Отиде си авторът на глобалната стратегия за борба с комунизма

Александър Йорданов

 На 89 години вчера  почина Збигнев Бжежински – една от най-ярките личности на ХХ век, автор на глобалната стратегия за борба с комунизма. Пръв той прогнозира, че дните на СССР са преброени и предложи решения за ускоряване на неизбежния му край. По-късно пак той не спести и прогнозата си за „бъдещето на Русия”. За него тази държава е като

„черна дупка“

и той предрече нейния териториален разпад. Ето и думите му:

„От гледната точка на Америка, Русия е твърде слаба, за да бъде неин партньор, но продължава да е прекалено силна, за стане просто неин пациент… С една Русия, представляваща свободна конфедерация, която включва нейната европейска част, Сибирска и Далекоизточна републики, би било по-лесно да градим отношенията си…“.

Подобряването на американо-руските отношения преминава, според Бжежински, през една друга, различна от днешната, Русия. Или по-точно през ...няколко Русии.

В появилата се през 1997 г. книга „Голямата шахматна дъска“ (The Grand Chessboard) Бжежински изложи цяла програма за окончателното разпадане на Русия. „Срокът” е в границите на 30 години. Твърде оптимистичен, спор няма, но Бжежински неведнъж е бил самотен оптимист. А след това всички печелят от неговия оптимизъм.

Имах щастието да разговарям с него преди 18 години във Варшава. С дипломатическа наивност се опитвах да кажа колко е важно България да бъде приета в НАТО. Изслуша ме внимателно и отсече: „България ще бъде член на НАТО и то много скоро". И допълни: „Знам, че го желаете”.

Въпросът с „желанието” и тогава, и днес, е доста сложен

 В края на 90-те години проруските лобита у нас бяха пощръклели от омраза към НАТО. Чертаеха се апокалиптични сценарии за това, какво ще ни се случи, ако влезем в НАТО. Как Русия ще ни спре за такова членство. Ще ни спре "кранчето". Как е важно да запазим „неутралитет”, да клинкаме като дръгливо магаре между НАТО и Русия, да не разваляме отношенията си с „нашите освободители” и прочие подобни простотии, които тогава щедро ръсеха пишман политици и журналисти.

Бжежински тогава каза нещо важно, което запомних:

„Когато сте в НАТО, Русия ще се съобразява с вас, а не вие да се съобразявате с нея”. Бе прав. И колкото минават годините става все по-прав. Защото, ако наистина я нямаше защитата, която ни дава членството в НАТО днес, то дребните руски провокации срещу България, на които постоянно сме свидетели, отдавна да бяха се превърнали в

имперски ритници срещу България

 А сега дори когато от Москва пуснат някоя „шутка” като тая с „македонската земя", веднага след това започват да се обясняват, да мажат и осукват, да овъртат, да се извиняват, че не са "разбрани правилно". Обясняват ни се, защото сме в НАТО.

Само преди няколко години на въпрос на журналист на Би Би Си за бъдещето на Русия, Збигнев Бжежински отговори: :

„За да си велика държава, днес е необходимо да имаш мощна икономика и съвременно общество. Това е невъзможно днес в Русия. Там има няколко блестящи града, а на двадесет километра от тях няма отопление и електричество, няма нормални пътища. На Русия ѝ трябва време, за да дойде на власт истинско постсъветско поколение и едва тогава ще започне да става истинска европейска страна”.

Збигнев Бжежински имаше и парадоксални мисли. Някои от тях бяха трудни за възприемане на "първо четене". Но като се замисли човек, ако погледне в бъдещето – защо не! Такава бе мисълта му, че ще дойде ден, когато

и Русия ще иска да стане член на НАТО

 Но преди това, казва Бжежински, тя трябва да си отговори сама на лавина от въпроси: демокрация ли е, има ли истинска пазарна икономика, има ли граждански контрол над армията, прозрачен ли е военният бюджет, съответства ли нейното въоръжение на стандартите на НАТО, ще приеме ли американски генерал да ръководи и нейната армия, а и най-важното – огромна територия е тя, а брутният ѝ вътрешен продукт е равен едва на този на Холандия.

Бог да прости Збигнев Бжежински! Той работеше за един по-добър свят!