Ханс-Дитрих Геншер е заемал поста министър на външните работи на ФРГ от 1974 до 1992 година. В интервю за „Дойче веле” той си спомня как е научил за падането на стената и трудния път на обединението на Германия.

-Господин Геншер, вечерта на 9 ноември 1989 година бяхте на официално посещение във Варшава. Как научихте, че стената е паднала?

-Полското правителство беше организирало прием за нашата делегация, бяхме вече на масата.И изведнъж получих съобщение, че границата е отворена, че хората вече преминават през стената. Можете да си представите-това беше най-кратката официална вечеря, на която съм бил някога. С канцлера трябваше веднага да се върнем в Берлин.

-Новината за падането на Стената Ви е изненадала. Доколко изобщо Западна Германия беше подготвена за такъв развой на събитията?

-Никой не можеше да предположи, че стената ще падне точно тази вечер, но ни беше известно, че предстоят сериозни промени. Не трябва да се забравя, че още на 10 септември правителството на Унгария отвори границата с Австрия, че в цял Източен Берлин започнаха масови протести и 20 дни по-късно падна правителството на ГДР, което дава разрешение на 5000 бежанци от ГДР да отидат в Прага. Витаеше във въздуха, беше неясно обаче, кога точно ще се случи.

-През месеците, когато ГДР приключваше съществуването си, имаше ли момент, когато сериозно сте се страхували, че ситуацията в политически план, може напълно да излезе извън контрол?
-Честно казано, имахме опасения за това, че ситуацията може да доведе до сблъсъци и кръвопролития. Но повече от всичко ни тревожеше въпросът ще могат ли Горбачов и Шеварднадзе да продължат външно-политическия си курс или старите сили в Москва ще опитат отново да вземат властта. Това не ни даваше покой до последния момент, до подписването на договора „две плюс четири” в края на лятото на 1990 година.
-Доколко Ви обезкуражаваха противниците на обединението на Германия-Франция и Великобритания?

-Откровено казано, не ме тревожеше толкова съпротивата на Маргарет Татчър, защото знаех, че в крайна сметка тя ще постъпи така, както постъпи Вашингтон. Що се отнася до Франция, не е вярно това, което се говори-че Митеран е бил против.

За него беше важно дали обединена германия ще продължи да поддържа европейския курс на Федералната република или ще каже: Сега ние отново сме заедно и имаме други приоритети в Европа.

В края на ноември 1989 година бях в Париж и попитах съвсем директно Митеран: Господин президент, какво мисли Франция по повод обединението на Германия?

Неговият отговор беше еднозначен: Това е историческа необходимост и Франция е на ваша страна. Но трябва да ви попитам – дали имате намерение да продължите европейския курс?

На този въпрос можех с чиста съвест да отговоря утвърдително.

-Но има някои политици, които твърдят, че Франция е подкрепила обединението само при условие, че в замяна ще се откажете от немската марка. Излиза, че въвеждането на еврото е своеобразна цена за обединяването на Германия?

-На мен ми се струва, че разказването на подобни небивалици, някои искат да подчертаят колко трудна е била задачата да бъде обединена страната. През май 1988 година, забележете-май 88-ма-в Хановер имаше среща на ЕС председателствана от Германия, където беше взето решение да бъде създадена специална комисия, която да подготви въвеждането на еврото в обръщение.

Кой би могъл да твърди, че през май 1988 година е знаел, че на 9 ноември 1989 в Берлин ще падне стената и затова германците ще се откажат от марката? Това наистина са чисти измислици и, по мое мнение, вредни, тъй като представят в невярна светлина германо-френските отношения, които са твърде ценни за нас.

-Можехте ли някога изобщо да си помислите, че Съветският Съюз така леко и бързо ще пусне ГДР държава, която, според Москва, се намираше на предната фронтова линия?

-Какво значи леко и бързо? За тогавашното ръководство това беше немислимо трудно решение. От друга страна трябва да се има предвид, че германската следвоенна политика-въпреки много различните мнения, които чувам сега-носеше немалка отговорност.

Вие само си представете: Германия се намираше в състояние на най-дълбоката морална катастрофа в своята история, Германия е победена, Германия е разделена, Германия е окупирана-и именно тази Германия решава въпроси на европейското бъдеще, на Европейския съюз.

Германия се присъединява към западните структури и провежда собствена „нова източна политика”. Германия е инициатор на Процеса за сигурност и сътрудничество в Европа, една от целите, на които е изграждане на враждебните отношения между Запада и Изтока.

Това беше политика разчетена за дългосрочни перспективи.

Да, възможно е да се каже, че моментът беше твърде неочакван, но крайният резултат беше постигнат целенасочено от близо 25 годишна политика.

Без нас всичко би изглеждало различно.

-Сега руснаците често повтарят, че през 1989 година просто сте ги измамили-НАТО е обещавал в замяна на обединението да не се приближава до границите на Русия. Вярно ли е това?

-Това никога не е било предмет на разговорите и в никакъв случай не е резултат от някакви договорки. Единственото, за което се водеха преговори беше за териториите на бившата ГДР и в рамките на договора и формата „две плюс четири” стигнахме до общо съгласие: на тези територии няма да бъдат разполагани чужди войски, а само германски, няма да бъде разполагано и оръжие за масово поразяване.

Освен това, според договора, ние се задължихме армията на обединена Германия да бъде по-малка отколкото на Западна Германия преди обединението.

Това са споразуменията, които бяха направени тогава-не е имало никакви други.