Христо Марков

След скучноватия август в България последва бурен политически кипеж в началото на есента, зареден с много изненади и екстензии на сериозното политическо действие. И както винаги голяма част от родния ни политически естаблишмънт е като допирателна на масовата шизофрения. Дано в крайния резултат на тази кипеж се случи нещо добро за България.

На първо място аз лично си отдъхнах с дълбоко и освежаващо издихание – най-после комунистическото отроче Ирина Бокова бе оттеглено като номинация за генерален секретар на ООН и цялата и избирателна машина, съставена преди всичко от агенти на ДС ще работи за „индивидуалната” репрезентация на Бокова. И сега идва логичния въпрос –

Защо трябваше да се стигне дотук?

Нима правителството ни не знаеше подробности от биографията на Бокова?, нима Външно министерство не знаеше, че тя отдавна си подсигуряваше луксозен живот в Ню Йорк; нима не очакваха, че родната ни емиграция от времената на комунизма ще се възправят срещу абсолютно наглата кандидатура на една от наследничките на комунистическите убийци. И още куп въпроси, които ми навяват съмнения, че е търсен някакъв модус на кандидатурата ни около Русия и измислени политически пируети между нея и ЕС, колкото и абсурдно да ви звучи, драги читатели. И за капак на традиционния наглитет на всяка комунистическа кандидатура, въпреки решението на МС Ирина Бокова безочливо обяви, че остава в играта, което довежда до абсурда вече да сме с две номинации. Разбира се, в страната веднага се възправи кохорта от съветски застъпници, които порядъчно оплюха Кристалина Георгиева и въздигнаха до петолъчката на Кремъл Бокова, на първо място Кънчовците и Соломон Паси, а след това щафетата пое Нинова от с. Крушовица, която директно поиска вот на недоверие, знаейки че партията и няма 48 гласа, за да го предизвика, но пък вечния резервен играч ДПС ще се притече на помощ.

От вчера съм по-спокоен заради блестящото представяне на Кристалина Георгиева и благодарение на него Иринка отива съвсем в миманса. Бонусите за Гергиева идват и от категоричната подкрепа на страните от Източна Европа за нея, особено Полша, Унгария и Литва, остава голямата въпросителна около страните от петорката, а там е Русия. И идва у мен едно особено съмнение, дано не е вярно. Ако при гласуването с цветни бюлетини Русия не блокира кандидатурата на Кристалина Георгиева с червена, то може би има договорка на най-високо ниво да се направи

отстъпка на комуноидите в България

в президентската надпревара. Горе-долу пазарлъкът на Русия звучи така: „Ние не блокираме вашата кандидатка, но вие давате шанс на нашите хора в президентските избори.” Близките дни ще отговорят на тази загадка. Иначе хубавото е, че Иринка вече е в миманса за съжаление на Андрей Райчев и Соломон Паси.

А политическата есен на президентските избори в България завърши с номинациите и не ни поднесе кой знае какви изненади – основните играчи се ослушваха и дебнеха един друг почти докрай, а дежурните кандидати-шоумени се изтъпаниха рано и дадоха на електората дозата представление. Патриотите се обединиха и според тях вече са покрили целия популистко-националистически спектър, начело с агента на ДС Красимир Каракачанов и атакиста Нотев, за да е представено подобаващо руското лоби. Реформаторите се караха, поставяха си ултиматуми, заплашваха с напускане, но в крайна сметка в интерес на общото оцеляване се спряха на Трайчо Трайков, който стои не лошо, има експертиза, пък и е един от малцината кандидати, които не са били членове на БКП, но при него проблем са самите лидери на партиите – Кънев, Кунева, Лукарски и ко. Татяна Дончева пък се прегърна с бившите царисти и се самоиздигна, Калфин бе очакваният играч в съветското ляво. Герб остана накрая, не поднесе изненада, Цачева ще щурмува президентството с авторитета на единствената жена шпикер на Парламента, но късното номиниране може да им изиграе лоша шега, защото този път скуката през лятото се разсейваше със закачки и разнородни предположения. Имиджмейкърите на Герб ще имат доста работа и в чисто пропаганден план на фона на очакваната засилваща се агресия. Най-абсурдно бе издигането на генерала – социалист, който в началото бе на целокупното ляво, после само на БСП, а накрая се оказа независим. Всъщност Корнелия Нинова, израснала в социалните низини на с. Крушовица се оказа по тарикатски хитра – нищо да не губи и винаги да е на далавера. С номинацията на ген. Радев тя реши някои финансови проблеми на партията си като я лансираха хора от мощното оръжейно лоби в страната /като Николай Гигов, който покри дълговете на в-к „Дума”/, направи широка крачка към поредното

приклякване пред петата руска колона

и отстрани левите конкуренти като Гоце Първанов и Татяна Дончева. В същото време набързо реши да спретне един Инициативен комитет, оглавен от доволно сенилния вече Стефан Данаилов/да се удовлетворят червените ветерани/ и изведнъж лансира генерала като ... независим в тандем с пухкавата червена каска Илияна Йотова. По този начин момата от село Крушовица се презастрахова при евентуален провал да излезе пред партийните си другари с тезата: „Не загубихме ние, а независим кандидат като Радев. Партията, респективно аз, нямаме вина за поражението, а Инициативния комитет.” Доста подличка тактика на шефката на БСП, но всъщност позната от досегашното и битие. Спомнете си само как тя излезе суха от скандала с Р. Овч. Гадна работа, но в стила на българските комунисти отколе.

