Калин Манолов

На 12 май 2019 мъж простреля жена си и съседа си с пушка в сливенското село Трапоклово, след което се самоуби. Все още не е ясно дали това е любовен триъгълник, или между двете убийства няма друга връзка освен стрелеца и оръжието. Но вече се чуват дежурните викове: „Вземете им оръжията, ще се избием!“ Били сме „нямали оръжейна култура“. „Такъв ни бил манталитета“.

Ако човек знае, че за определени действия СЪС СИГУРНОСТ ще бъде наказан, той няма да ги извърши. Независимо дали е западняк, северняк или южняк. И това не е въпрос на манталитет, нито на  положителна или отрицателна генна селекция. На морков и тояга е – система на глоби и поощрения. 

Получаваш каквото заслужаваш

Що се отнася до оръжейната култура, тя се придобива. Когато има оръжие, ще има култура. Няма ли оръжие, няма предмет, създаващ културата. И съответно няма и култура.

Но най-важното е: хората убиват, не предметите! Крайно време е управляващите да разберат, че да лишават гражданите от оръжие е толкова тъпо, колкото да им забранят да използват кибрит (ами ако направят пожар!), да се къпят (ами ако се удавят!), или да си карат колите (ами ако сгазят някого!). 

Впрочем, на 11 май 2019 фермер в Белозем изполва пикапа си тъкмо за такава цел. 
Не го оправдавам, но го разбирам. Едва ли му е било за първи път. Както и на  столичния иконописец Йордан Опиц, на пловдивския лекар д-р Иван Димитров и пр., които, изоставени от полицията, накрая

 взеха правосъдието в свои ръце

 И съдът ги обяви за убийци. А те просто свършиха единствената легитимна работа на държавата: да ни пази и да ни съди. И когато държавата не прави дори това, трябва да ни позволи да го правим сами!
  
На 8 май 2019 проблесна лъч светлина в този много мрачен тунел. Депутатите приеха на първо четене промени в Наказателния кодекс, които предвиждат, че няма превишаване на пределите на неизбежна отбрана, когато "нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище", както и когато "нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем".

Тези "поправки" всъщност ще възстановят приетите през май 1997 от СДС и отменени през ноември 1997 г. от Конституционния съд промени в НК, които за няколко месеца бяха позволили на спазващите закона български граждани адекватно да защитят имота, живота и честта си от престъпни посегателства.

Това обаче не е достатъчно. Трябва да се облекчи и процедурата за издаване на разрешително за притежание на оръжие. Според чл. 58 на действащия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, „...Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице:… което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение!”

Такъв разрешителен режим превръща притежанието на оръжие от право в привилегия, поставя правата на гражданите в зависимост от конкретния бюрократ, и предполага даването на подкуп за сдобиване с разрешение. 

Режимът трябва да стане уведомителен:

 гражданинът уведомява властите, че желае да се сдобие с пистолет или револвер, и те са длъжни да му издадат лиценз, ако не е подсъдим, не е наркоман, не е безработен, и т.н. Така ще решава не чиновникът, а законът! И решението на съответния орган на изпълнителната власт трябва да може да се оспорва по съдебен път. 

Така мислят „обикновените хора“ със здрав разум, които живеят в реалния свят и сами взимат решения за съдбата си. Другите обвиняват евреите, циганите, богатите, мъжете... Всеки друг, но не и себе си. И така подготвят почвата за поредния диктатор.

Поробването на един народ започва от разоръжаването му

 Първо са регистрирали, а после конфискували оръжията за самозащита най-безчовечните, най-аморалните режими в историята на човечеството. Прохибиционистите им дишат във врата. И доста хора им ръкопяскат. Само че не си дават сметка, че след като ни вземат оръжието, ще ни накарат да пишем доноси. Ще ни направят подозрителни и недоверчиви. Накрая ще затворят в концлагери „неправилно мислещите - тези, които  пречат на построяването на светлото бъдеще. Така ще свърши пътят ни към робството.

Има една граница между свободата и робството, и това е оръжието.

Така че: на оружие, братя! Дедите ни го завещаха.