Политолози спретнаха Фейсбук дебат за дясното

Доцентът от политическия департамент на Нов български университет Момчил Дойчев обяви:

"ГЕРБ са широката периферия на бившото СДС, която повярва безумно, че Царя ще ги оправи за 800 дни и после го намрази и повярва в Бойко по същата причина. Сега въпросът е ,че както каза вчера президентът "вече никой не вярва, че някой ще дойде на бял кон да го оправи". А това е много положително, ако е истина! Въпросът е кой ще победи в идеологическата битка, която се разгаря днес за съзнанието на българина - дали неокомунистите, обединени с пишман патриоти, евразийци и антилиберали, или либерално-консервативните идеолози на възстановените обединени демократични сили! Дясно обединение не може да се прави само с ядрото на десницата - ДСБ. Но няма как да стане и без широката периферия на бившото СДС - ГЕРБ!"

Малко по-късно в социалната мрежа се появи и интересната позиция  на Огнян Минчев.

„Съгласен съм с Момчил Дойчев, но мисля, че е време да променяме както опознавателните знаци, така и политическото съдържание на тази либерално-консервативна алтернатива на статуквото. Първо - в какъв смисъл ДСБ са ядро на десницата? Само защото са най-твърди като форма ли? Нали ядрото трябва да ирадиира периферия, а не да се самомаргинализира в утопично блаженство за уникалната си правота? Между ДСБ и останалия политически свят има драматична разделителна линия - едва сега Радан Кънев се опитва да я смекчи... Второ, тези, които вярваха, че "царят ще ги оправи за 800 дни" имат отлични шансове да дочакат всички следващи мераклии да ги оправят, независимо с какво превозно средство - бял кон или друго - ще пристигат поредните "спасители". Вярват или не - тези, които искат да ги оправят, ще бъдат оправяни - и така до края на света... Трето, общността на ГЕРБ ще бъде припозната като част от демократичните сили след сериозен и успешен опит за самоидентификация. Никой не може да формулира нито един принцип, нито една ценност, нито едно убеждение, което Бойко Борисов и сподвижниците му да не са склонни с лекота да прежалят за някоя конюнктурна политическа или финансова придобивка. Това не е физиономия на политическа сила, на която може да се разчита. Четвърто, една либерално-консервативна алтернатива трябва да придобие отчетливо позитивна идентичност, а не да се самоопределя чрез отрицание - "ние сме против комунистите". Днес ние нямаме работа с комунистите, а с техните драматично мутирали наследници. Затова битката с комунистите маргинализира говорителите си по същия начин, по който се самомаргинализират днешните "антифащисти"... Чий фашизъм борят днес антифашистите? Защо не заминат за Куба и Северна Корея антикомунистите? Днес ние се борим с мутиралите в брутална и примитивна латифундистка олигархия, наследници на бившия комунистически режим. И трябва да носим алтернативата на едно модерно - постмодерно обществено устройство, гъвкаво комбиниращо националното ни наследство с перспективите на едно успешно бъдеще на свобода сред общност на свободни народи”.