Към нагласените политически врачки се присъедини и амбициозна калинка – политическият психолог доц. Антоанета Христова. Тя е категорична: “Бареков държи една изключително силна карта в ръцете - способността да отразява проблемите на хората от място през медиен канал, което е много силно за всеки, който иска да има контакт и да бъде видим и забелязан."
Обвиненията, че Бареков е популист, представящата се за политически познавач Христова оправда с тезата, че политиката винаги играе някъде на границите на популизма.
"Въпросът не е в популизма, а в ефективността на това, което правиш и в разпознаваемостта от тези, от които трябва да бъдеш избран", подчерта Христова.
Фалшивата рекламна позиция не е изненадваща като се знае, че напористата психоложка за по-малко от петилетка смени няколко партии с ясна кариеристична цел за реализация. Мина неуспешно през канидат-депутатските листи на РЗС, по-късно не получи място в редиците на ГЕРБ. Последно доцентката пледираше за правата вяра, която проповядваше провалилият се лидер на СДС Емил Кабаиванов. Дамата се изявяваше сред актива на обновителите на “Раковска” 134, но на изборите през май тази година сините бяха разбити тотално от избирателите. Явно психоложката сега търси ново поприще за изява в бъдещия проект на Бареков, но с протестите българите показаха, че повече не искат да търпят политическо лицемерие и слугинаж.
Още от Хляб и пасти
Закриха Комисията по досиетата - все едно, че събарят къща с решение на сметосъбирането
Не е морално да прекратиш действията на създадена с абсолютен консенсус Комисия за оповестяване на принадлежност към Държавна сигурност, освен ако не мислиш обществото като сбор от преяли лотофаги
Скритите послания в американската нота от 17 юли 2026 г. - политически шамар за Румен Радев
Петоъгълната конфигурация Ново село – Айтос – Безмер – Кабиле - Граф Игнатиево по същество представлява предна база за бойно и логистично осигуряване на операции в пространството на бъдещата нова граница между Изтока и Запада
Рефренът на Путин за „историческите земи“ – да го запази за времето, когато ще се решава бъдещето на Калининград
В съвременното международно право не се признава понятието "исторически земи"