Антон Антонов*

Според, сайта „Транспортал“, България вече не е „собственик“ на морски флаг за европейските и част от страните по света…
Сайт, наречен „ТРАНСПОРТАЛ“ изстреля, ярко жълта стрела право в „десятката“, на поредната мишена – Българското корабоплаване и Морската ни Администрация! Защо ли, този самозван „транспортен“ сайт се е разбързал така днес, в посоката „да извади“ България от списъка на „морските държави“? И го последваха с услужливи заклинания - „експерти“ е, не съвсем, даже и „корабособственици“, за края на българското корабоплаване… Като начало, търговското….
Но нека, първо да си отговорим, що е то – „морски флаг“, и каква е връзката му с дадена държава, в случая българската?

ДЪРЖАВА НА ФЛАГА

Държава на флага, е държавата, която осъществяваща законов контрол над морските търговски/граждански/ кораби, официално регистрирани и плаващи под нейния флаг. И това право е единствено на държавата, където даден корабособственик, избира да регистрира своя кораб. Това става в съответните пристанища при компетентната Морска администрация, и в съответствие с законите на държавата, кореспондиращи на международните конвенции. 
В България има такава Морска Администрация, още от 188з г., или от времето на Княз Александър Батенберг/тогава се е наричала Морска полиция/! 
Контролът включва инспекционните проверки на съдовете, тяхната сертификация, осигуряване на безопасността и защитата на околната среда при експлоатацията на съдовете.

УДОБЕН ФЛАГ

Често големите компании  и не само те, за държавен флаг избират държава с морско законодателство, което създава предимно финансови облекчения при регистровите такси и общ по-либерален режим. Целта е, тези държави да печелят от „удобната“ регистрация. Държави с отворени корабни регистри са Кипър, Бахамските острови, Либерия, Панама и др. На английски, тази практика се нарича flag of convenience (на английски: флаг на удобство). Принципно, в огромната част от държавите, корабособствениците са частни лица и компании и те имат своето свободно право да избират пристанището на регистрация, съответно – флаг. Даже, във времето на социализма, в НР България, където целият търговски флот беше държавен, компаниите регистрираха не малък тонаж кораби в офшорни пристанища, заради „удобния флаг“! Не случайно, в „класацията“ на търговските кораби по притежаван брой и регистров тонаж, държави като САЩ, Германия, Русия и др. не са напред в класацията, те са зад Панама, Либерия и Кипър… Което не, означава, че те са по-малко морски държави…

