Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Докато още не съм изстинал след затоплянето с вино през новогодишните празници и тъй като да бъдеш идиот е по-лесно, отколкото да не бъдеш, взех, та се напънах и родих някои истински прогнози за очакваните развития през започналата вече 2018 година. И така – какво ни чака, независимо от това дали ние също го чакаме или не.
Българският президент го чака най-вече българската президентша. Може би с любов, може би с точилката – чак дотам не ми е дадено да видя. Пък и частният им живот не ме интересува.  
Освен това обаче го чакат 

тежки политически дни,

 защото през следващите 6 месеца на сакралното българско председателство премиерът Бойко Борисов ще има много опции да натрупа много червени точки, докато президентът Румен Радев няма как да спечели дори една. За сметка на това пък има как да спечели доста черни точки – ако продължи и по време на председателството да ни излага пред чужденците. С други думи – ако продължи да си бъде все така автентичен играч на политическата сцена, да играе самия себе си и да се раздава без остатък, за да разсмива публиката. 
Българският премиер го чака каквото той самият нареди. Поне докато „големите началници” не наредят нещо друго. Забележителното е, че тогава пак ще го чака онова, което той нареди, само че друго. 
Иначе през следващите 6 месеца времето за Бойко Борисов ще бъде изключително добре прекарано, ако радостите на председателството си останат радости, а не се превърнат в мъки на председателството. 
Например, не съм сигурен, че българската активност по въпроса за бързото развитие на отношенията между ЕС и страните от Западните Балкани се харесва твърде на Русия. Даже напротив, имам усещането, че Кремъл е малко на нокти по темата и се готви да покаже въпросните нокти. Но, така, де - няма да дойде на мен да ми ги покаже, щото аз дори не съществувам като дупка на кавала, ще ги покаже на някой, дето наистина свири. 

Лидерът на БСП Корнелия Нинова през тази година я чакат още по-големи проблеми, отколкото през миналата. 
Мога да твърдя това със сигурност, защото с удоволствие наблюдавам регреса на тази  партия вече толкова време, че аз побелях, а тяхното плъзгане надолу продължава и прогнозата, че ще продължи до пълната победа над комунизма вече се прави малко или много автоматично. 
Не знам защо така се случва с горките социалисти, но може би е просто защото са социалисти, както твърдят самите те. Или защото не са никакви социалисти, както ги виждат всички останали. Така или иначе, със своята глупост, тесногръдие и лакомия, БСП вече пропиля не само електоралната си подкрепа, но и всички онези възможности, чрез които 

червените пари и власт трябваше да се превръщат в повече червени пари и власт

 Така беше замислен тъй нареченият „преход” още от другаря Андропов, но ето, че нашите основни изпълнители се провалиха вече почти напълно и упорито са зациклили на едно място. Мъка е да ги гледаш, но съм сигурен, че за тях мъката е още по-голяма, затова гледам. 
Нещо повече обаче, с Нинова начело, БСП е на път окончателно да загуби дори своето най-свидно – пълната и безусловна подкрепа на Москва, положението си на български монополист в реализация на най-родолюбивото и патриотично поведение, познато на света – защитата на свещените руски интереси, представени като свещени български.  
Е, тази промяна още не е крайна и тенденцията може да се обърне. Начинът обаче е другарката Корнелия Нинова да се прекръсти на Нина Корнелиевна. И пак не е съвсем сигурно, че ще убеди в своята искреност наследниците на другаря Решетко Леонидов, които пряко отговарят за съдбата на България. Та нали почетният консул Георги Гергов ще ги убеди на бърза ръка да не слушат Нина Корнелиевна, защото тя пак иска да ги изработи нещо. 

А какво да кажем за Великия Председател на ДПС? Има тотално заблудени хора, които смятат, че него вече никъде нищо не го чака, защото той всичко си има. Е, едно човешко безсмъртие сал му е останало да постигне, но това, както се знае, никому не е дадено. 
Аз обаче ще ви кажа, че през 2018 Ахмед Доган го чака лично Ахмед Доган. 
Той ще трябва да изтърпи собствените си критики на тема защо и как умен човек като мен допусна другарите Путин и Ердоган да се разберат и разцелуват внезапно зад гърба ми, с което да усложнят и без това трудното изпълнение на възложената ми сакрална роля на 

заклет български патриот
 
Доган ще трябва също да си отговори на ред други мъдри философски въпроси – как другарят Пеевски контролира толкова хора и парични потоци в държавата, а въпреки това остава прекрасен човек и изряден член на ДПС, ако се съди по редовно платения му членски внос; как може ДПС да управлява, без изобщо да е във властта – защото опозицията е хубаво нещо, но за кратко, а за дълго е лошо нещо; как да различим приятел от ДОСТ; кое е най-скъпото уиски на света и дали качеството му отговаря на цената…..такива неща. 

За сметка на очертаващите се мъки Доганови, светото патриотично трио Сидеров-Симеонов-Каракачанов не го чакат никакви въпроси през новата година. И не защото тримцата са толкова умни, та вече са си отговорили на всички, а защото те са тук не да задават въпроси, но да изпълняват заповеди. Като казвам „тук”, имам предвид изобщо в българската политика, а в частност – в управлението на България. Тези марионетки бяха настанени във властта по метода на тишината - накараха ги да млъкнат, временно да прекратят изцепките и да се снишат дори до леко неприлична степен и така да пропълзят нагоре. Това свърши работа. Сега светата троица е готова за подвизи, с които могат да допринесат много повече полза на кукловодите си от онази, която им носеха, крещейки някъде отстрани. 
Кога онези ще ги насъскат за действие ли? Не знам, но подозирам, че времето на българското председателство е съвсем подходящо да видим някаква голяма магария. Или няколко големи магарии – кой може да каже докъде се простират интересите на хората, които дърпат конците. 

За тъй наречените „традиционни десни партии” нямам никаква прогноза, защото не успях да зърна дори парченце от тях в кристалното си кълбо. Това означава, че те не само отсъстват от българския политически живот, което не е новина, а и 

няма възможност да бъдат съживени 

чрез българските магически практики. Който си прави илюзии за това, греши и само ще си загуби времето. 

При тази пъстра картинка на тукашната политическа зоология, какво му остава като опция за светло бъдеще на тъй наречения „обикновен българин”?
Остават му стандартните неща – да се зъби отдалече на тирана, да се напива редовно от мъка, да се хапе отзад, щом се усети, че някой друг идиот го прави на маймуна, да ругае потисническата Европа, да приветства освободителката Русия и да отказва да мисли, за да не се промени по този начин автентичното му и напълно независимо мнение, което има по всички въпроси. 
Съжалявам, така стояха нещата през миналата 2017 година, затова така ще стоят и през новата 2018. Няма да мръднем ни на йота напред, но на кого му пука, ние сме свикнали да сме зле – да му мислят европейците. 
За мен лично, не знам от скромност или поради нещо друго, но успях да прогнозирам само няколко простички неща – първа среща с Мишел Пфайфър, последна с Владимир Путин и малко пари за обувки на жена ми. 
Е, да, това са повече пожелания, отколкото прогнози, но, както всички знаят, винаги има опасност от известни отклонения, когато предсказваш на все още пияна глава.