Вилфрид Йилге, Focus, Германия 

Встъпвайки в четвъртия си президентски мандат може да се каже, че Владимир Путин е направил малко за развитието на Русия в икономически и вътрешнополитическия план. Затова той слага ударението върху външнополитическия престиж и създаването на редица легенди, за да усили своята власт вътре в страната и извън пределите и. Проектирайки някакъв "руски православен свят" върху територии от другата страна на руската граница, той неглижира независимостта на съседните страни. 

Днешна Русия не е демократична страна,

 изборите служат само за легитимация на създадения  при Путин автократичен режим. За да застави населението да отиде в избирателните секции в средата на март, Кремъл заложи на демонстрация на военна мощ и външнополитически победи. Презентацията на суперсъвременно, насочено срещу САЩ оръжие по време на официалното му обръщение към нацията от 1 март 2018 година, трябваше да прикрие факта, че всички предишни обещания на Путин за модернизация на икономиката и държавата не са изпълнени. Това имаше за цел да подгрее агресивния национализъм и да отвлече вниманието от провалите вътре в страната.

Неслучайно кремълските политтехнолози насрочиха изборите на 18 март, денят на четвъртатат годишнина от анексирането на Крим от Кремъл. В цялата си предизборна кампания използваше идеологически и геополитически аргументи, върхо които се базира анексията на украинския полуостров. Той и досега оправдава окупацията с концепцията за някакъв "руски свят", съгласно който "украинският братски народ" попада в сферата на влияние на Русия.

В своята кримска реч по повод анексията Путин говореше за руснаците като "разделен народ" и подчерта "стремежа на Руския свят и историческа Русия към възстановяване на единението". По този начин той обосновава "отговорността на Русия" като

държава-защитник на своите "съотечественици", 

особено в близката чужбина (бившите страни от СССР), подразбирайки съществуването на някаква огромна руска цивилизация, която трябва да бъде защитавана от нападения отвън, тоест, от Запада.

В този смисъл в своето обръщение Путин слага знак на равенство между "съветска Русия" и Съветския съюз, съжалявайки за "загубата на население и държавна територия". Но главното е, че той поставя под съмнение законността на границите на държавите възникнали след разпада на СССР.

Причините за разпада на Съветския съюз и загубите на геополитическо значение от Русия Путин вижда във военната слабост, за която е виновен и СССР, но и политиката на Запада, който, според него, се възползвал от тази слабост за разширяване на собственото си влияние. В представата на Путин и кремълските идеолози "братският украински народ" се е отвърнал от своето естествено място в "Руския свят" и следователно от Русия само заради политиката на САЩ и ЕС, които за тази цел организират "цветни революции".

Затова и промяната вследствие на протестите на Майдана през 2014 година беше и си остава за Путин антиконституционен преврат на радикални украински националисти. Това, че украинският народ се обърна към Европа в резултат на свое суверенно решение, Путин не може да приеме, защото от негова гледна точка не съществува никаква самобитна украинска нация. 

По време на голямата си прес-конференция на 14 декември 2017 година Путин призна, че в XIX век са се "появили хора", които заговорили за независимост на Украйна. Но, според него, това съвсем не било важно за Украйна, защото "Украйна, независимо от всичко, е православна страна". "Тогава в паспортите е отбелязвана не националност, а вероизповедание, и затова "украинците по нищо не се отличават от руснаците, абсолютно по нищо".

Игнорирайки конфесионалното многообразие на съвременното украинско общество, Путин обосновава с мними исторически пасажи принадлежността на Украйна към православната източно-славянска сакрална общност на руснаците, белорусите и украинците. Своята аргументация Путин подкрепи с историко-политическа препратка към средновековната Киевска Рус като обща люлка на всички източни славяни. 
В светлината на тази аргументация анексирането на Крим и руската агресия с цел "защита на рускоговорящите съотечественици" в украинския Донбас не са нарушение на международното право. От гледната точка на Путин, всичко това служи за възстановяването на загубената преди това историческа справедливост  по отношение на историческата Русия, стремяща се към единство.

Путинската теза за единния народ

 е авторитарно-империалистическо утвърждаване на идентичност, нямаща нищо общо с действителните настроения, наблюдавани днес в украинското общество. 

Фактът, че Путин повтаря тази теза и досега, е доказателство, че Кремъл има намерение и по-нататък да дестабилизира Украйна. 

*Вилфрид Йилге е специалист по съвременна история, работи Центъра за изучаване на Централна и Източна Европа "Роберт Бош".