Николай Василев*

Ако демократичната общност просто чака на интегралната бюлетина да се появи партия, или коалиция, която да я представлява във властта, или поне в Народното събрание, тя вероятно няма да дочака този хубав ден. Начинът по който бе извършена приватизацията в България и начинът по който се разпределя и преразпределя националния ресурс не допуснаха създаването на политически, или икономически елит, който да споделя най-съкровените ценности на общността. Докато гласува „ала карт“, на демократичната общност ще ѝ се налага да избира между нови и нови проекти, нерядко спонсорирани от центрове със съмнителни ценности. 
Единственият елит, с който разполага демократичната общност е културният, но той няма да се впусне в партийно строителство! Повечето „изгнили“ по митингите през последните десетилетия едва ли скоро ще излязат по площадите. Логично

 броят на негласуващите ще расте

 Ще расте и броя на демократично мислещите хора, които не вярват, че нещо може да се промени. Те ще се затварят в себе си, или заминават за чужбина. 
На политическата сцена има дузина малки партии, някои от които „файтони“, които искрено се опитват да представляват демократичната общност. Но истината е, че повечето от техните лидери разглеждат малкия си ресурс като притежание, което може да им донесе някаква облага, или поне политическо оцеляване. Особено на местните избори, когато се сключват всевъзможни коалиции. Предателствали на тези партии понякога биват избирани в общинските съвети, но там те рядко биват забелязвани! 
През 2009 и 2014 година, коалиции от подобни партии влязоха в парламента, но единството им се оказа нетрайно!
Ако иска да промени България, демократичната общност ще трябва да се самоорганизира! Планът „Ненчев“ е добър механизъм за постигане на тази цел.
В своето обръщение лидерът на БЗНС дефинира, кои лица попадат в „Демократичната общност“. Това са хората, които осъждат престъпленията на комунистическия режим и са убедени, че организираната престъпност и олигархичните пипала, които вече трето десетилетие измъчват България се коренят в 

неразграданите структури на тоталитарната система

 Това са хората, които оценяват присъединяването на България към ЕС и НАТО като най-значимите национални постижения в нашата нова история и настояват за пълноценно, а не само формално членство на България в тях. Това в крайна сметка са и хората, които настояват за активна съпротива срещу хибридната война, която Кремъл води срещу България, ЕС и НАТО. В общността влизат само гражданите, които приемат, че всички етноси са дали своя принос за българската национална идентичност. И не на последно място – това са избирателите, които са убедени, че парламентарната демокрация няма алтернатива, и че България се нуждае не от експертни правителства, а от експертна държавна администрация, която да работи в интерес на гражданите, независимо какво правителство е на власт в дадения момент.
Разграничителните линии в откритото писмо на Николай Ненчев са от съществено значение. Не веднъж българите, които споделят тези базови ценности бяха подлъгани да гласуват за политици, които не ги споделяха, или поне не бяха готови да ги отстояват.
През последните десетилетия в България се случиха много събития и вече е ясно кой кой е. Много активни представители на демократичната общност едва ли ще тръгнат по отчетно изборни конференции, но ако по американски образец им се даде възможност, биха приели ролята на „регистрирани гласоподаватели“.
Според Плана „Ненчев“ по предложение на демократичните партии и на множество граждански организации ще трябва да се изготви регистър на активните гласоподаватели на демократичната общност. На предварителни избори, включително по Интернет, те ще могат да излъчват както ръководството и програмата на „единния субект“, така и кандидатите за изборна длъжност на национално и местно ниво. Тъй като списъкът ще е общодостъпен, ако в него попаднат компрометирани лица, партиите и кандидатите ще могат да отправят аргументирано искане за тяхното отстраняване!
Демократичната общност

веднъж направи чудото,

когато през 1996 година излъчи единна кандидатура за президент и вицепрезидент. Изборът на Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев отвори вратата за излизане от кризата и за присъединяване на България към ЕС и НАТО. За съжаление предварителните избори за народни представители на СДС през 1997 година бяха компрометирани и тази добра практика беше изоставена. Днес за Демократичната общност завръщането към тази добра практика е въпрос на живот и смърт! 
Партийните лидери на партиите от демократичния сектор не бива да се страхуват от това да се явят на вътрешни избори. Нито една от партиите, или организациите няма да изгуби своята идентичност. Явяването на предварителни избори за ръководство и за номинации за изборни длъжности ще е шанс за лидерите на партиите да представят своите идеи пред избирателите! Но само като "единен субект" те ще могат да променят България и така да се реализират като държавници! Николай Ненчев отправи призив за единство в навечерието на последните парламентарни избори, но не беше чут! Дано сега представителите на Демократичната общност покажат, че са узрели за така нужното демократично единение!
Българският народ има право не само да избира от предложени му проекти, но и да селектира своя политически елит. Планът „Ненчев“ е прекрасна идея, с която може да се постави първата крачка!

* Николай Василев е политически емигрант(1981-1990 г.), политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".