Юрий Самодуров, Каспаров.Ру

Ще се опитам да докажа, че самият Владимир Путин е поставил в шах и мат съществуващата политическа система на управление и своята собствена власт (необратимо нарушавайки нейните базови устои и условия за стабилност). Проблемът на разумномислещите обществени сили е да доведат смисъла на случващото се до съзнанието на активната  част от обществото и администрацията на Кремъл, и да ги подтикнат да го видят и осъзнаят. Това, което предстои да се случи в системата за управление на страната, може да бъде предвидено в най-общи линии. Дали разумната част от държавни служители и тези в системата за сигурност, работодатели и работници искат да продължат по този път – това е въпросът, с който трябва да се справят и в съответствие с това  да решат как трябва да се действа.

Като президент автократ, поддържащ система за симулация на демокрацията в страната [1], управлявайки я майсторски, Владимир Путин пред очите на всички направи

две погрешни стъпки, 

които поставят тази система в шах и мат, и водят до такива промени, вещаещи единствено нейния колапс. Тези стъпки нито Путин, нито Кремъл, дори и да искат сега не биха могли да върнат назад, да ги отиграят на чисто.

Първата стъпка е решението на Путин да увеличи възрастта за пенсиониране на жените и мъжете с 5 години! Нито администрацията на Путин, нито той самият взеха под внимание факта, че тези пет допълнителни години работа са прекалено много дори за хора на средна възраст, които нямат висше образование, живеят от заплата до заплата и са работили през целия си живот "неинтелектуална работа“ – най-общо казано изнурител труд - зад щанд в магазина, във фабриката, в строителството, в сектора на услугите и т.н., без да получат никакви привилегии „за възраст“. И това са десетки милиони граждани. Ако възрастта за пенсиониране бе увеличена до три години за мъжете и две години за жените, можеше пак да предизвика възмущение, но макар и с неохота хората щяха да я приемат.

Но фактът, че хората са изправени пред необходимостта да работят още 5 години, при все че десетки милиони получават много ниски пенсии и заплати (за разлика от т.нар. бенефициенти - най-вече военни, полицаи, съдии и други правоприлагащи органи, където възрастта за пенсиониране почти не се е увеличила) много съществено влошава тяхното положение, което им налага авторитарната по своя  образ власт и с което на практика се нарушават  условията в  социално-икономическия обществен договор, който действа още от времената на съветската власт. Общественият договор между десетки милиони граждани на страната с управляващите в СССР, както и през последните петнадесет години от упралението на Путин, може да бъде описан с едно изречение: "Вие не може да се трогнете за нас, но и ние, въпреки че животът и работата толкова са ни изтормозили, не може да се трогнем за вас“.

Едностранното нарушаване на условията за социална стабилност е нов, много сериозен и остър проблем в отношенията между властта и хората (и администрацията на страната), който Владимир Путин и Кремъл създадоха, без да мислят какви ще са последиците за съществуването на системата на квазидемокрация в Русия.

Нов социално-икономически обществен договор, който да доведе до подобряване, а не до влошаване на ситуацията и условията на живот за десетките милиони руски граждани в непосредствено и по-далечно бъдеще, Путин и Кремъл не са в състояние да предложат. Дори и да искат, даже очертанията на такъв нов социален договор са необозрими.
Мисля, че у руския народ много отдавна съществуват усещането и представата, че един лидер на страната – независимо дали е цар, президент, избран на редовни парламентарни избори министър-председател и без значение колко дълго управлява, няма право, но и е недопустимо – явно или скрито – да влошава и без това толкова тежките  условия на живот и безнадеждно положението на огромна част от населението в страната. 

Втората необмислена стъпка на Путин и Кремъл е 

непризнаване на победителя на изборите в Приморие, 

 кандидатът на Комунистическата партия Ишченко, който в тези избори спечели най-много гласове. Но вместо да бъде взето решение за повторно преброяване на гласовете в 19 секции, където резултатите от преброяване бяха обявени от ЦИК за фалшифицирани (и при това фалшифицирани със заповед, дошла от щаба (!) на действащия губернатор Тарасенко - противника на Ишченко В) Ела Рамфилова, по разпореждане на Путин (защото сама не би могла да вземе подобно решение), нареди да има нови избори след три месеца. 

Коментирайки случващото се в Приморие, политици от опозицията, журналисти, моите приятели във Facebook пишат, че "хрянът не е по-сладък" след този избор, че "Ишченко, макар и да е избран с мнозинство, ще провежда политиката, която ще му бъде „диктувана от президентската администрация". С други думи, всички или почти всички демократи и либерали казват: "Кой се интересува кой ще бъде следващият управител в Приморие - кандидатът от комунистическата партия или от партията на властта" - "и двата избора са по-лоши!" от досегашния.

