората и изпращат радикални послания, взети от арсенала на гражданските движения. 

Според някои социолози, всичко ще се реши през последната седмица от предизборната кампания. Надеждата е в активизирането на Суверена.

Именно той, аналитично мислещият и критично настроен към властимащите български избирател, разполага с неотразимо средство за демократична промяна: масово явяване пред изборните урни. Когато то надхвърли 60 на сто от имащите право на глас, манипулациите трудно ще сработят. Чудото „Честни избори” тогава ще се състои!