„Не конфликтът с Турция, а „успехите“ на т.нар. "Ислямска държава" и растящият страх от тероризъм променят ролята на Москва в международната политика. Руската военна операция в Сирия позволи на Москва бавно да започне да излиза от изолацията. Атентатите в Париж заставиха мнозина в Европа да гледат на Кремъл по-скоро като на възможен съюзник, отколкото като на основен противник.“ Това казва в интервю за Дойче веле политологът Иван Кръстев.

Той отбелязва, че сваленият самолет е само поводът за сблъсъка между Русия и Турция. Причината е много по-дълбока и се корени в желанието на Москва да играе водеща роля в Близкия изток. Именно този конфликт с Турция не просто не помага, а силно пречи на Русия да се възползва максимално от новата си позиция на потенциален съюзник на Запада. Нещо повече: ескалацията на този конфликт може да се окаже сериозен проблем за преследваната от Москва стратегия за излизане от изолацията. И проблемът е не, че Турция е член на НАТО, а че играе централна роля в европейската стратегия за справяне с бежанския натиск.

Според Кръстев има много общо между Русия и Турция, което прави до някъде конфликта между тях толкова тежък.

„Русия и Турция си приличат като наследници на две империи в периферията на Европа, които търсят признание от Запада, но едновременно с това са подозрителни и критични към същия този Запад. Тази двойственост позволи на Русия и Турция успешно да си партнират през последното десетилетие. Сближаваха ги не просто икономически интереси, а твърдото им убеждение, че суверенитетът е в центъра на международната политика. Неслучайно Турция е единствената страна-членка на НАТО, която не се присъедини към западните санкции срещу Русия след Крим.

Именно готовността на Анкара да се противопоставя на Вашингтон превърна Турция в стратегически приоритет за Москва. И Кремъл постави Анкара в центъра на газовата си дипломация. Но желанието на Русия да играе водеща роля в Близкия изток взриви двустранните отношения - там Русия и Турция са от различни страни на фронтовата линия.

Това, че Путин и Ердоган си приличат в разбирането си за политиката, прави конфликта по-труден, а не по-лесен за решаване“, подчертава Кръстев.

По думите му голямата фиксация на Москва са САЩ. Нещо повече: огромното обвинение на Русия срещу Европа е, че тя няма своя външна политика и е инструмент на американските интереси.

„ Москва винаги се е стремяла да раздели Европа от Америка, без да осъзнава, че тъкмо тези опити са една от причините европейците да настояват за американско военно и политическо присъствие в Европа. Що се отнася до ЕС, Русия мисли ЕС като нещо временно и затова европейската политика на Русия се гради преди всичко върху двустранните отношения с важните европейски страни - Франция, Германия, Великобритания, Италия. Това виждане за Европа обяснява и грешката на Москва в оценката за реакцията на Берлин след анексията на Крим. И въобще: способността на ЕС да удържи политиката на санкции “изненада” Кремъл точно толкова, колкото и анексирането на Крим изненада Запада“, коментира политологът.

Що се отнася до това как се е променило традиционно доброто отношение на българите към Русия, Кръстев смята, че все още у нас битова една стара симпатия към Русия. Но в момента тя не е свързана с траен интерес към руската култура или обществен живот.

„Парадоксът е, че често от Русия се интересуват много по-активно тези, които биват наричани русофоби. Защото българското русофобство е много различно от това в Полша или балтийските републики. Там мнозина не приемат нищо руско и не са способни на рационален разговор за Русия. В България русофобите ненавиждат не Русия, а българските “русофили”, които в техните очи са безкритични към всичко руско и обичат Русия повече от България. И въобще: ние харесваме Русия, страхуваме се от исляма, членуваме в НАТО, а вечер обичаме да гледаме турски сериали. И това не е непременно лошо“, казва още Иван Кръстев.