Николай Василев*
Правителството на Република Македония предложи текст за промени на Конституцията на станата. С тях се показва за пореден път, че Република Македония няма воля да излезе от философската рамка на Бившата югославска република.  
Правителството се оправдава като ученичка, че с предложените поправки се удовлетворяват исканията на съседна страна. Нама и помен, че осъзнава същината на проблема и търси собственото си утвърждаване като модерна държава, която има легитимно право да изгради своя национална идентичност.    
Спорният член 49 от Конституцията на Република Македония се заменя по следния начин:
"Републиката защитава, гарантира и подхранва историческото и културно наследство на македонския народ.
     Републиката защитава правата и интересите на своите граждани, живеещи или пребиваващи в чужбина, и насърчава връзките им с родината.
     Републиката се грижи за членовете на македонския народ, живеещи в чужбина.
     Републиката няма да се намесва в суверенните права на други държави и в техните вътрешни работи. "
Всяка държава е длъжна да защитава своите граждани, където и по света да се намират те. Но ако през вековете (или хилядолетията) е съществувал македонски народ, който има своето македонско културно наследство и части от този народ живее в чужбина, то защо държавата трябва да променя своето име? Това наистина би било капитулация. Ако гореизложените презумпции са верни, няма нищо по-логично от това държавата на македонския народ да се нарича просто Република Македония!
За всеки, който вярва в съществуването на вековно македонско културно наследство, протестът против промените в конституцията е напълно легитимен! Дори целта да е влизането на страната в ЕС и НАТО. Ако влезеш в тези организации с подобно самоунижение, то наистина няма как да станеш техен пълноправен член!
Това, което македонското правителство не иска, или не може да обясни на своя народ е, че 

вековно „македонско“ културно наследство не е съществувало
 
През вековете не е имало македонски народ! 
Това по никакъв начин не унижава съвременните македонци. През последните стотина години по света са възниканли десетки народи!  
Всеки народ е бил формиран в някакви исторически условия! Македонският народ не прави изключение. Той се формира в рамките на Народна, по-късно Социалистическа Република Македония,  като част от Федеративна Република Югославия. Разбира се процесите на осъзнаването на македонците като общност със своя отделна съдба са започнали по-рано.  Доказано е отвъд всяко съмнение, че мнозинството от жителите на областта участват активно в българското Възраждане и в превръщането на българите от етнос със смътно съзнание и почти без историческа памет в модерна нация. Но неуспехът на модерната Българска държава да освободи Македония и невъзможността да се стигне дори до формиране на автономия с „българска боя“, неизбежно отчуждава части от населението от българската кауза.  Макар през Втората световна война българската администрация да предпазва Македония от директна нацистко-балистка окупация и да спасява много животи, не всички български служители са се държали по-най-образцовия начин. След войната съществуват всички условия македонците да поискат собствена държавност. Проблемът е, че връщането на Македония към Югославия бива легитимирано чрез брутално фалшифициране на историята.

След 1991 нямаше да има проблем за името, ако новоосвободената страна пристъпеше към обективизация на историята. Уви, 

предложените конституционни промени не показват готовност за подобен катарзис

 и днес!
Продължавайки с мантрата за „историческото и културното наследство на македонския народ“, правителството оставя основните спорни въпроси нерешени.
Как и кога е формиран македонския народ и кое е неговото културно наследство?
По времето на Югославия се твърдеше, че някакви славянски племена дошли от Карпатите и станали македонци. Но тогава тази територия не се е наричала Македония. През „тъмните векове“ славяни се заселват по цялата територия от Алпите до Черно море. Как и кога се обособили „македонските“ славяни? За Разлика от България, Сърбия или Хърватска, през Средновековието не е съществувала Македонска държава, споменът за която да е оживял в недрата на Османската империя. Нито е имало културна традиция известна като македонска. 
Провалът на „юго-македонската“ теория през 80-те години на 20 век  породи т.н. Антиквизация. Македонците съществували от най-дълбока древност. Александър Велики е македонски цар и т.н. Звездата от Виргина, която никой не бе виждал до 70-те години на 20 век се превърна в „традиционен“ символ на македонския народ. Но точно Антиквизацията даде оправдание на Гърция да настоява Македония да промени името си. За да се направи разграничение между Македония на Филип и Александър, на Птоломей Клавдий и македонците, за които пише апостол Павел и съвременната Република Македония. С поправките правителството демонстрира, че не прави такова разграничение.
Третата, „най-скромна“ теория за небълграския произход на македонците се базира на т.н. „македонисти“ от 19 век, които твърдели че не са българи, а македонци. Но за разлика от македонските българи те не се самоорганизират, не откриват църкви и училища, не предлагат никакъв национален проект. Повечето от тях клонят към Патриаршията. Не те формират революционната организация, не те вдигат Илинденското въстание!  Както и да го погледнем, те не са оставили никакво културно наследство!  
С предложената поправка, според: „Републиката се грижи за лицата принадлежащи към македонския народ които живяат в странство“,  Скопие отправя директно предизвикателство към съседните страни! Ако по силата на Македонската конституция, гражданите на страната се делят на „принадлежащи към македонския народ и малцинства“, то според българската конституция всички граждани, независимо от тяхното културно наследство, са част от българския народ.  Никакви части от никакви други народи не живеят на територията на България. И макар милиони лица от „български произход“ да живеят извън страната, никой български политик не се е позволил да твърди, че „част от българския народ“ живее зад граница. Ако в Скопие вярват, че част от техния народ живее зад граница, то как тогава „Републиката няма да се намесва в суверените права на други държави и в техните вътрешни работи“? 
Ако Република Македония ще се грижи за принадлежащите към македонския народ, които живеят во странство, занчи ли това, че ще оказват морална и материална поддръжка на лица и организации, които оспорват българския конституционен ред? През изминалите десетилетия нямаше международен форум на който лица подкрепяни от Македония да не обвиняват българската конституционна рамка в „недемократичност“, защото не позволявала формирането на етнически партии на етническа, или религиозна основа. Това обаче не е някаква българска измислица. Подобни принципи лежат в основата на  конституционния ред на утвърдени демокрации като Великобритания, Франция и Германия. 
Проектът за поправки на конституцията е поредното доказателство, че Република 

Македония няма сили да преодолее югославското наследство

 Това обрича младата нация на нови и нови провали! Обрича я на конфликти със съседите и на вътрешно разделение.
Катарзисът е необходим, не за да се угоди на някоя по-силна външна държава, както стипулират сегашните поправки. Катарзисът е необходим на самият македонски народ, за да открие себе си и намери мястото си в севта!
България е длъжна да подкрепи незабавното присъединяване на Македония към НАТО. Само това може да гарантира независимостта и териториалната цялост на страната. Но от сега на Скопие трябва да бъдет даден знак, че без катарзис, без, релативизиране на югославското наследство, члeнството на Македония в ЕС няма как да се случи!

* Николай Василев е политически емигрант(1981-1990 г.), политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".