В своя, „Справочник за руската информационна война“ експертът Кейр Джайлс, цитиран от подразделението по контрапропагандата на ЕС, описва 5 цели на информационната война на Русия, подредени по значение и „амбициозност“ на задачите:

— стратегическа победа, при която влиянието на информацията сама по себе си може в определени случаи да замени въоръжената намеса и да доведе до смяната на правителството;

— „рефлексивен контрол“, практика предопределяща вземането на решения от противника в полза на Русия чрез

промяна на ключовите фактори в ценностната система на противника;

— постигане на обстановка на „всепозволеност“, разпространяване на дезинформация в медиите и социалните мрежи, създаваща обстановка на „всепозволеност“ на общественото мнение, когато руската дезинформация е представена като „правдива информация“;

— подривна дейност и дестабилизация, широкомащабно, дългосрочно отслабване и разколебаване на обществото като цяло, без някакви конкретни дългосрочни цели, освен увеличаване на относителната сила на Русия в класическата антагонистична игра;

— и, накрая, защитни мерки, охраняващи националното информационно пространство от възможна употреба на описаните по-горе методи.

Според Кейр Джайлс, тези задачи за осигуряване на сигурността са присъствали още в съветските времена и той цитира изречение от книгата Lettres de Russie на Астолф де Кюстин (написана през 1839 година): „Политическата система на Русия не би издържала 20 години свободно общуване със Западна Европа“.

В съвременната епоха тези

„защитни мерки“

включват ограничаване на правото на чужди граждани да притежават медии, строг контрол над лицензиите за ретранслация или закриване на „непокорни“ медии.

„Информационният контрол още повече се засилва посредством мерки като цензура на учебниците, насочена така, че да развие у жителите на Русия позитивно отношение не само към актуалните събития, но и към историята на страната.

Като пряк ефект от смазването на свободата на мисълта в съветски и царски времена, Русия криминализира позоваването на исторически факти, неизгодни за сегашната политика.

Джайлс цитира случая с 37-годишния руснак Владимир Лузгин, който е бил съден и наказан с глоба заради това, че е препубликувал в социалната мрежа материал, в който пише, че СССР и нацистска Германия са били съюзници и заедно са нахлули в Полша през 1939 година.

Сега в Русия е забранено разпространяването на изображения на Путин в „макияж“. Министерството на правосъдието дори е вписало едно такова изображение в списъка с „екстремистки“ материали: обикновено препостване на това изображение може да доведе до 15-дневен затвор.