Хората, които стоят на тези позиции, не осъзнават, че заповедта на Путин да не бъде призната победата на изборите в Приморски на един незначителен и формален противник на управляващата партия, какъвто е кандидатът на Комунистическата партия и бъдат насрочени нови избори в Приморие, вместо да бъдат отново преброени гласове в няколко избирателни секции, в които бяха отчетени одиозни резултати от гласуването, означава ни повече, ни по-малко промяна в политическия режим в страната, а именно –  една жалка форма на имитация на демокрацията бе заменена с произвола на първия човек в държавата. 

Говорейки за "нормите" на квазидемокрация, имам предвид, че имитационната демокрация включва предварителна координация с президентската администрация на всички кандидати за управители и кметове на големите градове. Имитационната демокрация включва покана от президентската администрация и участие в изборите на размирници, които да критикуват властите за това, че на изборите изглежда ще имат конкуренция. Ясно е, че участниците в изборите от партията на властта се радват на всички предимства заради своето положение по време на предизборната кампания. Ясно е, че за управители или кметове на градовете нямат шансове кандидати, за които президентската администрация  не е сигурна, че ще подкрепят политиката на Кремъл. Ясно е, че имитацията на демокрация предполага използването на "административен ресурси" и даване на по-голям превес на различни нарушения и фалшификации в полза на кандидата на управляващата партия. Но когато всички "процедури и форми" на квазидемокрацията се изчерпят, тогава се изисква от властта (и тя е длъжна да го направи) да признае за победител на изборите този, който според правилата на математиката е получил най-много от гласовете на избирателите.

Със своето решение да бъдат проведени нови избори в Приморие Путин постави в шах и мат собствената си система, симулираща демокрация, която функционираше до тези избори.
Проблемът е, че резултатите от всички следващи избори в страната, дори проведени по  „стандартите" на квазидемокрацията, за участниците в тях нищо няма да бъде сигурно! Може на Путин да му се наложи отново да не признае неподходящия за него човек за победител на изборите за поста губернатор или кмет и отново да обяви изборите за невалидни и да разпореди на ЦИК, независимо дали нейн председател е Ела Памфилова или някой друг, да бъдат свикани нови. Но вместо да обявява нови избор за губернатор на Приморие, Путин има законно право да премахне неподходящия за него победител на тези избори Ишченко в един много кратък период от време – до месец след встъпването му в длъжност. Очевидно и тази норма на квазидемокрацията Путин не е поискал да спазва!

Страната ни се оказа в началото на един 

много гнусен и сбъркан път,

 който неизбежно води от авторитаризъм до диктатура.

До сега симулираната демокрация и формално зачитания от Путин фалшив обществен договор с хората на пенсионната възраст в Русия са основните инструменти за контрол над ситуацията и управлението на страната, и един от стълбовете за социална и политическа стабилност.
След разпадането на системата на квазидемокрацията на изборите в Приморие дори хората от администрацията, полицията, съдиите, не само сред привържениците на Комунистическата партия, на Либерално-демократическата партия, социалистите и активистите на гражданското общество вече няма да имат доверие.

Вече споменах по-горе за колапса на социалния договор заради възрастта на пенсиониране.
Ще стане така, че в бъдеще властта ще може да разчита единствено и основно на силите за сигурност.
Какво и кога ще ни застигне всички нас, които вървим по този път, не мога да кажа точно, но посоката на движение и неговият край са известни - диктатурата на правоприлагащите и силови органи, а вероятно и неконтролируема, спонтанна политическа и социална експлозия.

Искат ли разумните лица от администрацията на президента, разумните членове на всички други органи и институции, разумните хора в структурите за сигурност, дори разумните офицери от ФСБ, бизнесмени, добре известни и доста добре „опакованите" културни дейци, политическите анализатори, учените в Руската академия на науките и т.н. да тръгнат по този път? Или са разбрали, че не могат да се откажат "от всичко наведнъж" - и от изхвърления в кошчето от Путин обществен договор по отношение на възрастта за пенсиониране, нито от захвърлената на боклука система за имитация на демокрацията.

И все пак нещо може и трябва да бъде направено във връзка с изборите в Приморие. Не защото "дъртакът" Ишченко ще направи малко по-сладка "репичката" от  представителя на партията на властта, и не защото ни е мила програмата на Комунистическата партия, а защото ще поставим в шах и мат съществуващата система на отношения и управление, в която живеем, наложена ни от Владимир Путин и защото трябва да излезем на нов път, заради самите нас.

1. Д.Е.Фурман, "Политическата система на Русия сред другите постсъветски системи", М, 2009. 

Превод: Faktor.bg