Д-р Любомир Канов

Ако се тегли чертата за потенциалът и ефектите на гражданското недоволство и протести, продължили повече от година, неутешителните изводи са следните:
1. Държавата, Цацаров,Йовчев, Лазаров, Орешарски ( или техните подобни еквиваленти на власт понастоящем ), ако пожелаят, са в състояние да надмогнат гражданството, дори ако за целта трябва да мобилизират няколко хиляди милиционери произхождащи от антиградската провинция, която без друго по манталитет принадлежи главно на БКП, изпитва носталгия по Живков и Русия, а подозира и мрази града като цяло и Европа по принцип.

2. Ако протестите са мирни и цивилизовани, те не постигат целта си. Това окуражава властимащите в близка и дори далечна перспектива. Демонстрациите и протестите, особено, ако са мирни, когато червените и техните мутации са на власт, не могат да ги заставят да я изпуснат от ръцете си. Те взимат и дават власт само с кръв. Изключение от това сякаш е Борисов, което го прави да изглежда различен от червените. Дали е истински различен, търсещ одобрение в ЕС, но по същество зависим или уплашен от левите сили, ДС и от руските агентури, е отворен въпрос, без ясен отговор.

3. Истинските победители, след мирните протести, продължили повече от година се оказаха: Пеефски, Данчо Ментата, Бисеров, Цацаров, червените като цяло, а Йовчев и библиотекарите преподават и безпрепятствено произвеждат професори и доктори в Библиотекарската ковачница на ДС кадри, които след това се разпълзяват из държавната администрация. Впрочем и УНСС, Свищов, Югозападния, даже БАН и редица други, се оглавяват или поне приютяват хора с двойни имена, които са също печеливши от провала на гражданското общество 

да ги измете завинаги от позициите, които те заемат

4. Веднъж убедили се, че гражданската енергия, дори отново да достигне интензитета мобилизиран срещу заплахата Пееф да оглави ДАНС и да установи пълен произвол на Мафията над българското общество, има естествената тенденция да угасва и да преминава в униние и мисли за емиграция, гореописаните победители, тихомълком и с по-малки стъпки, през прокуратурата, контролните органи и законотворческите шедьоври на Ментата и Пееф, плюс лъжливия патос на Корнелия в НС, успешно постигат онова, което беше леко забавено от протестите. Тоест, пълно овладяване на Държавата от Мафията, с основен инструмент Прокуратура, съдилища, МВР, ДАНС, КОНПИ, както и разни новоизмислени контролни органи и нелепи новосъздадени закони, обслужващи последната. Междувременно, с помощта на баража от мафийно контролираните средства за масова информация се “удрят” последните тук-таме останали независими гласове в медиите, защото това остава под хоризонта на масовото внимание и едва ли ще изведе хората на площада.

5. Така описаното състояние на нещата, едва ли ще се промени съществено, дори да има значителен брой хора споделящи в сравнително свободното пространство на интернет и фейсбук гневъа и фрустрацията си от гореописната ситуация. Грижата за насъщния, за децата и всекидневната борба с неуредиците на тази така зле организирана и мафиотизирана държава, съчетани с липсата на енергия за нов, мощен уличен протест, защото нито Орлов Мост през 1990, нито другите след това доведоха до 

изкореняването на посткомунистическата криминализирана система 

на държавно управление, води до все по-малка вероятност за смяната й през улично недоволство. Както беше вярно отбелязано от мнозина, България е една пленена държава. Белезниците й са надянати от Съдебната система, а пазвантите от МВР и ГДБОП, щом се наложи, временно ще престанат да искат още повече заплати, а ще застанат около властта със своите щитове.

6. При тази ситуация, единственият смислен и възможен път, който изглежда е останал за да се променят нещата, е промяната на начина на гласуване, който засега оставя някакъв лъч плаха надежда. Електронното гласуване, особено ако е лесно достъпно за българите в чужбина, а и за онези в страната, които са с най-оскъдното свободно време, защото са заети в продуктивния живот или са вече напълно обезверени в смисъла на гласуването, когато гледат купените цигански гласувания от своя телевизор, може да промени значително, а може би и радикално сегашният политически ландшафт. Мълчаливото мнозинство досега не е успявало да каже думата си, та дори да се окаже в крайна сметка, че е всъщност малцинство. Ние досега сме гледали само електоралните паради на шумни, безграмотни малцинства, на комунизирани червени носталгици и на корпоративните електорални роби. Само те гласуваха винаги, твърдо и неизбежно и заедно с етническите гласове, заставаха пред урните стиснали здраво в ръка бюлетините, чийто монетарен аспект им беше обяснен надлежно, но политическият смисъл им беше напълно непонятен. 

7. Ако електронният начин на гласуване не бъде осуетен или дискредитиран, било от мафиотско инспирирани законови промени, било от умуващи експерти, които търсят под вола теле, за да обяснят защо нещо не може да стане, при положение, че новите и инкриптиращи технологии и Изкуствен Интелект не само чукат на вратата, ами направо избиват през черчеветата на къщата, в която живеем. Революцията може да се състои. Тя ще бъде осъществена посредством 

инструментите на 4-та техническа революция 

и няма този път да бъде на площада, нито ще бъде Френска, нито Октомврийска, нито ще се състои на Орлов Мост. Това ще е тиха революция и има надежда тя да бъде също и мерократична, тоест да предостави възможности за меритократичен избор на достойни кандидати. В България има вече превес на хората, които притежават и си служат добре с компютрите на базово ниво, а бабите говорят всекидневно през Скайпа с децата и внуците си, избягали от мафиотизираната си родина. Феодалното гласоподаване, което е много по-голямата опасност в сравнение с измислените опасности от хакерство (помислете само колко сигурно е все пак банкирането и пазаруването с кредитни карти онлайн по целия свят!), ще бъде значително обезсилено като влияние, дори и да не бъде премахнато напълно по махалите и малките населени места, защото ще бъде оставена възможността, който желае да гласува с хартиени бюлетини. Индийската нишка и местните мутри - купувачи на гласове няма да бъдат напълно премахнати, за радост на сегашните поддръжници на системата. Но ще има поне надежда за едно по-пълно представителство на всички останали. 

Пък тогава - каквото сабя покаже!

И накрая, към онези, които общо взето се считаме за десни и ориентирани към европейската цивилизация и западната демокрация: Ако концентрираме усилията си към електрония век в който живеем и към модернизацията на системата за избор на своите представители, ние получаваме шанс да изберем най-добрите и по този начин да модернизираме всичко останало чрез приемане на нови, разумни закони и евентуална промяна на Конституцията при достатъчна критична маса от избиратели, които да изберат най-достойните за осъществяването на тази задача. Когато новите закони променят цялата прогнила съдебно-прокурорска система, милиция, силови ведомства, следствие, прокуратура, постсъветска здравна система, бездарна и зубраческа образователна система, тогава вече може да се заговори за някаква надежда за излизане от блатото. А заедно с това за демографски възход и за нравственост, която ще идва от увереността на всеки, че е защитен и че 

живее в едно справедливо общество

Така че, 
Драги десни, нека да не позволим отново идеята за електронно правителство и за електронно дистанционно гласуване да бъде провалена! Включително и от наши десни “експерти и симпатизанти”. Техническата революция ни дава шанс да променим нещата без вувузелите и тъпаните на нашето недоволство.