Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Много призраци бродят из Европа, граждани, но един от тях пак взе страховито да си вири носа измежду другите - призракът на комунизма. 
Това става близо 200 години, след като Маркс и Енгелс, двама немски любители философи и политически опортюнисти, съчиниха тъпата брошура, озаглавена гръмко „Манифест на Комунистическата партия”. И става също 30 години, след като дори слепите по света видяха и глухите чуха, че тъй нареченият „марксизъм” не само се провали с гръм и трясък навсякъде, където се опита прилагането му, но и донесе неизброими 

беди на човечеството

 Та в тези имено светли наши дни Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, тоест, нещо като министър-председател на Европейския съюз, и политик от уж дясната Народна партия в Европейския парламент, се изправи насред Европа и публично защити Маркс и марксизма. 
„Маркс не е отговорен за всички зверства, за които трябва да отговарят тези, за които се твърди, че са негови наследници” – заяви Юнкер в Трир, родният град на главния комунистически идеолог, на някакви чествания по повод 200 години от неговото раждане.  
Я да пробваме как звучи същото това изказване, съотнесено с друг един любител-философ и политически опортюнист – Хитлер, написал „Моята борба”, също една доста влиятелната и досега книга: „Хитлер не е отговорен за всички зверства, за които трябва да отговарят тези, за които се твърди, че са негови наследници”. 
Ами става, де, кво му е, същата работа като с Маркс – не е отговорен, човекът. С други думи – напълно безотговорен е. Защото от говоренето нищо не произлиза – явно смята Жан-Клод Юнкер.
Не съм ходил в Трир, не знам дали там творят някаква чак толкова прекрасна местна бира, но ако не е било с местна, то с някаква друга изглежда се е насмукал Юнкер, за да стигне до такива безумни откровения – откровения толкова десни, че са затънали в най-лявото кьоше на европейската и световна политика. 
Извинявайте, граждани, днес даже БСП вече не говори за Маркс и марксизъм. Колкото и да са нагли и безочливи по принцип, дори нашенските пишман марксисти се срамуват да го правят, защото са наясно, че цялата работа с 

диктатурата на пролетариата винаги и задължително води до човешка касапница,

 а великото утре на социализма е нищо повече от велик провал. 
Но виж, Жан-Клод Юнкер говори – и при това не се срамува наистина да споделя големи глупости по темата: „Карл Маркс е бил философ, който и мислил напред в бъдещето и е имал стремежи да го оформи. Днес името му е синоним на неща, за които той не е отговорен и не е причина, защото много от нещата, за които е говорил, са били пренаписани в точно обратното”. 
Ами я да видим някои от тези неща. Например как ви се струва този цитат от „Комунистическия манифест”: „Пролетарият няма собственост, неговото отношение към жена и деца няма вече нищо общо с буржоазните семейни отношения; съвременният индустриален труд, съвременното капиталистическо иго – еднакво и в Англия, и във Франция, и в Америка, и в Германия – са заличили у него всякакъв национален характер. Законите, моралът, религията, за него са само буржоазни предразсъдъци, зад които се крият буржоазни интереси”. 
И поради това, очевидно, пролетарият поумнява. Нещо като маймуната, която се превръща в човек. Неслучайно Енгелс, злият гений на мисловната некадърност в двойката с Маркс/справка – „Анти Дюринг” или кое да е друго самостоятелно енгелсово творение/, в един от предговорите към брошурата дебело подчертава връзката между марксизъм и дарвинизъм…..
Разбира се, на базата на горната дълбока мисъл за основните характеристики на пролетария, идва логичният извод на Маркс: „Пролетариите нямат нищо свое, което би трябвало да охраняват, те трябва да разрушат всичко, което досега е охранявало и осигурявало частната собственост”. 
Господин Юнкер, като председател на Европейската комисия наистина ли се подписвате под твърдението си, че това е някаква невинна философска формулировка, която няма нищо общо с последвалото в света практическо насилие? И не смятате ли, че с това си твърдение най-малкото дълбоко обиждате нас, милионите източно-европейци, които десетилетия наред принудително живяха в тази „невинна” марксова прогноза? 
Не си ли давате сметка, че „разрушаването на всичко, което е охранявало и осигурявало частната собственост”, стои в основата на днешните проблеми, на днешната аморфност, на днешната неспособност например на европейското българско общество да се хване за косата и само да се изтегли от блатото, в което го натикаха идеите на Маркс и тяхното буквално, а не философски абстрактно съществуване? 
Да, като цяло днес ние, българите, не знаем къде се намираме, защо се намираме там и как точно сме стигнали до това положение. 
Знаете ли защо не знаем? Ами четете като не знаете. Прочете например „Бунтът на масите” на великия испанец Хосе Ортега-и-Гасет: „Този масов човек, е човек, който предварително се изпразва, разтоварва се от собствената си история. Той няма никакви чувства към миналото, никакви връзки с него и по тази причина е покорен на всичко, което му се представя за „международно”. В същото време, желанието за прочистване, за „чиста революция”, може да доведе само до руини, може

 да доведе човека само до варваризъм 

Ето, именно това се случи в България и в цяла Източна Европа поради невинната философия на Маркс, чието право да руши всичко и всички защитава мистър Юнкер, за срамотиите. 
Председателят на ЕК не е първият, нито ще е последният интелектуалец и политик, който или се самозаблуждава, или се опитва предизборно да печели популистки вот в Европа, като заиграва с лявата идея. Да, де, все  пак, догодина предстоят отново избори за Европейски парламент…..
Преди близо сто години почти цялото сюрреалистическо котило във Франция се записа колективно в Комунистическата партия и така доказа, че нищо не пречи да си голям творец, но малък политически мислител в същото време. Само че и това с големия творец не може да продължи безкрайно, защото комунистическата политика ти изпива акъла и скършва творческия ти порив – съвсем буквално. 
Пол Елюар е само един от многото трагични примери за това. В един момент той, все още велик поет-сюрреалист, застава зад твърдението, че сталинският СССР е „център за износ на кретенизъм по света” и е изключен от КП. Но после се връща в Партията и за него идва неизбежното – одобрява обесването на един писател в Чехия при налагането на комунистическия режим там и възхвалява сатрапа Сталин. И в същото време пише чисто пропагандна, плакатна, вече отвратително некадърна поезия.   
Заигравката с комунизма, с тъй наречената „лява идея”, с имената на некадърници и световни мошеници, които обаче са станали прочути, защото са успели да яхнат гребена на някоя вълна – заигравка, която в западната част на Европа май продължава да изглежда като някакво невинно интелектуално упражнение, в източната част на континента е болезнена. Така че дори крайните популисти би трябвало добре да си помислят, преди да използват тази карта, защото те лично може и да спечелят нещичко, но всички непременно ще загубим много. Справка – Брекзит. 
Разбира се, заради марксоидната простотия на един Юнкер, аз не бих се отказал от идеята за Обединена Европа. Но то е поради една единствена причина - трезвата ми преценка, че това е най-добрият вариант за развитието на България. Иначе с такива като Юнкер в лично качество не бих изпил и една бира, какво остава да се обединявам с тях.