За първи път от мандата на настоящото правителство почти всеки втори българин (45%) декларира негативно отношение към дейността на кабинета Борисов. Привържениците му спадат до 18%, сочат резултатите от национално представително проучване на агенцията за обществените нагласи през месец септември. Също за първи път недоверието към премиера Борисов надхвърля доверието – 37%:32%.
Девет от дванадесетте ключови политики на правителството се определят като неуспешни. Над 70 на сто са недоволните от икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката. Спад е налице и в личния рейтинг на почти всички министри. Изключение прави инфраструктурната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която бележи феноменален ръст в рейтинга си.
Влошават се оценките за бизнес средата. Делът на хората, според които в страната се налагат такива правила за правене на бизнес, които дават шанс само на близки до властта кръгове и фирми нарастват до 67%.
Спадът на доверието към ГЕРБ води до поредната вълна на разочарование от политиката и политиците. Намалява желанието за гласуване, нараства несигурността в избора. Свиват се твърдите ядра на всички традиционни партии. Вотът започва да се определя във все по-голяма степен от конюнктурни и извънполитически фактори.
Още от Хляб и пасти
Предоговаряне с БОТАШ от правителство на Радев означава наливане още в турския интерес
Опозицията в парламента трябва да се обедини и да изисква всички стъпки, които ще се правят в посока на договора с турската компания, задължително да минават през обсъждане и гласуване (одобрение) в парламента
От незаконния град в Баба Алено изплува и Дмитрий Фирташ, зависим от ГРУ, ФСБ и режима на Путин
Не е тайна, че руските служби усилено използват украински предатели в операциите си през последните години, след като мрежите им в Европа бяха компрометирани, а агентите им осветени
Войната изяжда бюджета на Русия: дефицитът експлодира, а Кремъл прехвърля сметката на гражданите
Спадът на нефтено-газовите приходи и рекордните военни разходи тласкат Кремъл към нови данъци, по-скъпи горива и засилващ се инфлационен натиск върху руската икономика