Преди две седмици Faktor.bg публикува неизвестна стенограма от заседание на НКС на СДС от 14 януари 1997 г., на която сините обсъждат в разгара на народните протести срещу кабинета на Жан Виденов, идея за създаване на експертно правителство с нов мандат на БСП (виж пълния текст на стенограмата ТУК). Събитията, които се коментират преди 17 г. много напомнят на днешната ситуация в държавата.

Faktor.bg публикува до сега позиции по темата на бившите депутати Евгений Михайлов (ВИЖ) и Александър Йорданов  (ВИЖ), на журналиста Иво Беров (ВИЖ) и на съветника по проблемите на сигурността в правителството на Филип Димитров – Георги Боздуганов (ВИЖ).

Предлагаме ви анализа на  Красимир Момчев, народен представител, парламентарен секретар, член на бюджетно-финансовата и икономическата комисия в 37-то НС 1995-97г., председател на Българска Християнска коалиция от 1999 г. до сега.

Красимир Момчев

Бях приятно изненадан от публикуването на автентичната стенограма от едно историческо заседание на Националния координационен съвет (НКС) на СДС от 14 януари 1997. Не очаквах Иван Костов и Христо Бисеров – главен секретар на СДС по онова време да допуснат съхраняването на такъв важен и уличаващ документ. Публикуването на стенограмата от режисьора Евгений Михаилов - народен представител в 37-то Народно събрание и последвалите разисквания разкриват истината за онези паметни дни. Съгласен съм с анализите на събитията на Евгений Михайлов, Александър Йорданов и Георги Боздуганов. Ще се спра на детайли, които допълват картината и помагат да се разкрие истината. Защото познаването на истината прави хората свободни.

Внимателният прочит на стенограмата разкрива опит на Иван Костов,

манипулирайки тогавашното ръководство на СДС

и НКС да постигне две основни цели:

1. Да постигне съгласие за коалиционно правителство между БСП и СДС, като неутрализира антикомунистите в СДС и по този начин да спаси БСП от пълен разгром за втори път след коалиционното “трето правителство на Андрей Луканов” с министър председател Димитър Попов и финансов министър Иван Костов.

2. Да се свика бързо и недобре подготвена Национална конференция на СДС, на която да се унищожи Съюзът и да се превърне СДС в командирска партия, в която няма вътрешна демокрация, а се слуша единствено волята  на командира.

Както се видя по-късно тази партия е била необходима на Иван Костов, за да подари националното богатство на комунистическата номенклатура, служителите на държавна сигурност,  все още верни на  старите си господари и на руската олигархия. През периода 1997-2001 бяха приватизирани фондове за над 37 млрд. лв.,а в хазната влязоха около 3 млрд. лв.

Но за да разберем събитията от 14 януари 1997г. трябва да се върнем малко назад и да си припомним основни събития от 1996г.

В началото на 1996 г. се засили обезценяването на българския лев и от курс 78 лв. за щатски долар достигна в края на м. юни курс 150 лв. за долар. При това положение МВФ предложи на правителството на Жан Виденов да се въведе валутен борд при курс 150 лв. за щатски долар. По това време бях член на бюджетно-финансовата комисия на Народното събрание и като убеден привърженик на въвеждането на валутен борд влязох в остри спорове с доайена на депутатите от БСП проф. Стефан Стоилов, който беше категорично против. Против въвеждането на борда остро се изказваха и Иван Костов, и приближените на Луканов икономисти Емил Хърсев, Валери Борисов и др. Те в един глас твърдяха, че валутният борд би означавало финансова окупация, национално предателство и т.н. Сгромолясването на лева продължи. В началото на ноември пристигна делегация на МВФ водена от Майкъл Деплер, зам. директор на европейския департамент на МВФ и отговарящ за Източна Европа. Предложението на МВФ беше за въвеждане на борд при 220 лв. за щатски долар. Бях убеден, че бордът е единственото спасение на страната ни от хиперинфлацията. Въпреки моето вътрешно убеждение, в личен разговор с г-н Деплер по време на една от почивките на заседанията на бюджетно-финансовата комисия се опитах да защитя позицията на Иван Костов срещу въвеждането на валутния борд. Попитах г-н Деплер дали има начин да не се въвежда борд в България. Отговорът помня детайлно до днес: “Г-н Момчев, може да има такъв начин, но ние не го знаем. Предложете го и ще го обсъдим. Но докато не се разберем няма да ви давам  повече пари.” Благодарих му и му казах, че е бил много изчерпателен, при което безизразното му лице леко се усмихна. На следващото заседание на НКС предадох информацията за категоричността на МВФ по отношение на валутния борд. Това не се хареса на Иван Костов и ръководството. Бяха пратени емисари в Рим, Париж, Лондон и Берлин

да лобират срещу въвеждането на валутния борд

Самият Иван Костов отиде във Вашингтон за да се срещне и убеди  представителите на МВФ да не въвеждат борд в България. За негово съжаление последните не се поддават лесно на манипулации. И от там на пресконференция Костов обяви, че приема въвеждането на валутен борд. Но омразата срещу инакомислещите в СДС остана...

