Партенката като зелен чорап

Христо Слави Рачев

Тревожно малко хора проумяват, че в Българските държавни органи е нахлула тиня. Седименти от комунистически фамилии, техни наследници, криминални типове, откровени шпиони, чужди наемници, плюс целият наличен криминалитет захванати да потребяват властта за лично богатеене. Ще лъжат и изопачават всичко, до което се докоснат. Особено циничен, е вече внедреният у нас 

руски опит, на “голямо рокадо” – Медведев – Путин

 Имало е горещ спор дали да бъде Путин - Медведев, но тъй като работи на принципа на алтернатора, ту Путин, ту Медведев, ръководството е приело, че по-важно е, 

единият да плаши света с променливи заплахи, другият да го успокоява с привидно правилни призиви за мир между народите.. 

Жириновски, беше такова ядрено плашило, но вместо ядрен синтез и мечтаната атомна манатарка над Англия, взе та пукна и умря с отворена уста. На рускоазиатския терен наблюдаваме и малко, и голямо рокадо, против всякакви правила, и властта се озова в ръцете на най-калпавия цар на московията. 

В българския политически живот, е внедрена 

руската тройка Йотова, Стоянов, Радев

 В този московски гамбит, 

беловласият Стоянов, уплашен аналог на Медведев, започна да плаши света. 

Няма да даваме на Украйна, гети, чепици, пушкала “манлихери”, автомати “шпагини”, мешки, манерки, клинове от груба вълна, бельо наполеонки, потници, колани кепета, и най-важното: 

не си даваме складираните партенките от чист памук!

Партенката, предшественик на зеления чорап

 Демократичната общност се развика, карикатуристи взеха да карикатурят, блогъри да пищят, пази се, ей, тази кагебистка дяволия ще гръмне и ще разруши българския политически живот…тогава се появява Радев, екраните синеят и царят плъх великодушно успокоява обществото. Романът „Цар Плъх“ на Джеймс Клавел, е книга за Царя и властта! За онзи, който съумява да се възползва от лъжи, хора и ситуации, да стигне до върха, но и да осъзнае, че му предстои ужаса на епично пропадане.

Уважаеми български поданици, забележително е, че над един милион българи още не знаят, че тук отдавна се друсаме на политическия двигател Москвич. Вече е алгоритмов, произведен в тайните експериментални подземия на московията. 

На българския терен алтернаторът, чиято задача е да преобразува пъстрия променлив живот в прав, се нарича Йотова - Радев. Ще опитват малко и голямо рокадо, само да държат цялата власт. На европейците е ясно, че това архаично чудо, “вся власть советом…” в зоната на Шенген може да завърши само с 

експлозия 

и цялата карантия от балкански части и политсбиреток ще се разлети, от Връшка Чука до нос Емине. И както става, почти във всеки екшън, от небето последно ще се изтърсят тас и джанта, генералска фуражка, които се отдалечават с изтъняващ звук, към залязващото слънце. 

Казахме, че московският двигател отдавна кюха в кулоарите на парламента, енергетиката, изборния процес, медийте. Още не е изсъхнала българската живописна картина, ясно лъщи наивисткият ѝ стил. 

Демоните и дяволите на Йеронимус Бош превзеха медиите и държавността. В Украйна се води ужасна война, в централната новинарска емисия на БНТ, която трае почти час, няма една дума. Интернет гъмжи от слухове, а Обществената телевизия от внедрени решетъчни хора. Президентска квота, наплатановци, СЕМ…

какво криете бе негодници,

 как украинският народ защитава домовете, жените, възрастните си родители, децата, изплашените, котки и кучета. Как си позволявате да лъжете!

Пред очите ни тинята пълзи към президентския стол. Ние все още не вярваме, че може да се окажем в центъра на експлозията, садим безгрижно арпаджик в калдерата на балканския вулкан. Ние дадохме лековерно тези 44,6% гласове за шофьора на москвича. Наесен последна възможност за поправителен изпит. Издъним ли се, гласували, не гласували, луди, малоумни, непоносимо умни… всички до последния цигляв циганин – излитаме вертикално в поредната национална катастрофа.