Кольо Парамов

Познаваме един човек, който от началото на прехода до сега доказа, че е перфектен слаломист между политиката и финансите. Тръгна от УС на „ТБ София”, мина през Министерството на Финансите, през СДС, после през БСП, седна на стола на министъра на Финансите и така чак до поста на министър -председател. Този човек, никога не измени на своето верую - не съобщаваше никога тревожна финансова прогноза, а винаги в последствие оставяше други да поемат отката на удара от общественото недоволство. Вече повече от 20 години Пламен Орешарски излиза сух и усмихнат от всяка ситуация. А на нас ни остава само правото - да не излезем мокри и натъжени от неговото управление. А това да ни се случи, като че ли е сигурно и съвсем не е преувеличено.

Като пряк свидетел на доста процеси през целия преход, веднъж се замислих как най- кратко мога да илюстрирам финансовите оценки за последвалия близо четвърт век. 

 „Почти всичко тръгна от Орешарски и стигна пак до самия него”. Но този път за България отговаря той, а не Муравей Радев, не Иван Костов, не Станишев, не Доган или Лютви Местан, а самият министър-председател.

Премиерът Орешарски влезна в историята със собствената си хитрост и заради смаленото доверие към българските политици. Тази яростна и безкомпромисна кауза му налага друг тип условия и друга перспектива, за която той изобщо не е готов. Къде са огромните проблеми? В отговорите на въпросите касаещи: 

-Вътрешно политическо противоречие  и огромно противоборство,

-Олигархия и власт. Пари и демокрация,

-Псевдо демокрация и манипулация,

-Изнемощял народ и съсипана перспектива,

-Обезпаричване и условия за крайна бедност,

-Развитие на монополите и безхарактерна зависимост,

-Фалшива социология и зависима медийна среда,

-Ангажименти пред Европа и изкривена действителност,

-Диспропорции в бюджета, чиновническа и партокрацка фалшификация,

-Тотална цигания, повсеместна неграмотност, безработица, заболеваемост и още колко...?

От къде Орешарски се заблуди и докъде стигна?

И как сега ще жъне сам онова, което зася през есента на 2008 г. и пролетта на 2009 г. Това е резултата от неговия комбинативен ход - да вкара България в коренно различна финансова прогноза с най- тежката си перспектива. Но това все пак е една  наша си българска история  без край. Или по-точно как България умее да си създава капани,  а после се мъчи да ги преодолява. Показателни сме в това отношение,   когато нашите политици прекалят с парите и зависимостите към тези, които им ги дават. Тогава и прогнозите са много тежки. Тепърва времето ще докаже, дали Орешарски пак с хитрост ще се отърве или този път ще плаща цялата сметка.

През февруари 2012г. давах интервю пред „ Fakti.bg” и много държах заглавието му да бъде - „ Българската икономика - наука за мизерията”. Два- три дни след това проф. Пол Кругман в статия публикувана в „ Ню Йорк Таймс” / преразказана в „ Инвестор БГ”/ направи равносметка на упорито налаганата Dusterity - ограничителна политика в Еврозоната. Тогава проф. Кръстю Петков коментира в своя сайт, че „ Както в повечето случаи нобеловият лауреат Кругман е прав за опасностите в икономиките на страните от Еврозоната. За този път в следствие на отлагане на мерките за стимулиране на икономиката и фокусирани единствено върху самоцелните финансови бюджетни икономии той предупреждаваше още в началото на неолибералния завой предприет по инициатива на тандема- МЕРКОЗИ”.

Опазил ме Господ да се сравнявам с Кругман, че съм успял да го изпреваря, доказвайки функционално проваленият преход в България. От статията на проф. Кругман ми остана само удовлетворението, че има учени и то нобелисти, които мислят,  като обикновените хора. 

Тогава за поръчковите анализатори, финансовата стабилност в България бе отлична, а днес 18 месеца, след това е повече от добра. Те изобщо не забелязват, че икономиката на държавата е в пълен блокаж, кредитирането е замряло, кредитната стабилност е под въпрос- ¼ от  кредитите не се обслужват, а символичния икономически растеж е без значение. Никой не иска да пише за необходимостта от нова парична политика в условията на тежка рецесия и последвалата я 7 месечна дефлация.

Да, истина е, че след 18 месеца състоянието на България далеч повече се влоши. Парите в българската икономика са ограничени, все повече се свива производството, като достигнахме до непознати до сега нива. Например: износа за цялото първо полугодие на 2013г. спада, вноса е на ограничителния минимум.  Нещо става в България, сериозно и тревожно, но медиите не разкриват този фундаментален проблем. Има проблем с търсенето на пари, а от там лоша парична политика и лошо взаимодействие на пазара за стоки и услуги. Неработещата реална икономика в сравнение с другите новоприети членки на ЕС ни принуждава да се замислим за най-важното условие. А то е свързано с равновесието на паричния пазар и ефектите от него. Ако не обърнем скоро внимание на стопанството си и не проследим разликите от ефектите на необходимостта от промяна на паричната маса и лихвите, рискуваме да блокираме цели отрасли и най-вече строителството. Очакването, че с промяната на ЗОП ще се активизират повече средни фирми в тяхната инвестиционна активност е мана небесна. Те пак ще си бъдат подизпълнители и трудно биха стигнали до 2% печалба. 

Трябва нещо друго. Трябва друг модел и той се намира другаде. Държавните поръчки- добре, но те не могат да  покрият острата необходимост от нови работни места. Трябва друг тип инвестиционна активност и то най-вече изгодна, а това може да стане с производството на доход активизирано от ново движение на парите в страната и чрез амбицията на хора.

