Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Много се заблуждават всички, които напоследък зяпом са зяпнали против главния прокурор.

Истината е, че аз пък обичам този човек.

Обичам го, бе, к`во си мислите вий! Направо искрено си го обичам.

Не го ли виждате какъв е готин, какви премерени артистични жестове прави по телевизора, когато отрича очевидни истини. Не го ли виждате как винаги знае за какво говори, но се прави на разсеян по отношение на истината и не ни я казва на нас, защото ние, тълпата, сме нещо тъпо и не бива да бъдем удостоявани с такова висше блаженство като истината.

Ей такова елитарно поведение харесвам аз, граждани, затова искрено и лично обичам главния прокурор.

Този човек няма как да не бъде сред любимците на демократи като мен. С всичките си изяви той толкова старателно се грижи да поддържа живо състоянието ми на вътрешна и външна съпротива срещу режима, което преди близо 30 години дори комунистическата ДС не можа да унищожи, че сега направо мога да го хапна за закуска, стига само да ми падне в лапите.

Дори не знае за какво става дума, горкият! И как се прави всичко това също не знае – подочул е нещичко оттук-оттам и използва дочутото.

И все пак - в старата българска литература има един много 

специален жанр на облажаванията

Питайте Васко Гарнизов, той е специалист по темата, ще ви светне подробно. Това е писмовен жанр, който си служи с формули.

Блажени ръцете ти, мистър главен прокурор - казва се там - които докоснаха ума и пренесоха светлината от цялата Вселена вътре в теб. И от теб - обратно в цялата Вселена.

Например, де.

Блажени нозете ти, г-не обвинителю, които стъпват по осветена земя, защото със самите си стъпки я освещаваш.

Блажени мислите ти, сеньор магистрато, които ръководят държавата и процесите в нея, независимо дали искаш това или не, дали признаваш това, или не. Независимо дали премиерът иска това, или не. Независимо дали Европа иска това, или не. Независимо дали демокрацията иска това, или не.

Ей този жанр бих желал да приложа към моя любим главен прокурор, за да разберете всички вие, соросоиди нещастни, пропаднали типове от „Протестна мрежа”, министри вече бивши и съдии още настоящи, плюс всякакви други тути-кванти, които си въобразявате, че тази страна може 

да се измъкне от лапите на мафията…..

Бих искал да разберете, че тук се слуша мойта воля, аз съм капитан – и каквото и да се прави, в края на краищата аз решавам.

А ако не аз, то поне някой по-горен. Но по-горен от мен, а не от вас.

Е, добре, де, преди мен беше някой друг на пангара, след мен ще бъде някой още по-друг, но важна е институцията, не човекът.

За съжаление, аз знам, че моят любим главен прокурор, който и да е той, също е преходна фигура. Виждал съм и други такива като него да идват и да си отиват. Преди години в интервю, в което май се изказах доста неласкаво за тогавашния премиер Станишев, една колежка от Хоризонт ме попита - в правото си на какъв говоря по този остър начин. Ами в правото си на човек, който е виждал мно-о-о-о-го премиери да идват и да си отиват, а аз винаги съм тук и винаги говоря по този начин за тях, бе, колежке, отговорих просто.

Не исках да и отговарям сложно, за да не запецне и да настъпи неприятно за слушателите радио-мълчание.

Добре, де, любимецът ми в момента не знае колко е преходен, някак не си дава сметка, защото човек, който неочаквано получава много власт – преяжда. А човек с прекалено много власт направо се насира.

Но - няма незаменими хора, както казваше другарят Вишински. Както казваше другарят Сталин. Както казваха всички български другари убийци и мародери от епохата на комунизма.

Това са фактите. Това са българските реалности. Това са онези 

времена, през които е по-добре да не съществуваш, 

особено ако си поет, човек с крехка душа, някой, който вярва в морала, победата на истината над неистина или на доброто над злото. А също и във факта, че дори Дарт Вейдър носи в себе си способността да се разкае.

Обичам другаря главен прокурор включително защото той не е способен на такова малодушие като Дарт Вейдър.

