Георги Боздуганов

На 4-ти юни в предаването “Челюсти” на БТВ кремълската функционерка Светлана Шаренкова изговори дълга поредица откровени лъжи. Провъзгласи за "време на благоденствие” управлението на комунистическия режим, превърнал държавата ни във физическа и духовна морга за националната интелигенция с избиването и затварянето на десетки хиляди свободомислещи българи. Тя отрече двата опита на Тодор Живков за присъединяване на България като 16-та република към Съветския съюз, въпреки запазените стенограми от партийните пленуми. Отрече да е имало износ на цялото национално злато в Москва, което е обстойно документирано в архивите на БНБ. Отрече данните за икономическия фалит, които бяха подробно оповестени в доклад на живковия наследник Петър Младенов. Опита се да внуши дори някакво несъществуващо комунистическо покаяние за извършените неизброими престъпления. И още, и още...

Шаренкова безпомощно опонираше на Евгени Михайлов, докато накрая се хвърли и в международни води — към Иберийския полуостров. Тя заяви, че в израз на помирение, водачът на испанския фалангистки режим Франциско Франко и болшевишката терористка Долорес Ибарури са “погребани в един гроб заедно”. Твъдението е 100% лъжа, каквито са и останалите изброени дотук.

Каква е истината?

Уповавайки се на изключително силния християнски дух на Испания, Франко се опитва да помири душите на загиналите в гражданската война. Изгражда огромен мемориал, наречен „Долината на падналите“ ( Valle de los Caídos), в който събира заедно костите на повече от 40 000 противници. Фалангисти, комунисти, анархисти, социалисти и др. са намерили покой под извисяващия се 150-метров кръст - най-големият в света. В базиликата на мемориала, под скромна мраморна плоча на нивото на пода, през 1975 г. е погребан самият Франко.

По време на войната Ибарури участва в налагането на зловещ терор заедно със сталиновия генерал от НКВД Александър Орлов и се прочува с девиза: “По-добре да осъдим стотици невинни, отколкото да оправдаем един виновен”. По правило наказанието е разстрел и се изпълнява веднага. Тя емигрира за почти 40 години в Москва, прогласена е за председател на Испанската компартия, получава Ленинска награда и през 1977 г. се връща в Мадрид. Претърпява пълен провал на политическото поприще и умира през 1989 г. Погребана е в мадридското гробище Алмудена, което отстои само … на 50 километра от мемориала „Долината на падналите“ до Ел Ескориал.

В течение на 15 години испански социалисти и комунистически наследници на Ибарури правят 8(!) несполучливи опита да премахнат тленните останки на Франко от базиликата, но на никой и през ум не е минавало да ги пренесе и положи “в един гроб заедно” с тези на Ибарури. Е, чак до такова “помирение” и там не са достигнали.

За манталитета на нашата болшевишка функционерка обаче лъжата е норма.

В библиотекарското сборище на Кремъл, към което се числи Шаренкова, заниманията по нова история са предназначени единствено за нейното изопачаване. Каквото и да прочетете от този адрес - не се съмнявайте, бъдете уверени, че то е пълна лъжа или манипулирана част от истината - извратена до собственото й отрицание.

Вижте дебатът между Светлана Шаренкова и ресисьора Евгений Михайлов.