Гръцката усмивка - кой ще се смее последен във финалната сцена от модерната драма?

Илиян Василев*

Наблюдаваме последната сцена в модерна гръцка драма, която следва достатъчно стандартен драматургичен шаблон - има тъга, има и усмивки.

Гръцката или "архаичната" усмивка се наблюдава в статуи от 6-7 век преди новата ера. Едната от нейните интерпретации гласи, че по този начин склупторите са изразявали състоянието на идеално здраве и благоденствие.

Сегашната криза остава място за разсъждения относно дългосрочния ефект и последствия на текущите събития. В зависимост от мерителните инструменти може да се доказват различни тези, в това число и непопулярни, но в дългосрочен аспект гърците може да спечелят от дефолта на гръцката държава. Дори и жизненият стандарт на гърците да падне, което най-вероятно ще е незначително, те ще останат в Еврозоната, което ще им позволи да живеят по-добре от съседите си. При всички случаи над равнището, което сами могат да си осигурят.

Ако успехът в противостоенето между Гърция и тройката се мери с размера на "подстригването" на дълга - което при всички случаи ще бъде стотици милиони евра - които ще бъдат отписани от балансите - то тогава

Гърция печели - кредиторите губят

Процесът върви на много равнища и в много посоки - промяната няма да се състои за една нощ и със сигурност предполага преструктуриране на дълга - удължаване на матуритета и замяната му с друг вид облигации, в т.ч. вечни облигации. На повърхността вероятно ще бъде обвързано с пакет от реформи, които да гарантират увеличение на собствените приходи и способност за да може да се погасява някакво равнище на дълг. Загубата в обезценки на активи в кредитните потрфейли - с голяма вероятност ще погуби някои банки - което ще предизвика нови вълни от спасителни акции на ЕЦБ и ново усещане на криза.

В дългосрочен план обаче - гръцките гласоподаватели - особено след като се освободят от Сириза - едва ли ще бъдат накарани да поемат екстремни саможертви или да видят жизнения си стандарт сринат. Без значение какъв ще бъде резултатът от референдума. Ципрас ще трябва да подаде оставка - никой вече не му вярва и това е непоправимо.

Гръцката икономика и банки имат остра нужда от бързо споразумение с кредиторите и от свеж паричен ресурс - не само за да погасят дългове, а най-вече до покрият вътрешни плащания.

Сириза не може да осигури нито едно от двете

В следващата сцена на гръцката драма - времето след Ципрас - гръцкият елит може да се върне към базисното русло на политики - вероятно с някаква гранд коалиция или правителство на националното спасение. Но проектът "Сириза" вече ще е изиграл своята роля и постигнал своята цел - най-добрата възможна сделка с Европа - такава, каквата традиционните партии не можеха да дадат. Това, с което Ципрас ще може да се отчете пред силните в своята страна е, че стигна там, до където никой от истаблишмента на Гърция не можеше и да мечтае да стигне чрез стандартен преговорен процес.

Нито Нова Демокрация, нито ПАСОК биха били в състояние да разтърсят Европа до степен Юнкер да предлага немислимо щедра ликвидна подкрепа и опрощаване на задължения срещу освобождване от необходимостта да се общува в бъдеще с Ципрас и Варуфакис.

Така проектът "Сириза" ще е изпълнил мисията си - да отложи реформите и да постигне сделка.

От тук нататък гръцкият елит ще се смее последен - пожертваните шефове на Сириза ще трябва да си ходят - но 

"вечните" на власт остават

Мнозина в Европа също ще се усмихват. Но не и данъкоплатците.

Краят на гръцката криза може да отключи много по-дълбоки процеси в рамките на Европейския съюз и Еврозоната.

Ако Европа не се заеме с реформи - накрая никой няма да се смее.

В галерия:Гръцка "архаична" усмивка статуя 6-7 век преди новата ера

* Авторът е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г. Коментарът е публикуван в личния му блог.