Илюстрация на колаборацията на ръководството на СДС с определени среди в БСП разкриват следните факти: По Правилника на 36-то Народно събрание, всяко заседание на парламента се контролираше от председател и двама парламентарни секретари – един от управляващите и един от опозицията. Всеки протокол от  заседание по Правилника се подписваше от председателя и двамата дежурни секретари в тридневен срок от  датата на заседанието. През периода 1995-1997 г. бях избран за парламентарен секретар от квотата на СДС. През 1996 г. в период от 6 месеца на мен не ми бяха предоставени протоколи за подписване. Това означаваше, че протоколите са недействителни и законите, които бяха гласувани по тези протоколи също бяха недействителни. След 6 месеца председателят на НС Благовест Сендов и заместничката му Нора Ананиева поискаха от мен да подпиша наведнъж всичките протоколи. Аз отказах и започнах да подготвям искане до Конституционния съд за обявяването на законите, гласувани по тези протоколи за недействителни. За целта ми бяха нужни 48 подписа от народни представители.  

Иван Костов и ръководството на СДС ми забраниха да събирам подписка като по този начин за пореден път

направиха сериозна услуга на БСП

Друг важен момент беше стратегията относно Нефтохим-Бургас (НХК)  и българската енергетика. Една световна компания – АМОКО прояви интерес към построяването на завод за производство на стооктанов бензин “кристал клиър” чрез преработка на нискооктановия бензин на НХК , ориентиран за експорт в цяла Европа и Русия. По това време АМОКО имаха само един такъв завод в Канада. Планираха втория завод в света да е в Бургас. По техни разчети инвестицията беше за около 700 млн. долара.  Ако бяха построили завода си, щяха да бъдат принудени да участват в приватизацията на НХК и да платят пазарна цена при международен конкурс. Застрахователната оценка на НХК, направена от ЛОЙДС - Лондон през 1996г. беше 3.5 млрд. щатски долара. По-малък завод край Братислава беше продаден за 1.4 млрд. долара. Само две години по-късно Иван Костов “продаде” без конкурс НХК на „Лукойл” за 106 млн. щ. долара, като реално бяха платени 50 млн. долара чрез компесанторки и други финансови инструменти. В момента на предаване на собствеността в складовете на НХК имаше горива, пластмаси и други ликвидни стоки на стойност 200 млн. щ. долара.

Горепопсочените  факти обясняват и  защо Иван Костов с помощта на Христо Бисеров наложи с фалшификации Йордан Цонев за председател на СДС -Бургас. На 11 декември 1996 г. – СРЯДА по обяд!...  беше проведено събрание на СДС-Бургас, на което от 850 члена са присъствали около 50  и са били допълнени с 300 “мутри и проститутки”, според участвали редовни членове на СДС. Датата на събранието беше избрана в работен ден по обяд за да се подмени волята на членовете на СДС – Бургас. Още повече, че предния ден имаше важно заседание на НКС, а следващата събота се проведе Национална конференция на ХДС, на която се противопоставихме на саморазпускането на ХДС и създаването на монолитната синя партия! Събранието е било пародия, узаконяваща избирането на любимеца на Иван Костов - Йордан Цонев за председател на СДС –Бургас. Мощната подкрепа на Иван Костов изстреля никому неизвестното крупие до председател на бюджетно-финансовата комисия в 38-то Народно събрание на България. Създаде се екип, подготвил законодателно криминалната приватизация на България в интерес на БКП номенклатурата, ДС, кредитните милионери и руските икономически интереси.

Връщам се на съдържанието на Стенограмата. Имайки опита от фалшификациите в Бургас, още в началото на заседанието на 14 Януари  1997 г. направих забележка на Иван Костов да не допуска участие в гласуването на лица извън състава на НКС.

В първото си изказване припомних, че една от причините СДС да загуби изборите през 1994 г. е участието в коалиционното правителство на Димитър Попов и не бива да повтаря тази грешка! На практика СДС пое отговорността за инфлацията и обезценяването на спестяванията на българските граждани през 1991г. Убеден съм, че без участие в правителството на Попов СДС би спечелило абсолютно мнозинство в 36-то Народно събрание на парламентарните избори през 1991 г., което би променило съдбата на България.

По-важния въпрос, който поставих беше за собствеността на българските газопроводи. Още тогава 1996-97 г. „Газпром” се домогваше до съсобственост и контрол върху тях. Трябваше да отстояваме енергийната независимост на Бълагрия. Нямаше никакъв отговор или коментар от страна на Иван Костов.

Във второто си изказване предупредих за опасността от фалшифициране на Националната конференция на СДС по “бургаски” с цел

да бъде подменен антикомунистическият елит на СДС с послушковци

Така наречените „идеалисти” спечелихме гласуването, но за съжаление по-късно Костов успя да доведе до край плана за  съсипването на СДС. На изборите през 1997 г. българските избиратели гласуваха за СДС, което познаваха от предишните години като народно движение с елит от идеалисти и антикомунисти, а получи корупционна командирска партия с елит от послушни лицемери и циници. Пътят към неограничената власт на Костов без вътрешен коректив беше отворен.

Погледнато от днешни позиции периодът на управлението на Иван Костов остана в съзнанието на българите като период на непрозрачна и нечестна приватизация, разграбване на националното богатсво и превръщане на бившата червена олигархия в новата финансова олигархия. Период на закрепостяване на българската енергетика и икономика към руските енергийни монополи. И за съжаление… период на  излъганите надежди!