Политическа криза настъпва, когато държавните институции загубят способността си да регулират обществените отношения. Води до смяна на правителството (от партийно в програмно, служебно), разпускане на парламента и предсрочни избори. Това казва в анализ ситуацията в страната и основните стъпки, които трябва да се предприемат, за да бъде изведена България от тежката криза във vesti.bg.

Но, могат ли едни нови избори, парламент и правителство да ни изведат от днешната криза? Безработицата и обедняването се увеличават вече 4 години, а социалната криза поражда опасни противопоставяния. Отговорът е в собствения ни горчив опит.

Осем години на политическа нестабилност, от 1989 до 1997г., се характеризираха с непрестанни конфликти, с политическа нестабилност и две кризи.

България, макар и обявила фалит през 1990 г., за кратко в 1992 г. се нареди след Чехия, Унгария и Полша, които бяха водещи в реформите. Честите смени на правителства и парламенти, и безвремието причиниха тежки вреди, поставиха страната ни на опашката на страните кандидати за членство в ЕС. Накрая се изправихме пред нов държавен фалит. Вижда се, че самата политическа криза причинява бедност, безработица и беззаконие.

Намерихме пътя за трайно излизане от кризата едва след реформите през 1997-2001 г. Вследствие на тях три поредни кабинета изкараха пълните си мандати, докато от Освобождението до комунистическия режим са два. Постигнахме 10 годишен непрекъснат икономически растеж без външни заеми, което не се е случвало в историята ни. Освободените пазари, заедно с приватизацията, връщането на земята и имотите и събудената предприемаческа инициатива привлякоха големи инвестиции.

Изводът оттук е, че политическата криза трябва и може да бъде преодоляна бързо. Това е възможно, защото се дължи на управленски провали и безсилие.

Луканов, Виденов се провалиха пред тежките проблеми на трайна политическа нестабилност. Нямаха представа за причините й. С действията си усилиха кризата.

Да припомним паническото фалиране на България през 1990-та и призива да не се връщат кредитите през 1996-та. За разлика от тях Борисовия провал стана след период на политическа и икономическа стабилност. Оттук не следва, че ако управлението не се проваля, ще излезем от кризата.

Нерешените кризи разбиват обществото и икономиката, блокират и трите власти. Гражданите протестират не само срещу провалите, но и срещу лошото управление, защото и двете обричат страната на фалит и крайна бедност. Това показва не само нашия, а и световния опит. Общата причина за кризите и нестабилността е неспособността за реформи.

Възстановяване на доверието е първата и задължителна стъпка за излизане от кризата. Обществото само излъчва силите за това. Гражданите се доверяват на управляващите, а те ги извеждат от кризата.

Чрез честни избори избирателите сменят във властта изхабените от управлението партии с тяхната алтернатива.

Но, доверието на гражданите не е достатъчно. За работните места и доходите е важно доверието на предприемачите. От него зависи добрият бизнес климат. Той прави кредитите по-достъпни, лихвите по-ниски, увеличава инвестициите, които са моторите на растежа.

В периода 1997-2005 г. нашите избори повлияваха положително и едновременно както доверието на гражданите, така и това на бизнеса. В 2009-та доверието на избирателите и на бизнеса се разминаха напълно. И настъпи третата политическа криза.

Предстоящите избори едва ли могат да възстановят доверието и бизнес климата на равнището отпреди икономическата криза. ГЕРБ и Тройната коалиция, които изглеждат носители на доверие са виновни за днешната криза. Затова въпросът е може ли парламентът сам да възстанови доверието?

Може, ако намери начин да приложи решителни антикризисни политики на реформи, защото те водят до политическа стабилизация, до растеж на заетостта и доходите.

Какви са тези политики и има ли начин да се приложат, ако "няма алтернатива" след изборите?

Антикризисни политики провеждат редица европейски страни, но те решават различни от нашите проблеми. Ние нямаме фискални дефицити, голям дълг, не спасяваме от фалити големи банки и финансови институции. Нашата антикризисна политика трябва да постигне:

- повишаване на доходите и създаване на работни места от предприемаческа инициатива, а не от държавата;

- възстановяване на сигурното функциониране на солидарните системи на обществото ни, които да предпазят хората от все по-масова бедност;

- гарантиран достъп до качествено здравеопазване и образование и предпазване на пенсиите и социални плащания от обезценяване;

- върховенство на закона, а не на политиците и чиновниците.

Безправни, безработни, обедняващи, необразовани и болни, влизаме в демографска катастрофа.

Антикризисните политики не са достатъчни. Необходимо е още широка подкрепа за тях. Европейската практика показва, че ако са налице, парламентът може да постигне политическа стабилизация. Политиките и подкрепата няма да ни извадят от кризата. Шанс за успех има само достатъчната политическа смелост и решителност.

Без всички тези условия ни очаква политическа нестабилност, която е крачка към нов управленски провал.