Вероятно не се публикувани поради липса на място, точно тези за мрежата и за един нелепо-агресивен сюжет, минал през нея, деликатно обяснява Лозанов цензурата на трудоваците. Намесването на Мишо Шамара е по-вероятната причина за отпадналите отговори, които Fakto.bg публикува.

- Активен ли сте в социалните мрежи?

- С изненада от мен самия наблюдавам как ФБ се превръща в един от основните ми информационни източници, като не само ме „брифира” по дневния ред на обществото, но и ми предлага паралелен такъв. Ако два-три пъти на ден не погледна какво става в мрежата, започвам да се чувствам неспокоен.

- Колко полезни могат да бъдат те?

- Много, стига да те отвеждат или сам си набавяш и други източници на информация. Иначе има риск една относително затворена и взаимно индоктринираща се общност да си въобрази, че е цялото общество. При това общност, в която, поради спецификата на общуването й – фрагментарно и „на педали”, хейтърството често е по-силно от аргументите. Там живеем в един негласно фикционализиран турбосвят. 

- Мнозина се хвалят с многобройните си познанства във фейсбук или туитър. Но висенето в мрежата не отчуждава ли хората?

- Навремето се говореше така и за „висенето” пред телевизора, а днес ни се струва, че той сближава хората в дома, поне колкото огнището навремето. Работата е там, че на дъното на думите и образите, независимо как стигат до нас, стоят емоции и страсти, които избликват от тялото и търсят реализация в реалността, в леглото, на улицата… Не знам колко деца са се родили в резултат на приятелства в социалните мрежи, но знам, че именно те успяха да произведат гражданска общност, която физически да запълни пространството между институциите. И мисля, че оттук нататък ще е все така, парламентът трябва да свикне да роботи като двукамерен. Долната му камера е ФБ.

- Имате ли конфликт с Мишо Шамара?

- Нямам конфликт с него, просто си гледам работата, а тя за съжаление включва и общуването с подобни екземпляри, които да те заливат със смърдяща смес от обиди и лъжи. Той така и не е в състояние да разбере, вероятно жертва на носталгия по златните години с Ванко 1, че публичното говоренето си има граници и дори да се слагаш на управляващите словесното хулиганство, както и всяко друго, се наказва. Надявам се, че възрастните хора, с които Шамара протестира, ще му го обяснят, защото обикновено именно те в писмата си до СЕМ са най-активните критици на цинизма в медиите.