Тази комична серия от "преговори" може да мине под мотото "Деца играят вън"

Ива Оприкова

Някои още не могат да се отърсят и си мислят, че са на площада на митинг и продължават предизборната кампания. Други пък с комсомолска патетика работят усилено по въпроса да има съвпадения, но да няма споразумения.Преговорите на реформаторите не са нищо повече от един театър на абсурда и опит за заблуда на публиката. Българските граждани, които очакват мелодрамата в синьо да приключи 25 години и държавата да има дясно управление са на път да почакат май до следващия сезон.

Обществото се чуди - ако тези хора са толкова отговорни, колкото се представят, кога мислят и малко да поработят ? И то не за себе си, а за тези избиратели, които са гласували за тях. Колко кръга още им трябват, за да разберат, че 

не са на улицата, а пред прага на НС

Нали това искахте? На десния електорат вече му писна да гледа махленски кавги, както и етюдите на някои десни лидери да обикалят по блокове и медии, да квалифицират тези или онези, а когато трябва да се изправят очи в очи с противника да се крият очите нежно в забрадката.

Декари анализи се изписаха ще подкрепи ли РБ правителство начело с Борисов или няма да го подкрепи, както и за демонтирането на модела КОЙ? Докато „успелият на 33” мишкува из храстите някои се правят на юнаци и се опитват да го отстрелват. Сякаш ако Пеевски изчезне, държавата ще цъфне мигновено. Когато демонтираш струг мислиш точно и ясно като инженер и гледаш да го демонтираш така, че да не ти се срине и да ти премаже краката!

Хората гласуват и ти дават инструментите в ръката да демонтираш машината, сядаш, мислиш, и почваш да действаш, надявайки се машината сама да се разглоби!

Не врякаш с размахани ръчички "Кой, кой, кой".

И за децата вече е ясно, че не става въпрос за конкретни лица, а за мафиотски модел на управление на страната. Ако не искате да извивате пръсти и да чупите ръчички най-мъжкото поведение е да откажете преговори с ГЕРБ и да отидете на нови избори, ако ли не дръжте се по мъжки. Така искат вашите избиратели, тези които въпреки вътрешните ви скандали, въпреки сплетните ви кой да бъде лидер хванаха плахо бюлетината с номер 7 и ви дадоха доверието си.

Защо е това скимтене, защо търсите поводи за нови преговори?

Или си юнак и казваш - дотук, искаме нови избори, или си поемаш орисията и по мъжки търсиш съвместни действия. Страх ли ви е от властта, не се ли чувствате подготвени, или си мечтаете заради 9 % да отгризнете най-яката хапка. Не може хем калугерът при калугерката, хем душата - в Рая!

След като от реформаторите са на 90% съгласни с приоритетите с ГЕРБ, след като Радан Кънев смяташе преди 2 дни, че това е основното, а субектите, които ще се ангажират са второстепенен въпрос, защо РБ не постъпят като ДПС? Да предложат на ГЕРБ да подкрепят правителство на малцинството при определени условия? Хем няма да извиват ръцете на Борисов да се съгласява с всеки поотделно!

Само че, в РБ са доста нефелни, когато опре до съвместни действия. Кога ще проумеете, че 

първо се спасява държавата, а после партията

Но същностният въпрос, който интересува обществото, е друг: излъга ли РБ хората, които гласуваха за него. Съзнателно ли излъга, или просто не си разчете силите и не оцени правилно ситуацията… Кой мъти водата в РБ и каква е целта? Борисов ли е виновен, че реформаторите не могат да се преброят - 4 ли са, 6 ли са или 7 в единния блок и че, на всеки два дни в елитарната формация има скандали? Кой е виновен за разпасаната команда която още не е уточнила бройката на елементите в пъзела и която се представя като лидерска депутатска групичка, която не си знае квотите за вземане на решения?

Десният електорат помни и мисли, десният електорат знае, че сега повече от всичко сега е нужен разумен компромис. Ако някой има съмнения що за стока са реформаторите, би трябвало да няма вече. Колко гафа направиха, то не бе плащане на тролове да лъжат по форумите, то не бе депозити в КТБ докато питаха КОЙ по площадите , вкараха хора в листите, които купуваха безпардоно гласове, признаваха, че са лъгали предизборно и го нарекоха „трик” , любовниците им получиха назначения преди да са помирасали властта, а не се знае какво ще се случи ако захапят баницата. След всеки гаф крилата фраза в собствените им профили във Фейсбук и дежурните посипвания с пепел. Десният електорат помни и мисли, но и се пита: 

какво всъщност реформират, 

защо точно те да са реформаторите или само си приватизираха името без никакво покритие? И още - ако предположим,че все пак имат някаква нагласа за реформи, как те биха могли да бъдат извършени с този състав на НС?

Като се сложи всичко това на кантара, излиза, че единствената "заслуга" на въпросните е, че са обсебили термина "реформатори". По това,което досега демонстрират, при тях той няма никакво покритие. Празните приказки не вършат работа! РБ не са част от статуквото, но от месец и нещо много му помагат!

Всъщност те искат ГЕРБ под техен натиск като коалиционен партньор да направи набързо реформите, след което преди те още да могат да дадат някакъв положителен резултат правителството да подаде оставка и да се назначат нови парламентарни избори. Драгалевският гуру им внушавал, че ако натаманят така нещата от 9 % ще вземат 50 и ще си разменят местата с ГЕРБ в следващия сезон. На този сценарий се надявали водачите на ДСБ и техните ентусиазирани клакьори.

РБ е създаден основно за да завладее дясното политическо пространство, което може да стане само, ако ГЕРБ бъде маргинализиран по някакъв начин и се превърне в един най-обикновен политически аутсайдер. С особена настървеност това правят хората от ДСБ, доминеращата партийка в рамките на РБ. А най-настървени от хората в ДСБ са Петър Москов и Радан Кънев. Тази борба срещу ГЕРБ не е спирала ни за миг, макар ту да затихва, ту да се разгаря, затова са и тези примамки да се създаде неработещо правителство, което всички други парламентарни партии с удоволствие и с общи сили да провалят. Предизборната кампания приключи отдавна, а от изборите до днес са минали цели 15 дни! А вие продължавайте да делите столчета и да си биете шамари.

На фона на огромните национални проблеми, прищявките на отделни политически фигури изглеждат малки. Въпросът е кое решаваме - малките прищявки или големите проблеми.