Данък върху празното политическо говорене

“Волен Сидеров поиска покрай “Белене” да питаме и за НАТО” - из новините на в. “24 часа”

На предизборния български мегдан вече се явяват и заявяват твърде много кандидати за водачи на хорото. Социологическите проучвания на тема “Ако изборите бяха днес…” зачестяват и допълнително ожесточават и без това ожесточения обществен въздух. Финансовият министър се включва с внезапни данъчни хрумки, целящи по собствените му признания справедливост, вероятно заради това и предизвикали бурен дебат и остро негодувание. Данък върху лихвите, данък върху хазарта и международните транзакции добър или лош икономически ход са, могат ли да бъдат въведени от днес за утре, без предварителни разчети и подготовка, не се ли нарушава тайната на влога, какви мерки ще вземат банките, за да опазят печалбите си? - Всички разумни въпроси са затъмнени от множество бъбриви тези, които, преведени на масов език, гласят: трябват им пари за изборите.

“Каква справедливост, какви пет лева – тогава да се дават детски надбавки за всяко българско дете”, крещи шепнешком една част от народа, а друга част: “Откъде да се вземат пари като няма производство! Само знаят да смъкват кожи от гърба ни!”

Много спецове – малко пари

Амнистията на незаконните строежи със задна дата също уплътнява напрежението, защото възникват основателни тревоги сред населението, че таксите за узаконяване на остъклен балкон, гаражна клетка и мутробароков дворец ще са еднакво високи и еднакво неясни, и че се създават предпоставки за доразвиване на корупционни практики.

Разбира се, първенец по възможности за предизборна демагогия и популистко празнословие е бъдещият референдум за АЕЦ “Белене”. Кога ще се проведе, не е ли предварително опорочен, легитимен ли е, противоконституционен ли е въпросът, може ли да се промени или трябва само да се редактира, колко ще струва референдумът и кой ще плати?

В тая точно говорилня няма неупражнили се: всеки е сведущ и спец с надеждата водата толкова да се размъти, та именно най-правилната политическа сила да улови най-голямата риба. Сидеров обичайно е най-радикален: на консултациите при президента пришива и НАТО към “Белене”.

Уморени от отчаяние

Сега да го изречем на неполитически език: времето, в което живеем, е много трудно. Причините за това са и от световен мащаб, и съвсем нашенски: с изключение на една или две “проблясъчни” години България бе управлявана твърде зле от своите правителства, избрани легитимно от нас, българските граждани. Широко се разгърнаха практиките на свръхегоизъм и цинично забогатяване по върховете на властта и се разпростряха като метастазни клетки по административните структури надолу. Създаде се един затворен в алъш-веришите си псевдоелит, главно от партийци по върховете и прилежащите им икономически структури и групировки, изземащ целия икономически и жизнен ресурс на държавата и спъващ всяко свободно предприемачество.

Затова и сега, когато сме достигнали дъното на отчаянието и сме в предверието на зимата и изборите, е добре да предупредим изтъпанилите се на българския ни мегдан кандидати за водачи, че търпилото ни е към края си. Че сме се наслушали на демагогии. Че активните мероприятия, все едно кой ги инициира и кой провежда, все едно по коя телевизия и в кой вестник, са ни дошли до гуша.

М. Иванова, Дойче Веле