ИСТЕРИЯТА В САЙТОВЕ И МЕДИИ С „ИЗВАДЕНАТА“ ОТ „СПИСЪКА“- МОРСКА БЪЛГАРИЯ

Капитан Апостолов, бивш шеф на ИАМА, казва: "Световната морска организация" е извадила България от "списъка на морските държави"? Първо, Организацията е - IMO /ММО/ при ООН, със седалище в Лондон, и се казва - Международна морска организация! Второ, „Парижкият меморандум“, не е структура  на ММО/IMO/ И трето, в ИМО, членуват огромната част от морските държави, които са в ООН, и в тази връзка, в ИМО, не „вадят“ никоя държава, защото нямат такава функция !
Ето, още едно капитанско мнение, което е по-близо до реалността и кореспондира с моята теза: 
"Капитан Димитров, който е морски посланик на България в IMO коментира за Радио Варна, че страната ни не е в списъците на Парижкия меморандум заради липсата на достатъчно кораби и проверки. До сега България е била в сивия списък, каза още капитан Димитров, според когото не може да се каже, че причината е "Бадр", защото той не е под български флаг.
И един  „корабособственик“ – Тодор Георгиев: Българският флаг в корабоплаването на практика е занулен – няма го! Няма такава морска държава, наречена България!
Интервюто с Тодор Георгиев е излъчено в предаването „12+4“ на програма „Хоризонт“.
Изключването на България като собственик на морски флаг от Парижкия меморандум на практика означава, че вече не сме морска държава. Това коментира пред БНР Тодор Георгиев, собственик на шипинг - компания.
Парижкият меморандум регламентира правилата за корабоплаване в европейски води, поясни Тодор Георгиев. Информацията за това, че сме извадени от него, разпространи през миналата седмица специализираният сайт Tранспортал.
„След като не сме част от Парижкия меморандум, не сме част в нито един меморандум. И това е, защото българският флаг в корабоплаването на практика е занулен - няма го. Изчезна. Тоест – няма такава морска държава, наречена България. А няма такава държава, защото няма кораби под български флаг. Престижът е много важен в корабоплаването. Корабоплаването е занаят, който от 3 000 години се извършва на базата на престижа. Ние сме единствената държава с излаз на море в света, която не е морска държава. Швейцария, например, е морска държава, нищо че се намира в Алпите, защото тя има национален флаг по корабите си“.
Загубите са и икономически, защото, ако корабът е под наш флаг, това носи пари от такси на държавата, добави Тодор Георгиев. А основната причина за липсата на интерес от страна на бизнесмените е, че нашият флаг не защитава собственика на плавателния съд, поясни той.
Любопитно е, къде г-н Тодор Георгиев е регистрирал „флота“ си?
Според адв. Владимиров: Приватизационният договор на Параходство „БМФ“ е следвало да задължи купувача, да запази българският флаг над корабите
България отпадна като собственик на морски флаг от всички списъци на Парижкия меморандум. Пред БНР адв. Владимир Владимиров, поясни, че този меморандум представлява синхронизиран отговор на развитите морски държави след приемането на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. Този отговор е насочен към синхронизиране и уеднаквяване на технологичните, екологичните и условията за безопасност в международното търговско корабоплаване.
„Тъй като приватизационният договор не е въвел изискването, освен запазване на определен брой личен състав, на определен тонаж, да бъде спазено и определено количество кораби под български флаг. Резултатите от този пропуск, според мен, в момента събираме с факта, че България не е включена в нито един от списъците от Парижкия меморандум“, каза още Владимир Владимиров. 
Само, че такова „задължение“ при продажба или приватизация на кораб и кораби, тангира с лагерните времена, когато държавата решаваше всичко.. Свободата на корабоплаването, включва и свободата на решаване, къде и под какъв флаг да бъде регистриран всеки едни кораб. И защо ли, по-време на социализма, българските юристи не се произнасяха отрицателно по офшорните регистрации на най-скъпите и печелещи кораби на Параходство „БМФ“? Но базовият проблем с приватизацията на търговското ни корабоплаване, енергетиката и други стратегически отрасли е не самата приватизация, а това – на кого продаваш! 

БЪЛГАРИЯ ИМА МОРСКИ ФЛОТ

И интересетъ на корабосоствениците е напълно защитен, според Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Всяка година в годишния доклад на Парижкия меморандум за разбирателство по държавен пристанищен контрол се публикува нов списък за държавите на знамето, които класират съответната държава на знамето в "бял", "сив" и "черен" списък в зависимост от представянето на техните кораби при проверки в региона на Парижкия меморандум за държавен пристанищен контрол. Той се основава на общия брой проверки и задържания за тригодишен непрекъснат период за флагове с поне 30 проверки за периода.
В рамките на Парижкия меморандум общо за периода 2016, 2017 и 2018 са извършени 26 проверки на български кораби. По действащата в момента „методика“, България не се включва в последното издание на "Бял, сив и черен" списък, който е публикуван и в сила от 1 юли тази година, тъй като има направени проверки, които са под минималния брой за последните три години.
Дейността на корабите под български флаг се осъществява предимно в Черно море. В този район на действие освен България членове на Парижкия меморандум за разбирателство по държавен пристанищен контрол са и Румъния, както и част от Азовския район на Русия. В тази връзка трябва да се направи уточнението, че в публикувания списък на сайта на Парижкия меморандум за разбирателство по държавен пристанищен контрол, в сила в периода от 1 юли 2019 г. до 1 юли 2020 г., Румъния също не попада в него, тъй като в тригодишния период (2016-2018 г.) са извършени пет проверки на румънски кораби. Поради малкия брой инспекции на румънски кораби те не са в списъка в последните десет години.
До влизането в сила на новия списък на меморандума, българският флаг се намираше в "сивия списък". В тази връзка бе засилен контролът от страна на Изпълнителна агенция "Морска администрация" за привеждането на корабите, плаващи под българско знаме, в съответствие с най-високите стандарти по отношение на тяхната сигурност и безопасност. По тези причини част от корабособствениците смениха флаговете на корабите си с висок рисков профил от български на "удобен" флаг като например Sierra Leone, Saint Kitts and Nevis, намиращи се в черния списък.
Всички извършени действия от страна на ИА "Морска администрация" в последните години доведоха до по-доброто представяне на корабите под български флаг при проверки както в региона на Парижкия меморандум за държавен пристанищен контрол, така и в региона на Черноморския меморандум за държавен пристанищен контрол, по който България също е страна членка.
Проблемът е чисто статистически, и не представлява санкции към българската МА и българското търговско корабоплаване, респективно българската държава! Или, дали под даден флаг, в случаят българският са регистрирани под 30 или над 30 търговски кораби. А регистрацията на един търговски кораб е изцяло право и волеизявление изключително на корабособственикът, а не на държавата или някаква нейна администрация.

„Тук е заровено кучето“,

 това е „драмата“, подхвърлена от един сайт и доразвита от участниците в нея… А изявления, като „България не е вече морска държава“, са резултат от некомпетентност или желание да се срива международния авторитет на държавата.

ПАРИЖКИЯТ МЕМОРАНДУМ ОТ 1982 И ВЪЗПРИЕМАНЕТО МУ ПРЕЗ 2009 ОТ ЕС

Самият „Парижки меморандум“ е юридически факт от 1982 г. по инициатива на морските държави от тогавашната Европейска Икономическа Общност. Причината за „меморандума“е комплексна. От една страна са повишените изисквания на редица конвенции, относими към търговското корабоплаване, приети от Международната Морска Организация при ООН и свързани преди всичко с опазване на морската среда от замърсяване от кораби, както и опазване на човешкия живот и безопасността на търговското корабоплаване. И от друга страна, е приетата през същата 1982 г., Конвенция на ООН по морско право, която създава нов Световен ред за ползването и опазването, както и корабоплаването в целия Световен океан. Години, по-късно, когато вече Европейският съюз със своите институции е реалност и Европа стана различна, институцията „Парижки меморандум за разбирателство по държавен пристанищен контрол“, стана част от структурите и правилата, създавани и променяни от ЕС.
Режимът на ЕС за държавен пристанищен контрол (ДПК) е установен с Директива 2009/16/ЕО[1] (преработена), с която беше преработено и укрепено предишното законодателство в тази област, въведено през 1995 г. Режимът се основава на вече съществуващата структура на създадения през 1982 г. Парижки меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол (Парижкия МР). В Директива 2009/16/ЕО (преработена) са включени процедури и инструменти на Парижкия МР. В меморандума членуват всички държави — членки на ЕС, имащи излаз на море, както и Канада, Русия, Исландия и Норвегия.  Европейският съюз не членува в организацията.

БЪЛГАРИЯ НЕ Е ОТПАДНАЛА ОТ ПАРИЖКИЯ МЕМОРАНДУМ,

А от писъците – бял, сив и черен, поради падане под 30 кораба в регистъра.
След три годишен период на кооперирано членство България и Румъния станаха пълноправни членове на Парижкия меморандум по държавен пристанищен контрол от 01.07.2007 г. Това решение бе взето с пълно единодушие на 10.05.2007 г. на годишното заседание на Комитета на Меморандума, което се проведе в Бон, Германия.
        В Парижкия меморандум вече ще членуват всички страни - членки на Европейския съюз. Държавите извън ЕС, които също членуват в Меморандума, са Канада, Русия, Исландия, Норвегия и Хърватска.
        След присъединяването на България и Румъния единните процедури и критерии при извършване на държавния пристанищен контрол на практика ще обхванат цялото крайбрежие на Европа. Този факт ще гарантира увеличаване на капацитета за прилагане на международното морско законодателство по отношение на безопасността на корабоплаването, опазване на околната среда и подобряване условията на труд на моряците.
Налага се прагматична морско-правна ревизия на Парижкия меморандум за разбирателство, относно държавния пристанищен контрол.
Друг е въпросът, дали процедурите на Парижкият меморандум не следва да се ревизират в тази връзка, относно критерият „брой на регистрирани търговски кораби под един национален флаг на държава-член на Парижкия меморандум? И то не, заради България.
Или този критерий, за изваждане от списъците на Парижкият меморандум, когато корабите регистрирани под флаг на държава, която за три години има под 30 бройки е не съвсем обмислена и прагматична. И това се отнася, не само до България и Румъния. Утре „под 30 проверки“ могат да се окажат и някоя от „великите“ морски държави… 
От десетилетия, корабособствениците регистрират своите кораби, не само в страни с „удобен флаг“ на регистрация, но и в региони на Световния океан, където има интензивен бизнес за притежаваните кораби. Не е без значение и местонахождението на пристанището, ако то се намира в райони на бойни действия, както и нестабилна и изострена геополитическа среда. Такова за съжаление, напоследък е нашето Черно море…

НОРМАТА „ПОД 30“, ВЪН ОТ СПИСЪЦИТЕ НА КОНТРОЛ, Е ПРАГМАТИЧНА И ПРАВНА НЕДОМИСЛИЦА!

Важно е, да се отбележи, че в резултат на влязлата в сила промяна от 1 юли тази година на корабите, които плават под българско знаме, вече не може да бъде наложена забрана за посещение в пристанище на страна членка на Парижкия меморандум (всички крайбрежни държави от ЕС, както и Русия и Канада), което е в реален интерес на българските корабособственици и корабопритежатели. Значителна част от корабите под български флаг участват в корабоплаване предимно в Черно море
Забрана за посещение на пристанище на страна членка на Парижкия меморандум може да бъде издадена, съгласно параграф 4.1 от правилата на меморандума, само в случаите, когато корабът да плава под знамето на държава, която по брой задържания попада в "черния списък", или корабът да плава под знамето на държава, която по брой задържания попада в "сивия списък" 
На корабите, попадащи в сивия и черния списък на Парижкия меморандум, могат да бъдат налагани "различен тип забележки - дори могат да бъдат задържани, може да им бъде налагана забрана за посещаване на пристанищата на европейските държави, Канада и Русия". 
Парадокс, но е факт! На българските корабособственици, които имат кораби под българско знаме, не може да бъде наложена такава забрана. Те просто не са, нито в сивия, нито в черния списък на Меморандума. И за това, 

морската „драма“ придобива комични размери…

Морското право, не е материя за волни медийни коментари и манипулации, особено, когато те се правят от "морски лица", следва да са точни или да се спестяват общите популистки приказки свързани с лични, бизнес или политически интереси! 

*Авторът е експерт по Морско право, ученик  на световно известния юрист по Морско право и дипломат проф. Александър Янков, един от основните стълбове в Третата Конференция на ООН по Морско право, приела Конвенцията на ООН в тази област.
Антонов е сред създателите и преподавателите  на дисциплината „Морско търговско право” в департамент „Право” на Нов Български Университет, от учредяването му през 1991 год.