Илиян Василев, специално за Faktor.bg

До скоро изглеждаше странна работа, при това не само у нас, но и в Европа - безспирно растеше броят на политиците, които яхват различни популистки вълни и обещават всичко и на всеки, дори немислимото, по време на предизборни кампании, но колчем дойдат на власт буквално стават други. Започват да отчитат гравитацията на здравия разум, на институционалната памет и на текущите анализи - "разходи-ползи" при изпълнение на задълженията си.
Най-видимият пример у нас е президентът Радев, който демонстрира невиждана политическа гъвкавост по време на неотдавнашната си визита в Брюксел. Оказва се, че груповата терапия по време на заседанията на Европейския съвет в Брюксел е дала противоположни на очакваните от политическите му ментори в ляво резултати. 

Технически погледнато, само Министерският съвет дава мандат и конкретна политическа линия, която държавния глава е длъжен да спазва, когато представлява България на международен форум. Но доколкото този служебен кабинет е негово назначение, то отговорността за анализа на възможностите, на рисковете и на извеждането на позициите в сферата на реалната политика си остава единствено и само на Дондуков 2.
Не е проблем, че процесът на следизборното осъзнаване на реалностите води до вътрешни терзания и публичен дискомфорт. Президентът Радев е нов в политиката и със сигурност желанието му за победа е било толкова силно, че не е могъл да избира ракетата носител. Още повече, че по-голяма част от това, което видяхме от него по време на кампанията беше продукт на нает или припознат чужд политически екип.
Проблемът е, че тази паралелна реалност и признаците на опиянение от собственото си Аз, формирани по време на предизборната суета и усилени по време на упражняването на власт, могат да му попречат да реализира оптималната диагностика на рискове и възможности, както и най-добрата политика.

Той не трябва да се сърди на журналистите, че задават трудни въпроси или интерпретират конфузните ситуации в противоположна на очакванията му посока. Все пак медийният корпус, който "обслужва" държавният глава е кардинално различен от журналистите, които са работили с него в качеството му на командващ ВВС. Нито може да контролира информацията, нито може да определя какво ще бъде написано или предадено от неговите думи. Образно казано, ако профилът на въпросите и отговорите на командващия ВВС е строго дефиниран, то държавният глава отговаря за всичко. 
За това има и куп съветници, които да му помагат из дебрите на текущата политика и информационните войни. Но когато се изправи пред медиите, пред публика или партньорите на среща, той е сам - и 

славата и позорът са лични

Да започнем с гафът с Крим и знамето, като символ на суверенитет. Това беше първия залп на популизъм и първия признак на опасно отклонение от реалността. В условията на предизборната борба е относително лесно да се прескочат границите на здравия разум и институционалната дисциплина, за да се гали слухът на русофилски настроения електорат. Проста сделка - говоря това, което искате да чуете. Вие гласувате за мен. Накрая, аз правя това което трябва. 

Проблемът е, че като държавен глава всичко което Радев казва се превежда и посланията му стигат не само до конкретната публика от профилирани избиратели, но и до съюзниците и противници. С измисленото от неговите съветници международно право на "флага", т.е. на свършените факти, който той въведе в употреба, президентът сам се постави в незащитима позиция. Днес демоните на този популизъм го преследват като сянка. Неговите колеги на срещите в различни формати в рамките на НАТО и ЕС, вече знаят за "правото на флага" и имат едно на ум.

У нас също няма да простят на президента Радев използването на други шпаргалки на Нинова във външната политика. 
Борисов, който се почувства изпреварен по пистата на проруските симпатии и от Радев и от Нинова. Макар сам да направи много сходни послания за Крим, той не пропусна удобния случай в контекста на страха от Ердоган да използва "символа на флага", за да опише хипотезата на откъснати територии на България.

Истината е, че всички основни партии се надпреварват в битката за проруския вот, като тотално игнорират избирателите, за които членството в ЕС и НАТО е незаобиколим репер. Някак приемат за даденост, че евроатлантическата писта е даденост и по нея "бонуси" не могат да постигнат.
Подобен блуждаещ катарзис се наблюдава у българския президент и по темата СЕТА. Не са проблем журналистите, а това и с просто око се вижда липсата на независима и балансирана оценка на ситуацията от екипа на държавния глава. Докато действията и анализите на съветниците му са

 функция или продължение на работата на кухнята на БСП, 

подобни катаклизми са неизбежни.

