28 Ноември, 2024

Приятелството се отлага под натиска на македонски българомразци и родни десари

Приятелството се отлага под натиска на македонски българомразци и родни десари

Борисов и Заве пред паметника на цар Самуил в София

На този Илинден можеше да направим първата крачка, но успяха да ни препънат по пътя към разбирателство и взаимно уважение

Николай Василев*, политолог

Министърът на външните работи на Македония Никола Димитров обяви на парламентарната комисия по външна политика, че договорът за добросъседство с България няма да бъде подписан на Илинден. Формалната причина е, че на 2 август 2017 г. в Подгорица трябвало да се състои среща на страните от Адриатическата харта с вицепрезидента на САЩ, Майк Пенс. Предвид изключителната символика на датата и георгафската близост на Прищина е трудно да приемем това обяснение за реално.
Очевидно приятелството се отлага, за по-добри времена. То е нежелано от 

най-ретроградните сили в двете страни

и от тези външни сили, които не желаят нормализиране на обстановката на Балканите.
Атаките и острите реакции срещу тържественото подписване на договора на Илинден в двете страни дават своите отровни плодове.
В Македония атаките се водеха от опозиционната ВМРО ДПМНЕ и от „интелектуалци“, ангажирани с псевдонауката, доминирала там повече от 70 години. Директорът на Държавния архив на Македония Филип Петровски се обяви против съвместното честване на Илинден с България, защото Илинденското въстание било изява само и единствено на македонския народ. Позова се на документи от... след Втората световна война! От времето когато Стерю Гулев – синът на Питу Гули се самоубива след слизането на партизаните в Крушево, а Георги Карев – брат на председателя на Крушевската република е вкаран в затвора „Идризово“, където намира смъртта си.
Подкрепа за съвместното честване дойде, някак неочаквано от бившия председател на македонското Собрание Стоян Андов, който признава българската идентичност на „някои от участниците“, но загатна, че всъщност Илинденското въстание било подстрекавано от българските тайни служби.
Бившия македонски премиер Любчо Георгиевски също даде подкрепа за общите чествания, но неочаквано и той плати данък на доминиращата македонистична историография. Според него "организацията която е подготвяла въстанието до 1902 се наричала Българо-Македоно-Одрински революционен комитет. Всъщност тя се е наричала "Български Македоно-одрински революционен комитет".

"Според нейния устав написан от Гоце Делчев и Гьорче Петров" - написа той на фейсбук страницата си, "член на комитета можел да биде само член на Българската егзархия" – всъщност в устава пише "всеки българин". Това е важен нюанс, защото в Македония отдавна се внушава, че Българската екзархия била институция чужда за народа в Македония, която правела от македонците българи. Десетилетните борби на местните хора за утвърждаване на Екзархията като тяхна собствена културно просветна автономия е напълно неглижирана. Георгиевски напомня, че под обща команда въстанието се е разпространило и в Одринско. "Значи и от технически аспект организацията е партньорска с Българите."... Няма обаче никакви свидетелства, които да ни карат да мислим, че на никой от въстаниците тогава му минало през ум, че 

българите в Одринско били по-българи от тези в Македония

Ако острите реакции срещу историческия договор в Македония бяха очаквани, тези в България бяха изключително подли и предателски.
В хора от нападки срещу министър Захариева за изредиха множество агенти на бившата Държавна сигурност. Квинтесенцията на тяхното манипулативно внушение беше повторено дори от вицепрезидента Илияна Йотова. Нямало как България да признае македонския език. 
Какво може да означава това? Ако Република Македония е суверенна страна тя има право да избира своя официален език. Може да избере това да е език употребяван и в други страни: английски, френски, испански, арабски... Може и да обяви някаква езикова норма за официална. Може да промени азбуката, както президентът Назарбаев планира да направи в Казахстан и т.н. Колкото до въпроса дали днешният български литературен език и днешният македонски литературен език се отнасят един към друг като две форми на един език, или са два отделни езика – това е научен спор, който няма как да бъде обект на междудържавни преговори.
„Езикът е диалект, който притежава армия и флот“ – е казал известният латвийско-американски филолог Макс Вайнрайх още преди конструирането на днешния македонски език. Според съвременната наука разграничението между език и диалект е свързано с политическите и обществените условия и зависи преди всичко от нагласите на различните общности. 
Няколко поколения македонци са научили от своите родители и учители, че езикът им е македонски. Желае ли България приятелство с тях? Ако слушаме вицепрезидента, или агентите на ДС отговорът е НЕ. Идентичността е въпрос на избор. За да постигнем приятелство с Македония трябва да приемем правото на гражданите ѝ 

да изберат сами какви искат да бъдат

Кампанията срещу божемното признаване на македонския език наля вода в мелницата на тези, които внушаваха на македонските граждани, че България не признава правото им да изграждат своя идентичност.

За разлика от езика и идентичността, миналото не е въпрос на избор, а въпрос на факт. Динозаврите са доминирали планетата преди 65 милиона години, Александър Македонски е разнесъл гръцката култура в Близкия изток. Повече от хиляда години мнозинството от населението на територията на днешната Република Македония са се определяли като българи и са наричали езикът си български. Това са все безспорни истини за миналото, независимо дали ни харесват или не. Решението на Турция да отмени изучаването на еволюцията в училищата може да предизвика само тревожно повдигане на вежди. Историческите интерпретации на Филип Петровски – също.
Единственият начин, по който България може да помогне на днешните македонци да приемат историята каквато е била, е да демонстрира пълно уважение към правото им те сами да решат какви са днес и какви ще бъдат утре. 

„Македонците, които до 20 век не съществували като отделен етнос, днес са отделна нация. (...) Доколкото разчистим с нашата митомания, доколкото приемем фактите за собственото си минало, доколкото престанем да фантазираме за някакви древни империи, (...) имаме шанс да станем зряла и модерна нация.“ 
Това са думи не на македонски българин, или на заклет „българофил“, а на човек, който с цялото си творчество е доказал, че мрази България! Цитатът е от публикация във вестник "Нова Македония" на Дарко Митревски - режисьор на филма „Трето полувреме“. Филм, който показва крайно едностранчиво историческите събития по време на Втората световна война и 

сее омраза към българите

Ако човек с неговата силна анти-българска емоция може да приеме историята каквато е била, значи това може да направи всеки разумен гражданин на Македония. Колкото до изграждането на приятелство подплатено с чувства, то ще отнеме десетилетия!
На този Илинден можеше да направим първата крачка. Изглежда противниците на приятелството между двете страни ще успеят да ни препънат по пътя към разбирателство и взаимно уважение. Надяваме се не за дълго!

*Николай Василев е автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".

Сподели:
 Новата партия „България може“ ще връща доверието на гражданите с… „МАЙСТОРА“ от ДС

Новата партия „България може“ ще връща доверието на гражданите с… „МАЙСТОРА“ от ДС

Бившият съдържател на явочна квартира на ДС и някогашна влиятелна фигура в БКП от средата на 90-те години Александър Маринов и „стратег“ на президента Румен Радев допреди две години стана учредител на новата партия

Часът е 12 без пет - България е заплашена от евразийска диктатура

Часът е 12 без пет - България е заплашена от евразийска диктатура

Франция даде важен урок на демократичните общества в криза - ако трябва да избираш между мошеник и фашист, избираш мошеника

Хиляда дни мъченичество. Хиляда дни героизъм

Хиляда дни мъченичество. Хиляда дни героизъм

Предателствата над Украйна ще тежат на съвестта на няколко „световни лидери“, чиито имена историята едва ли ще запомни с нещо значимо