Всъщност, не знам дали това наистина е малодушие или напълно осъзнат акт, който се реализира, защото човек като първият обвинител на държавата няма друг изход – той знае, че или ще обвинява само когото трябва, или ще го сменят, независимо колко е дълъг мандатът му. И смяната му ще стане по повод на лошите му идеи, а не на добрите.

Например изключително добра ми се стори идеята прокуратурата да разследва сделката на военното министерство за ремонта на българските бойни самолети в Полша и гнусния начин, по който НАТО ще пази небето ни, след като ние самите не можем да си го пазим. Със същия успех можеше да се самосезира прокуратурата и за руските „туристи” в България или „приятелите на Русия” тук. Но не би. И защо ли пък да го прави?

О, да, съдебна реформа в България скоро няма да има, защото мафията няма да я направи!

Голямо наказание!

Ами свикнали сме – ще го преживеем. Да не би през последните 26 години да имаше съдебна реформа? Те дори не си дават сметка колко сме търпеливи и подмолни чрез търпението си.

И – да, другите очаквани и необходими на всички реформи също няма да настъпят, защото цялата политика в тази страна е скачен съд, не се състои от отделни сегменти, някои от които можеш да пипнеш по правилния начин, а други – не.

Без реформа в съдебната система и в прокуратурата в частност, не може да се озаптят кражбите в здравеопазването, корупцията и тъпотата в администрацията. Без реформа в съдебната система и в прокуратурата в частност, не може да има истинска промяна за подобряване на ужасяващата ситуация в МВР. Без реформа в съдебната система и в прокуратурата в частност, не може да се промени към по-добро цялата политическа класа. Без реформа в съдебната система и прокуратурата в частност, не може да се промени и самата прокуратура. Онази прокуратура, която по времето на комунизма ченгетата от ДС държаха здраво за врата, като и казваха кого за какво да обвинява и прочие. Тогава тя не плачеше за своята независимост, а сега всички плачат от нейната независимост.

Кой иска доказателства?

Ами ако не се сещате лично, попитайте приятелите си. Един от трима непременно ще ви разкаже случай, при който най-компетентната част от българската система за правораздаване проявява пълно безхаберие, тотално незачитане на законите, безпомощност и пристрастие в каквото и да било.

Но така е правилно. Ако човек промени самата прокуратура, ще вземе да свали от власт моя любимец, главния прокурор. Или поне ще му отнеме възможността да прави каквото си иска в полза на правилния човек, групата хора или който там стои отгоре му.

Аз лично не бих приел българската демокрация да съществува в условията на жалка прокуратура, която не може да прави каквото си иска, без да се съобразява с когото и да било. Тогава тя, горката, ще бъде твърде слаба, за да обвини истинските престъпници, ще изпусне от ръцете си всички инструменти за въздействие върху политическата класа и обществото, ще се окаже играчка в ръцете на мафията, вместо мафията да се окаже играчка в нейните ръце…..

Е-е-е-х, другари, другари - БСП се провали, но АБВ е на власт. Утре и АБВ ще се провали, но ДПС ще продължи да бъде „незаобиколим фактор”. А когато и ДПС вече не може да изпълнява функциите си на политико-мафиотски център на държавата, ще опрем пак до последния ешелон - доблестните уж бивши ченгета и подопечните им уж настоящи прокурори.

Как ви звучи това, мандрагори демократични? Не ви ли звучи като обреченост? Не ви ли звучи като нещо, от което е трябвало да избягате на Запад тогава, когато сте имали реалната възможност - а сега вече е късно, защото доблестната прокуратура ви наблюдава като истински Биг Брадър и в най-скоро време ще ви гушне за гушката.

Само остава и законът за тероризма да пуснете, че сами да си ограничите още свободата срещу повече сигурност, която няма да получите - това поиска онзи ден любимият ми главен прокурор, докато отричаше, че управлява държавата, вместо някой си Борисов. Тогава ще видите вие защо аз наистина обичам тази институция и човека, който я представлява.

`Щото в онзи върховен момент, който ще последва, той мен няма и с пръст да ме пипне – нали не можеш в рамките на закона да тормозиш някого, който те обича искрено.

Или можеш да правиш дори това, а?