Николай Василев, политолог

Македонският външен министър Никола Димитров посети София тази събота и неделя и с външния министър на България заявиха, че двете страни са постигнали компромис. Договорът за добросъседство и приятелство ще бъде подписан, както беше планирано, на паметната дата 2-ри август.
Нападките срещу министър Димитров не закъсняха. Бившият депутат от ВМРО-ДПМНЕ Александър Пандов, заяви, че "когато Никола Димитров отива в София, се чувства като у дома си", като че ли това само по себе си трябва да е нещо лошо! София е била дом на много от героите на които Никола Груевски издигна паметници в Скопие. В типичен балкански стил, Пандов нападна не само министъра, но и баща му – проф. Димитър Димитров, който между другото беше член на ръководството на същата тази ВМРО ДПМНЕ.
Проф. Димитров, според Пандов бил „широко известен на обществото със своите пробългарски позиции“.
Това само по себе си е 

изблик на омраза и нежелание за приятелство

 Какво значи „пробългарски позиции“? 

Историческите възгледи на проф. Димитров могат да бъдат верни, или неверни. Тъй като той безспорно е гражданин на Македония, а и винаги се е самоопределял като македонец, позициите му няма как да бъдат по-малко „македонски“ от тези на Пандов! 
Когато отровната атмосфера бъде нормализирана, ще стане очевидно, че възгледите на професор Димитров могат да бъдат приемани, или отхвърляни само с научни аргументи. Тъй като нито Пандов, нито цялата кохорта на Македонската академия на науките и изкуствата не могат да оспорят твърденията на професора с научни аргументи, се прибягва до заклинания: „български позиции“. Точка. Няма какво да ги дискутираме! Докато това е редовна практика в Македония, приятелство с България не може да има.

Но нека погледнем какво казва професор Димитър Димитров:
„Да, най-голямо зло за македонците беше, че бяха българи, а Европа чрез Гърция и Сърбия, не им позволи да продължат да бъдат. (Какво да направят?) Да бъдат окосени? Да се предадат? От Груев до Мисирков, от Христо Узунов до Cтoян Мишев, от Шарло и Ченто до Колишевски и Глигоров, в кървава драма, се разкъсва един народ. Как да избягаш от злото, когато то представлява твоето собствено битие, ти самият? Ние, македонската нация - краен съвременен продукт на тази драма, нямаме причина да се срамуваме от себе си, от дванадесет вековната етнобиография под „номиналното обозначение" българи. Срамът е на Европа, най-вече на Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария; на Сърбия и Гърция затова, че един народ, който е удържал половин хилядолетие под турско политическо робство и още толкова, че и повече под гръцка духовна доминация, го разпокъсаха поради собствени егоистични стратегии, на част от него

инжектирайки му гръцкия и сръбския шовинизъм, 

„възпитавайки" го да си намрази името и рода. " (Името и умът. Изд. Наше дело стр,238)
Не е работа на политиците да пишат история. Но е тяхно върховно задължение да създадат такава атмосфера, при която позицията на авторитет като професор Димитър Димитров няма да бъде заклеймявана като „българска“, а ще получи шанс за участие в отворен, легитимен обществен дебат. Тогава и други историци ще излязат от порочния кръг на заклинания. 

Позицията на професор Димитров е позицията на учения, търсещ истината, независимо от опасността от преследване. Срещу него няма смислени аргументи, но има инквизиция, поощрявана от лумпена тълпа, която косвено получава подкрепа от български псевдо-учени, все агенти на ДС, които повтарят, че щом дедите им били българи - съвременните македонци нямало как да са нещо друго.
Миналото е такова, каквото е било. Бъдещето ще е такова, каквото ние го направим!
Някога Галилео и Джордано Бруно са се противопоставяли на догмите на инквизицията и ако християнството не се беше адаптирало към научните открития, сигурно отдавна щеше да е изчезнало като масова вяра. Ако да си македонец означава да вярваш в мита, че през вековете е съществувал македонски народ, който говорел македонски език, а българите се опитвали да го окупират и асимилират, то македонската идентичност няма бъдеще! Но освен някои крайни националисти, малцина в България биха желали да видят как кризата на идентичността съсипва Македония като държава и общество. Ако обаче нашите съседи приемат историята такава каквато е била и каквато я представят всички сериозни учени, включително професор Димитров, изграждането на съвременна македонска идентичност и на модерна държава – стратегически съюзник на България и на големите световни демокрации става напълно реална.

Дано министрите Димитров и Захариева си дават сметка за огромния исторически шанс! Неговите противници ясно го осъзнават и няма да се спрат пред нищо, за да го осуетят!

Николай Василев е автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение". Член на националното ръководство на БЗНС.