Друга прелюбопитна иновация е нахлуването на генерали в надпреварата. Аз нямам никакво обяснение защо се мисли, че всякакви персони, па били те и с генералски лампази стават за президенти и вицепрезиденти. Тяхната подготовка е друга, експертизата им е коренно противоположна на президентската, а да не говорим, че почти всички са завършили щабни академии в Русия, независимо че после са прекарали по няколко седмици курсове в НАТО или САЩ. „Маята” на тези хора е друга, дори речниковият им запас е критично беден, а да не говорим, че някои от тях още не са се отървали от тежкия си диалект. Изглежда, че специалистите по пиар в партиите си представят президента и вицето му само като приемащи паради, защото същите тези военнни в никакъв случай не могат да се нарекат „специалисти по национална сигурност”, каквито в последното време и без това се нароиха на купища. Ограниченият им умствен капацитет може да им изиграе лоша шега. Аз си спомням един дирек, който беше нещо като първи съветник на Гоце Първанов, също генерал – Никола Колев. Та този дирек при трагедията в Кербала го изправиха да обяснява ситуацията и журналистите го направиха за смях, защото човека нямаше представа от проведената операция и за капак трудно намираше завършено изречение. Общо-взето и настоящият ни генералитет не са отличава от полета на мисълта на Никола Колев.

Иначе и този път няма да се разминем без президентско шоу, но акцента е върху ретро-чалгата/Пищова и Радо Шишарката/ и налудните идеи на „национално-отговорния бизнес” /Марешки и Банев/. То според мен в тази редичка се нарежда и злощастния Пламен Орешарски, който също се самоизживява като независим, а всъщност ще обере гласовете на ДПС и остатъчния модел КОЙ? Екзотиката се допълва и от кандидати като офицера от ДС Велизар Енчев, също ДС-кадъра Жорж Ганчев/фигуриращ в картотеките като Георги Петрушев/. Е, не може и без бившия президент на ЦСКА Александър Томов като евроляв. И понеже в момента върви мега-простотията ВИП Брадър си помислих колко хубаво щеше да е, ако на ошашавения електорат бе спестено рекламно време, пари за плакати и търговия на гласове. Просто да вкарат всички кандидат – президентски двойки

в един Президентски Брадър,

където за един месец да ги затворят и който иска да ги гледа, да пуска есемеси и да се диви на „програмите” им. Ще настане велико шоу за народа! Иначе дори и екзотиките едно време бяха по-запомнящи се като онзи дето се явяваше с един куфар и твърдеше, че в него е Германската програма, която щяла да спаси България за една година, а накрая в обръщението си към нацията се кахъреше, че му откраднали куфара или Кире Либерало/Лека му пръст/, който канеше избирателите си в пернишката кръчма „Дамарче” и от екрана вдигаше тостове за успеха на неговата Либерална партия-Перник. А спомняте ли си за партия „Български орел”, на която лидерката Сийка Димитрова раздаваше рецепти за зимнина от екрана или непостижимия Йоло Денев – единственият, който лежа малко в затвора, че взел пари от държавата да си прави плакати и не ги върнал. Сега се отличи само Митьо Пищова с призива си: „Фонтанът пред президентсвото ша го праа жакузи” и ентусиазирания му порив да раздава „кифтета и фафли на пансионерити”. Наистина е най-добре да вкарат тези мераклии в един Биг Брадър и там – Кой кого и да се свършва.

Иначе във времето на тези президентски шизо-избори България може да постигне един наистина грандиозен успех, ако Кристалина Георгиева се класира за финала в битката за ООН. Това ще е знак, че нашата страна има и свеж полъх в световната сцена, а това е нещо наистина голямо и искрено желая успех на Кристалина Георгиева - стига сме показвали само изкривеното лице на комунизма от родните предели като тази Ирина от клана Бокови. Иначе в родните предели битката на Герб съвсем този път няма да е лесна, противно на очакванията. Нещо много ми напомня на кампанията от 2001 год. – сигурност, която бе разпиляна от вътръшни предателства, прекалено много мюрета, пуснати по пързалката на деструктивизма, популистко-патриотичен порив с левичерски уклони и зад всичко това наднича озъбеният русофилски натиск. Иначе пък има вероятност за балотажа да отпаднат кандидатите на Корнелия Нинова и Георги Гергов, което ще е наистина знаменателно. Засега цифрите сочат, че за кандидатите на Герб гласа си ще дадат около 900 000 българи, за независимите на БСП ще гласуват около 500 000, за патриотите около 250 000, за реформаторите около 200 000 и всичко ще се реши на балотажа от така нареченият мотивационен коефициент, а там нищо не се знае. Все пак да си спомним, че на миналите президентски избори преднината на Плевнелиев пред Калфин на балотажа бе само някакви си 170 000 гласа. А аз обикновено в прогнозите си рядко греша.

И накрая – дано тази есен бъде добра за България. От нас зависи да не я направим прелюдия към една дълга и сковаващо студена зима.