Павел Баев, jamestown.org

Вече поредна седмица футболната фиеста е превзела Русия, но шумните тържества не могат да скрият задълбочаващото се недоволство, причинено от все по-рестриктивната икономическа и социална политика на управляващите в страната. Правителството очевидно е решило, че Световната купа отваря перфектна възможност за реализиране на непопулярни съкращения на социалните придобивки, наложени от устойчивото свиване на държавните приходи. Приповдигната атмосфера истински преобразява обичайния мрак, в който Русия прилича на "обсадената крепост", което прави уличните протести почти неподходящи за такъв момент. Създаденото въодушевление обаче може да засили желанието на руското общество 

да се отклони от устойчивата  стагнация, 

обхаванала страната: до 57% от руснаците вече заявяват, че искат да видят дълбоки промени в държавната политика. Владимир Путин току-що стартира новия си президентски мандат, който има за цел да осигури още шест години "повече от същото". По този начин тава желаната от обществото промяна сериозно се разминава от развитието, което той е планирал за Русия.
Най-шокиращата мярка, въведена наскоро от правителството, е увеличаването на възрастта за пенсиониране от 60 на 65 за мъжете и от 55 на 63 за жените, като целта на тази реформа е да разреши дълбоката криза в пенсионната система, без да взема предвид инфлацията. Пропагандните усилия в подкрепа на намаляването на социалните плащания въпреки това не успяват да убедят работническата класа, че техните интереси са взети под внимание. Едва ли това решение показва решително отстъпление от икономическия популизъм, който доминираше президентската кампания на Путин. Лидерът на Кремъл продължава да се опитва да се дистанцира от тази "реформа" и вероятно възнамерява да направи някои ревизии и отлагания, които биха били достатъчни, за да възстановят популярността му. Той обаче не би посегнал на пенсионните привилегии на държавните бюрократи и силоваци (служители на службите за сигурност), нито тези на депутатите от Държавната Дума (долната камара на парламента), които също са незасегнати от новите правила. Нещо повече, тези привилегировани групи от руския елит едва ли ще пострадат от широкия спектър  увеличени данъци, които правителството въведе тихомълком, с надеждата, че протестите ще се съсредоточат единствено върху промяната във възрастта за пенсиониране.
Фиксацията върху социалните програми обаче не може да реши проблема с недостига на приходи в държавния бюджет; нито този с планираното от правителството увеличение на данъците върху петролната индустрия, по-специално насочени към приходите от износ на горива. Няколко мощни лобита - по-специално Игор Сечин, управител на държавната „Роснефт“ и един от най-доверените лакеи на Путин, се противопоставят на това преразпределение на печалбите и работи усилено в защита на интересите на скритите бенефициенти на петролния бизнес. Корупцията и злоупотребите продължават да процъфтяват в енергийния сектор, но спекулантите са склонни да обяснят лошото управление и намаляване на ефективността с наложените от Запада сенкции. Резултатът от нежеланието им да инвестират в модернизирането на собствения си бизнес е повишаване цената на бензина за потребителите, което може да се превърне в хроничен социален дразнител.
Основният въпрос, свързан с приходите в руската петролна индустрия, както и в държавния бюджет, е колебанието на световната цена на петрола. И Путин използва случая на откриването на Световнатото първенство по футбол, за да изииграе един кръг от петроло-футболната дипломация със Саудитския президент Мохамед бин Салман. Инициативата им за увеличаване на производствените квоти с 1,5 млн. барела на ден бе посрещнато резервирано от Иран, която не може да увеличи производството си поради устойчивото въздействие на санкциите, утежнени след оттеглянето на САЩ от ядрената сделка. На срещата във Виена между Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и Русия (сега известна като механизма на ОПЕК +) бе постигнат известен компромис. Но желаното влияние върху цената на петрола в никакъв случай не е гарантирано.
Това, което може да окаже негативно въздействие върху цената на петрола, е процъфтяващата търговска война между САЩ и Китай, в която Русия е незначителна променлива, но потенциално голяма жертва. Москва се опитва да демонстрира своята готовност да участва в този конфликт, като противодейства на американските тарифи върху износа на алуминий с данъци върху вноса от САЩ, които са незначителни. Китай междувременно се държи твърдо срещу икономическата заплаха на САЩ, но вижда в Русия, която е потърпевша от наложения й режим на санкции, сериозен съюзник в тази конфронтация. Всъщност решението на Москва да прехвърли половината от портфейла си от държавни ценни книжа в САЩ (сега на стойност 48,7 млрд. долара) не направи никакво впечатление на световните финансови пазари. По-скоро в Русия продължава да се наблюдава устойчивия 

отлив на чуждестранни инвестиции в размер на 1,8 млрд. долара

 само през последните осем седмици.
Руската икономика изпитва сериозен глад от липсата на инвестиции, а този недостиг на капитали оказва сериозно влияние върху перспективите на Русия за постигане на смислен растеж, който правителството се опитва да имитира чрез манипулиране на статистическите данни. В действителност изоставането на Русия в своето икономическо развитие в сравнение с останалата част от света продължава да се задълбочава и разговорите на Путин за иновации и цифрова икономика звучат още по-неубедително в сравнение с предложенията за модернизация на Дмитрий Медведев по време на неговия мандат като премиер през 2008-2012 г. Несериозни са и приказките на Путин, които излага като аргументи да бъде закрито Московското училище за социални и икономически науки - един от най-големите университети в страната, който създава кадри за иновативната икономика. Това, в което руските управляващи елити продължават да се надяват, е "структурният дефицит на петрол", който Сечин много уверен прогнозира, въпреки всички доказателства за дълбоки промени на световните енергийни пазари, където недостигът на петрол е извънредно малък.
Сегашните приходи от петрол съотвестват може би на най-доброто външно-икономическо състояние, на което Русия може да се надява; но те само поддържат  икономиката на една незадоволителна траектория на стагнация. Страната разполага с много източници на растеж, каквито са природните богатства и човешкият ресурс. Но бюрократичното хищничество на Русия и системната корупция изчерпват тези възможности. Кремъл е склонен да отхвърли признаците на нарастващо обществено недоволство от продължаващия стремителен упадък, като реагира остро на протестите, провокирани от това недоволство. Изглеждащата привидно стабилна икономическа политика на намаляване на разходите - при все че се присвояват приходите, се превръща в мощен ускорител на протестната вълна в Русия, принуждавайки Путин да разчита на полицейската си държава, за да я възпира. А еуфорията от футболната фиеста само за седмици може да се превърне в една грозна картина.