Според мен е вече време държавата да реорганизира себе си по друг начин, да намери сили да активизира инвестиционната си активност и престане да фетишизира ограничителите на паричната политика, с оправдание заради „ Борда”.

Приказките и рекламата на Орешарски за стабилна фискална политика, затварят България в един кафез, от който няма излизане. И идва ден, в който трябва на висок глас да кажем, че откакто Орешарски ни е погодил номера с фискалните излишъци сме на този хал. Вместо парите да отидат за производство и потребление, псевдофискалната стабилност блокира до уникална степен паричното равновесие в държавата и задави българското стопанство. Тогава какъв измислен икономически растеж очакваме след като пропорциите на паричното обръщение са сгрешени. Говорим за стабилност а нямаме по 20 - 30лв. за увеличение на доходите или по 5 - 10 лв за пенсионерите.

Струва ми се, че е вече време за пълен преглед на статуса на България и търсенето на коренно различен икономически модел за развитие. Настоящият е партизиран до безкрайност и неспособен да реши огромните проблеми пред държавата, бюджета и глада, очертаващ се като реална перспектива.

Днес имаме един министър-председател, който добре изглежда, който добре се усмихва но всичкото около него ражда съмнение и зависимости. Този човек роди голямата олигархия. Този човек снабди червената аристокрация с онези придобивки, за които те никога не са мечтали. Този човек ни натресе в бунището на историята със замените на идеалните земи, от които загубихме над 10 млрд. лв.

Този човек ни блокира към другия модел за паритетно развитие с новите членки на ЕС.

Търсенето на друг икономически модел е абсолютно необходимо за България. Постоянното рекламирана утопична финансова стабилност ни самозатваря във всички цикли на производство и размяната. Този

пълен икономически блокаж,

никога няма да доведе до устойчив ритъм на потребление заради ограниченията на паричната маса. Ще последват фалити за милиарди, а дребните търговци, които трябва да преквалифицират своята дейност, няма да успеят да направят това бързо. Преди зимата на 2013/2014г.  нашата държава е в тотална икономическа стагнация и само  много големи и резки решения за осигуряване на други нива на паричната маса могат да я спасят. Тези решения минават задължително през един първи начален етап, като нова рецензия на БВП и съгласуване на данните ни с Евростат.

За периода от въвеждането на валутния борд 1997г. до сега, при изчисляване БВП се допускаха сериозни разминавания. Според Величка Рангелова, БВП реално е по-голям отколкото Националната статистика го изчислява. Грешките са систематични и се правят всяка година от 1997 г. насам. Например за 2009 г. спада на БВП не беше 5 %, а някъде между 6% и 8%. Госпожа Рангелова смята, че БВП за целия период е поне с 15%- 20% повече от изчисления от НСИ. За целта тя предлага да се направи преизчисление на данните за периода 1999 г. - 2009 г. и новото пренатрупване за 2010-2013г. Ако това беше станало на практика правителствата щяха да работят с възможностите за по-голям дефицит в бюджета дори и в абсолютния допустим размер до 3%. А това от своя страна гарантираше други нива на свежия паричен ресурс, друга дохода политика, друго потребление, друг ръст на икономиката и най- вече друг стандарт на живот.

Г-жа Величка Рангелова е убедена, чрез нейни преизчисления, че най- големите грешки са систематични при изчисляване  БВП в съпоставими цени. Кои са те:

- дефлирането на брутната добавена стойност в някои отрасли чрез екстраполиране, както е за писано в методиката на НСИ е абсолютно погрешно.

- дефлирането на брутната добавена стойност в такъв огромен отрасъл, като строителство е абсолютно погрешно, с което се намалява драстично дела на отрасъла. Не може при такива огромни инвестиции и при 18 млрд. приходи в строителството, брутната добавена стойност да бъде под 25%- 4 млрд. лв. Всички знаем, че строителството работеше при над 100% печалба.

- съществува огромна недооценка на частния сектор и сивата икономика, споменават се 33- 37% , но това са произволни числа.

- съществува абсолютно дефлиране в сектора на бюджета и грешно е записано в методиката на НСИ.

- малкият бизнес се оценява само по експертни оценки, които не са точни и водят до изкривявания. Рязкото  увеличаване броя на неосигурените показват тези неточности.

Величка Рангелова смята, че съществуват други по-надеждни модели за оценка на БВП по съпоставими цени, които се използват в другите страни и е съвсем целесъобразно да се приложат и у нас.

Новата оценка на БВП на България днес е най-важната ни задача пред разбирането ни за необходимост от

нов икономически модел на развитие

Новата оценка като прецизност на БВП е онази врата към Европа, която ще донесе други условия за икономическо развитие. Все пак признанието ни, че БВП не е точен е по-малкото зло от колкото глада и фалитите, които се очертават наскоро. И тук не става въпрос за грешни или верни финансови прогнози, които не струват пукнат грош за тези, които ги правят, както  Димитър Събев от сп. „Тема” го формулира. Тук става въпрос за паричните възможности на държавата ни. Нужни са  няколко други и нови концепции за търсеният активен икономически живот за България. Настоящият е фалшив и негоден. Той ражда огромни диспропорции, зла партокрация, глад, ненавист и морална разруха.

Познавам един човек, който от началото на прехода до сега доказа, че е перфектен хитрец между политиката и финансите. Надявам се да осъзнае утрешната си перспектива, а тя е само на лош държавник и безполезен за никой, ако продължава със заблудите си.

Пред премиера днес стоят две алтернативи -  да промени икономическия модел на България или да си отидете от МС преди да са го изгонили.