Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

Няколко седмици след Брекзит мрачните оракули, предвещаващи гибел след събитието, са си взели заслужена почивка от обявяването на предстоящия край на Великобритания, ЕС, а вероятно и на света. Затова можем да се възползваме от тази възможност и да помислим дали няма по-добър кандидат за тези прогнози за „края на света“ – Германия. На пръв поглед това, разбира се, звучи абсурдно по отношение на най-голямата икономика в Европа, с най-стабилното правителство, представляваща, ако не основен, то поне един от стълбовете на ЕС и еврото. В този смисъл, как бихме могли дори да споменаваме наличието на дестабилизиращ фактор? Германия може да е всичко изброено по-горе, но само в сравнение с останалата част на ЕС, която е в икономически застой в продължение на цяло десетилетие и е обхваната от политическа нестабилност и тероризъм. От 2007 г. насам, немският растеж на производителността на труда е близо до нула, а растежът на БВП е изразен в мизерните 0,8% годишно. Нещо повече. Срещу най-голямата компания в Германия, Фолксваген, в целия свят са започнати наказателни производства за измама, а МВФ посочва, че германският символ за стабилност, Дойче Банк, е с „най-голям принос към риска в глобалните финанси“.

Всичко това е много сериозно, но много по-тревожни са ясните тенденции, че Германия може би върви в посока, 

която не отговаря на европейските и западни политики по отношение на Русия. 

Пример за това е новият проект за газопровод, „Северен Поток 2“, предназначен да пренася до 80% от доставките на руски газ за Европа, заобикаляйки Украйна и Източна Европа. Ако газопороводът бъде построен, този безскрупулен политически ход на г-н Путин и Газпром ще гарантира, че Москва може да изнудва Източна Европа, когато си пожелае. Въпреки това, проектът се радва на подкрепа не само сред компаниите, които вероятно желаят да се възползват от "Северен Поток 2", но също така и от значителна част от немското статукво, включително от канцлера Ангела Меркел, която доста неискрено се опитва да ни убеди, че това е просто един търговски проект.

За да разберем защо това е възможно в Германия сега, трябва да подчертаем бързото нарастване на проруски, антизападни и антиамерикански настроения във всички сегменти на германското общество напоследък. Тези нагласи често са в противоречие с официалните политики на правителството на Меркел, което всъщност ги прави още по-значими. Г-жа Меркел, например, е известна като основен поддръжник и архитект на режима на санкции срещу Русия след руската агресия в Украйна и въпреки това, коалиционният и партньор, Социалдемократическата партия (SPD), заявява все по-убедително, че санкциите трябва да бъдат вдигнати или най-малкото смекчени. Това не само подкопава авторитета на правителството в Берлин, но и намалява вероятността санкциите да бъдат продължени след изтичането им в края на годината. Този факт би зарадвал общността на износителите в Германия, но само с цената на ощетяването на техните партньори в Източна Европа. Още по-поразителен е зараждащият се антизападен консенсус сред радикалните партии в двете крайности на политическия спектър. В бившата комунистическа партия на ГДР, сега пребоядисана като „Die Linke“ (Левите) и крайно дясната, антиимигрантска Алтернатива за Германия (AFD), споделят същите по същество антизападни и антиамерикански платформи, призоваващи за разформироване на НАТО и за нов съюз с Русия в областта на сигурността. Тези партии може да са крайни, но те не са без влияние. Die Linke в момента е на власт в една немска провинция (Тюрингия), а според последните проучвания AFD е подкрепена от 12% от германските избиратели.

НАТО е предмет на пренебрегване от още една посока – подновени са дискусиите в ЕС за предполагаемата 

необходимост от европейска армия, независима от НАТО.

Освен председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и френския президент Франсоа Оланд, публично подкрепиха идеята и германски държавници, които дават за пример ограниченото сътрудничество между немските и холандски въоръжени сили. Идеята, разбира се, е пълна глупост, ако не по друга причина, то поне защото нито една страна от ЕС не е обмисляла дори, да не говорим сериозно да планира огромните финансови средства, които трябва да бъдат изразходвани за осъществяването и. Независимо от това, тази концепция е опасна с глупостта си, тъй като нищо не може да отрече правото на съществуване на НАТО, а с него и американския ангажимент за защита на Европа, по-бързо от всяка постоянна европейска армия извън командните структури на Алианса.

И накрая, най-дестабилизиращият фактор за германската политика в момента продължава да бъде 

имиграционната политика. 

Независимо от признаците, че тя е жалък провал, г-жа Меркел настоява за продължаване на същия курс, което би довело до още по-голям конфликт с държавите в Източна Европа и не само (Брекзит), които я отхвърлят изцяло. Полша вече обяви, че ще откаже да приема мигранти, а чешкият президент Милош Земан, социалист, апелира за референдум за членството в ЕС и дори призова чехите да се въоръжат за самозащита. Държавните служители на Меркел вече провъзгласиха своите политики относно мигрантите за успешни, но подобни твърдения трябва да се приемат с големи резерви. Достатъчно е да погледнем статистическите данни. През 2015 г. 1,1 милиона имигранти са отишли в Германия, след като Меркел директно ги покани на 4ти септември 2015 г. От тях 476649 са кандидатствали за политическо убежище. Останалите нито са кандидатствали, нито са напуснали страната и местонахождението им е неизвестно. По данни на Евростат, през първото тримесечие на 2016 г., 287100 мигранти, или почти 100000 повече, отколкото през 2015 г., са кандидатствали за убежище в ЕС. Това означава, че дори ако темпото на потока на имигранти към Германия е намаляло в сравнение с 2015 г., ЕС като цяло ще получи повече от 1 милион мигранти до края на годината и подобен брой се очаква през 2017 г. По-важно от ясните цифри е какво означава този огромен наплив за обществото. Въпреки че германските власти се опитват да потискат тази информация, има убедителни доказателства, че изнасилванията и сексуалните нападения от мигранти са достигнали епидемични размери във всички 16 федерални провинции, както е документирано в този доклад от Института Гейтстоун. Още по-тревожни са доказателствата, че голям брой терористи и джихадисти са използвали мигрантската вълна за организиране на „ударни отряди“ в Германия. Според служителя от баварското разнуваване, Манфред Хаузер, „съществува неопровержимо доказателство, че е налице командна структура на ИДИЛ“ Не е трудно да предвидим какво означава всичко това за германската и европейска сигурност. Немските служители признават открито, че полицията не може да се справи с тази масивна заплаха и сега открито се обсъжда създаването на организация от типа „Национална гвардия“. Преди да направят това, може би ще е от по-голяма полза първо да обмислят възможността за промяна на провалените политики на Меркел.