Македония подхвана югославската песен на нов глас – това е път за никъде

Николай Василев*

„ Претопляне на вчерашния обед” - така се наричаше новелата на на Миле Неделковски, известен македонски писател, с осъзнат български произход. В нея се разказваше за мъчителното откъсване на македонците от българската етно-национална цялост.
Вчерашното изказване на премиера Зоран Заев пред БТВ: „Ние делът на тази историческа Македония, която е в България, го признаваме като български дял и тук няма никакви дилеми“, не спомага за намирането на общ език с България, но и намалява шансовете за решаване на спора с Гърция. "Ако погледнем исторически къде е била тази историческа Македония, има един дял в България. Има един дял в Гърция! Ние сме само една част. И това е факт – ние сме горния дял, северния, Вардарския дял", заяви Заев, след което добави, че част от населението на Пиринския край се определяли като македонци и това било тяхно право.

Казано най-общо, въпреки всички жестове направени от правителството на Заев, няма значима промяна в „голямата картина“ на 

самопредставата на Македония за себе си

 Според него, както и според повечето школувани в Титова Югославия и в независима Македония, през вековете съществувала „историческа Македония“, нейното основно население се определяло като македонци, които векове наред си говорели на македонски език. Части от тази страна и този народ попаднали в в Гърция и в България (един вид станали жертва), но днешна демократична Република Македония нямало да оспорва границите...
Проблемът на тази картина за света, е че е исторически невярна! "Историческа" Македония е имало преди повече от 2000 години. Опитът на съвременна Македония да се представи като неин продължител предизвика „спора за името с Гърция. Решаване на спорните проблеми на Македония със съседите не може да се постигне чрез „нереципрочен договор с България“ (какъвто, ако приемем че описаната картина е вярна, наистина би бил договорът "Борисов - Заев"), или дори чрез промяна на името! 
Нужен е не "компромис", а катарзис!
Проблемът не е в името, а в смисъла, който му се придава!
Със своето изказване Заев повтаря старите тези и това е път за никъде!
Това, което той като лидер трябва да признае е не "българския дял" от територията на "историческа Македония", а 

„българския период“ от историята на Македония

 Т.е. да заложи целия си авторитет и да обясни на своите съграждани, че всички данни признати от световната наука посочват, че в продължение на поне 1000 години основното население на "географска" Македония е било българско (в смисъла на съответното време. Българин от 19 век няма как да е същото като българин от 21 век, но това важи за всички нации). В училищата на Македония трябва да се учи, не че "България е поделяла Македония със съседите си", а че е влизала в отчаяни войни, за да не остави своите сънародници под тежка чужда окупация. Че голяма част от населението на Македония е напуснало своите домове и се е отправило към свободните части на България, за 

да съхрани своята българска идентичност

 Но че в условията на тормоз, безсилие и отчаяние, а и не винаги адекватна политика на София, повечето от останалите извън българските предели са поели по пътя към създаване на своя идентичност. След Втората световна война те са кодифицирали свой език на база на говори, които дотогава са се определяли от говорещите ги като български. Това няма да направи нито съвременния македонски народ, нито съвременния македонски език по-малко реални. Приемането на географското име на територията не е уникално за Македония. Безброй народи формирани през 20 век са преминали през тази еволюция. Сещам се за австралийския народ.
Само приемайки историята каквато е Република Македония и македонският народ могат да намерят своето достойно място на Балканите, в Европа и в света. Всичко друго би било само опити за „претопляне на вчерашния обед“, което няма да доведе до пробив в отношенията на младата република с нейните съседи и до нейната интеграция в Евроатлантическите структури.

*  Николай Василев е политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".