Тезите на БСП против СЕТА са откровено популистки, липсва им съдържателност и излизат твърде много от мейнстрийма в ЕС и на глобалните процеси.
Да, в света има много антиглобалисти, много антиимпериалисти, много антикапиталисти и откровено антизападни сили, но държавният глава на България просто няма какво да спечели като техен говорител. 

Да не правим цялостен анализ на СЕТА, а само на няколкото ключови "мотики", които Радев постоянно настъпва. Според критиците му, част от които са му и съветници, споразумението между ЕС и Канада не било изгодно за българския бизнес, защото той бил малък и среден, а от това ще се възползват големите транснационални корпорации, които щели да съдят държавата ни и да ни принудят да правим куп нелицеприятни и неизгодни неща. Визират примерно това, че ако канадска компания влезе на мястото на собствениците на Марица-Изток - Х, ще могат да осъдят държавата, ако загубят инвестициите си или печалбите си.

Откровена неистина или по-лошо 

манипулация върху непълни и изкривени факти

Транснационалният бизнес няма какво да добави като възможности за правна защита по спорове за инвестиции от споразумението СЕТА, извън тези, с които до този момент разполага. Международно-правната база, включително чрез арбитражи, по които държавата е страна, е налице. При това не само за компании от Северна Америка и Европейския съюз. Справка спорът на НЕК със АСЕ в Париж, след това Женева. 

Големите компании имат достатъчно начини за защита, включително като използват ресурсите на влияние в собственото и чужди правителства - именно защото разполагат с възможности. Малките и средни български фирми нямат това право, особено по отношение ангажирането на ресурсите на българската държава и на Европейската комисия, по защита на интересите си по бизнес и инвестиционни спорове. Затова СЕТА смъква прага на възможното като правна защита най-вече и именно на компании по размера на българските.

Това, че БСП е по принцип антизападна партия и твърде често гледа на чуждестранните инвеститори като "сили на империализма", не е новост. Правителствата на столетницата, пък и много други български правителства, по дефолт и инстинкт са против свободна търговия и движение на стоки, услуги и хора. Да бъдат против СЕТА е естествен резултат на процеса на незавършена европеизация и социалдемократизация на БСП. Това е въпрос на идеология, не на познание на конкретната материя. 

Конфузът идва когато президент на държава членка на ЕС и НАТО се обяви против СЕТА.

Няма нищо срамно да еволюираш в оценката си, в процеса на придобиването на повече информация, на срещите с повече и по-важни партньори. Но трябва да признаеш открито промяната, а не да се чудиш как да вместиш реакциите си в рамките на текущата политическа конюнктура на политическите си ментори. 

Няма как сутрин да твърдиш едно, а вечер друго и накрая да питаш българския Конституционен съд за СЕТА.  Двата аспекта на проблема - грешна преценка на ситуацията или грешно действие или политика, са взаимно обусловени.

Подобна вътрешна криза на достоверност българският президент и неговите ментори преживява и по отношение на обещаното "вето" върху санкциите срещу Русия. Едно е да говориш "на едро" на събрание на партийния актив на БСП, съвършено друго е да повториш същите тези по време на заседания на Европейския съвет в Брюксел. Не защото Радев не може да го направи, особено при служебно правителство. А защото ще рискува повече, отклокото е готов да поеме като личен риск и отговорност.

Една е да рискуваш от името на страната, друго е лично да се инкасираш последствията на своите думи и действия.
Най-малкото защото веднага 

ще попадне в изолация

 сред лидерите, които вземат решенията за ЕС и България. Което е по-важно, ще блокира изобщо възможността на страната да реализира Председателството на Европейския съюз. 

Тази оценка, която за пръв път сподели президентът Плевнелиев и тогава и сега, за мнозина изглежда крайна, но в контекста на постоянни и "тихи" натрупвания на недоверие към страната, в момент, когато се решава съдбата на Европейския съюз, са напълно реалистични. А са поети вече ангажименти към Кремъл именно по отношение на председателството и пак се говори за мегапроекти и грандкорупция.

Популизмът в политиката има своите обективни граници - познанието и здравия разум. Очевидно след трусовете свързани с бежанската вълна и Брекзит, Европа бавно излиза от самопричинения си ступор и от махмурлука на популисткото си пиянство.
Изборите в Холандия го доказват. 

Тенденциите във Франция и Германия е много вероятно да потвърдят случилото се в Холандия, защото европейците имат инстинкт за самосъхранение..
Остава българските избиратели и политици най-накрая да осъзнаят, че времето на популизма и популисти сред политическите лидери постепенно и бавно, но безвъзвратно отминава. 

И да включат в действие своя инстинкт за самосъхранение.