Огнян Минчев*

Винаги ще има опити за съживяване на Маркс от страна на по-крайната политическа левица, както и неприязън или иронично снизхождение към него от страна на другия политически полюс. Днес Маркс живее преди всичко в академичните аудитории като мислителят, който е направил най-много за възникването на структурализма в социалните науки. Анализът на капитализма в "Капитала" е могъщ първообраз за това как можеш да обясниш вътрешната логика и динамиката на едно общество като приложиш върху него една интелектуално евристична структурна матрица. Днес структурализмът не изживява най-добрите си времена, но продължава да бъде основен метод на социално познание. По време на комунистическата диктатура бе направено всичко възможно Маркс да бъде представен като неин родоначалник, пълноценно 

наследен от Ленин, Сталин и Мао

 Днес вече е ясно, че докато Маркс е бил ексцентричен, но изключително дълбок социален мислител, който освен материалистическата социология на "Капитала" е оставил и поредица от утопични в радикализма си политически съчинения, то неговите наследници - със или без кавички - на практика са сред най-големите престъпници на 20 век. Доколко Маркс и марксизмът са отговорни за престъпленията на Ленин, Сталин и Мао? Солженицин твърдеше, че носят цялата отговорност - една западна утопия, потопила родната му Русия в реки невинна кръв. На друго мнение е Робърт Конкуест, който също с добре защитени аргументи твърди, че болшевишката диктатура е номинално наследство на радикалния марксизъм и пряко наследство на Златната Орда и 

дълбоката традиция на несвобода, 

съпътстваща цялата история на Русия.
Вторият модус, в който Карл Маркс живее днес в качеството си на непряк интелектуален предтеча е теорията и практиката на левичарския мултикултурализъм, възникнал от маоизма и някои философи на Франкфуртската школа като Маркузе и Адорно. Човеконенавистните практики на съветския комунизъм стимулираха непрекъснати опити за ревизия на основните постулати на класическия марксизъм, с които се кичеха болшевиките - включително на теорията за класовата борба между буржоазия и пролетариат. Франкфуртските философи опитаха синтез на марксизма с психоанализата и Фройд, както и замяна на субектите в теорията за класовата борба. На мястото на демиурга - пролетариат бе издигната нова концепция за "прогресивните сили" в условията на постиндустриалния капитализъм. Маркузе бе вдъхновен от Мао за да направи замяната. След като Москва отказа на китайския диктатор да го признае за "последния останал жив класик на марксизма-ленинизма" след смъртта на Сталин, Мао скъса с "ревизионисткия" Съветски съюз и издигна тезата, че борбата между буржоазия и пролетариат в "съвременната епоха" се проявява в нова форма - "световното село", начело с маоистки Китай срещу "световния град" на Запада. Така Маркузе получи политическата основа, върху която изгради първообраза на днешния "мултикултурализъм" - капитализмът може да бъде победен не чрез борбата на "обуржоазилата се" работническа класа срещу буржоазията, а чрез борбата на "непривилигированите малцинства" - расови, етнически, полови и т.н. срещу арогантната злоупотреба с власт - политическа, идейна, културна и социална - на западния истеблишмънт. Ако не можахме да победим капитализма с идеология - ще пробваме с екология. Ако не успяхме да наложим "диктатурата на пролетариата", ще опитаме с диктатура на "политическата коректност". През 1968 г. в американските кампуси се множаха графитите с "трите М" - МММ - Маркс, Мао, Маркузе. Днес Западът бере плодовете на една идеологическа матрица, която, утвърждавайки равенство на културите, води 

война със собствената си традиционна култура

 и културно наследство. Но Маркс не носи пряка отговорност за това, нали? Неговата ненавист към капитализма подхранваше кръвожадността на чудовища като Ленин и Сталин, както и последващия радикализъм на мултикултурната левица. Но да бъде обвиняван брадатият лондонски евреин, роден в Трир - Германия за всичко последвало след неговата смърт е близко до това да обявяваме Платон за родоначалник на тоталитаризма само защото препоръчал обществото да бъде управлявано от философите.
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора