Новият филм на Спилбърг - кривото левичарско огледало

Огнян Даскарев

Новият филм на Спилбърг е огледало на някогашната комунистическа пропаганда
„Вестник на властта” от Спилбърг разказва за „доблестните” Бен Брадли /Т. Ханкс/, гл. редактор на „Вашингтон пост” и Катрин Греъм /М. Стрийп/, издател и собственик на вестника през 70-те. 
В 1971 Даниъл Елсбърг, висш служител на Пентагона открадна и незаконно предаде на „Ню Йорк таймс” и „Вашинтон пост” десетки папки със секретни материали (The Pentagon Papers), за предисторията и началото на войната във Виетнам. Разрази се огромен скандал, левите вестници, опиянени от самодоволна справедливост гръмко осъдиха четирима американски президенти във връзка с Виетнам. Американската и световната левица изпаднаха в амок, комунистите от Виетконг /армията на комунистическия Северен Виетнам/ тържествуваха, „Ханой” Джейн Фонда си купи виетнамско бойно облекло и замина на обиколка в джунглите с виетнамска бронирана кола, с калашников в ръка. 
Днешният „Вашингтон пост”, собственост на Джеф Безос, най-богатият човек на света, се занимава със същото – публикуване на незаконно изтекла инфо против Тръмп. 
Но най-любопитна беше 

реакцията на комунистическите режими в България и СССР

 Те, опиянени и тържествуващи, като героите на Спилбърг, ме заляха с тонове злобна антиамериканска пропаганда, която идваше именно от любимците на Спилбърг! 
Днес гледах филма и някак нереално се пренесох десетки години назад сред сивата, грозна комунистическа София, обградена и вряща в котела на тъпата комунистическа пропаганда. Това – с любезното съдействие на Спилбърг, Стрийп и Ханкс. 
Около 60 % от филма се занимава с ругатни против Айзенхауер, Кенеди, Джонсън, Макнамара, и Никсън, като на последния са отделени най-много ругателства – явно него най-нехаресват авторите. Останалите 40% се посветени на сърцераздирателните житейско-героични истории на Греъм /Стрийп/, която тук е може би в най-лигавата си роля, на себеотрицанието, героизма и всички други добри „изми”, за които се сещате, на Брадли /Ханкс/. Ханкс тук е нарцис, дълбоко влюбен в себе си, и е може би в най-суетната си роля. 
Сред безбройните остри критики към четири американски президенти Спилбърг, разбира се дума не казва за най-важното: 

ЗАЩО Америка започна войната във Виетнам?

 Ако беше честен, Спилбърг щеше да каже: войната във Виетнам, /несъмнено огромна травма и досега за Америка, загинаха десетки хиляди, осакатени бяха стотици хиляди!/, беше неразделна част от Студената война. Т.е. всичко, което правеше Америка във Виетнам беше в отговор на съветската експанзия в Югоизточна Азия, и действията на Джонсън и Никсън бяха оправдани, поради простата причина, че не можеха да оставят Кремъл да прави, каквото иска – нагло и безнаказано. Кремъл разбира САМО от сила. Войната на Америка в Югоизточна Азия не беше нищо друго, освен

 война против КОМУНИЗМА

 там. Никсън и Кисинджър успяха да постигнат несигурен мир през януари 1973, но през април 1975 комунистите нарушиха споразумението, насилствено обединиха двете части на Виетнам, избиха около 1 млн. от враговете си и изпратиха в изгнание още толкова виетнамци. /The Boat People/. Американската армия се изтегли през април 1975, под колосалния натиск на амер. левица и съветския блок, и именно в резултат на това в Камбоджа победоносно влязоха червените кхмери, начело с Пол Пот и Йенг Сари, които избиха милиони невинни хора. 
Нищо подобно няма да видите във филма на Спилбърг. 
Вместо това в кривото левичарско огледало на Спилбърг, Ханкс и Стрийп, предателството се вижда като героизъм, суетата, като безсилна, нежна слабост, лицемерието е почтеност, а левичарството – висша форма на духа и справедливостта.